„Възраждане“ безспорно е една от големите изненади на изборите за 47-ото Народно събрание. Русофилската партия на Костадин Костадинов събра 127 549 гласа, или 4.86%, с което незабелязано (поне от социолозите) се промъкна в парламента.
Лидерът им дори изпревари Лозан Панов на президентските избори и със 104 832 гласа (3.92%) се нареди четвърти след Радев, Герджиков и Карадайъ.
От 4 април до 14 ноември, в продължение на три парламентарни вота, „Възраждане“ трупаше електорат заради раздробяването на патриотичните формации и прокламирането на анти-Covid политики, нравещи се на голяма част от гласоподавателите. Преди 7 месеца партията на Костадинов събра около 78 хил. гласа, през юли вече имаше 82 хил., а сега изпревари „Изправи се БГ! Ние идваме“ с почти двойна разлика.
Ниската избирателна активност – около 40,5% - също се оказа благоприятен фактор за „Възраждане“ и нейните поддръжници, които са предимно млади хора и мъже.
6% от гласоподавателите на възраст 18-30 г. са дали вота си за проруската партия на Костадинов, показват данните на „Галъп“. Това е с два процентни пункта по-малко от постигнатото от „Демократична България“ в тази възрастова група и с процент повече от БСП.
Пет на сто от всички гласоподаватели между 31 и 60 г. избират „Възраждане“, а най-нисък е делът на избирателите им в групата 60+, 2%.
Яница Петкова от „Галъп“ казва пред БНР, че при „Възраждане“ делът на гласоподавателите младежи е по-висок. Също така мъжкият вот е изразен по-силно при патриотичните формации като тях и ВМРО.
5% от мъжете, които са упражнили правото си на вот, са гласували за „Възраждане“, а при жените този дял е 4 на сто. 24% от мъжете - най-много - избират ГЕРБ, а „Продължаваме промяната“ печели „женския вот“ – 26%.
4% от избирателите с висше/полувисше образование са дали вота си за „Възраждане“ – повече от ДПС и ИБГНИ. Същият е процентът и при хората със средно образование.
Прави впечатление, че 6% от незаетите български граждани са гласували за партията на Костадинов. Резултатът е съпоставим с този на „Демократична България“ (7%). Пет на сто от работещите гласоподаватели подкрепят „Възраждане“, а за тях гласуват само 1% от пенсионерите.
Партията е успяла да запази солидна част от ядрото поддръжници, което е имала през юли – 72% от гласувалите за „Възраждане“ тогава са повторили вота си. Преди няколко месеца 6% от сегашните им избиратели са дали гласа си за Васил Божков – толкова, колкото са отбелязали и „Не подкрепям никого“ в бюлетината. Също 6% от настоящия им електорат не е гласувал през юли или не е имал право.
5% от избирателите в София са подкрепили „Възраждане“, същият е процентът в областните градове. Само 2% от живеещите в селата са дали вота си за тях.
От чужбина партията на Костадинов генерира 13 736 гласа – или 6,14% от вота зад граница. Това е почти тройно по-голяма подкрепа в сравнение с БСП.
Партията, която зае мястото на ВМРО, НФСБ и Атака в полето на националистическия вот, организираше серия от протести с лозунги срещу "задължителното ваксиниране" - още когато ваксини не бяха измислени, уличаваше Бил Гейтс за виновник за пандемията и разпространяваше конспиративни теории за 5G. "Възраждане" са известни с проруските си тези, с кампанията срещу приемането на еврото и срещу зелената сделка, с протести срещу стратегията за закрила на детето, и др.
Кандидатите на "Възраждане" в изборите активно експлоатират настроенията на антиваксърите и се противопоставят на мерките на здравните власти. На 20 октомври - дни преди въвеждането на Covid-сертификатите - активисти на "Възраждане" нападнаха образователния министър Николай Денков при излизането му от Министерски съвет.
Появата на Атанас Мангъров на предизборна конференция редом до Костадин Костадинов със сигурност е привлякла още избиратели, които са „против системата“.
72% от електората на „Възраждане“ е гласувал за лидера на партията в президентските избори, а 6 на сто от избирателите им са подкрепили Волен Сидеров.
Костадинов се ползва с най-голямо доверие сред гласоподавателите на възраст между 31 и 60 г. – 67% от гласувалите за него на президентския вот са част от тази група. 19% са хора до 30 г., а 14 на сто – гласоподаватели над 60 г.
Половината от гласувалите за лидера на "Възраждане" са хора с висше образование, 45% - със средно, а 6 на сто – с основно или по-ниско.
Четири на сто от избирателите му са се определили като роми, а 3% - като турци.
66% от подкрепящите Костадинов са гласували за „Възраждане“ на парламентарните избори. Той привлича вот още от ВМРО (3% от избирателите му), ДБ, ИТН и ПП (по 2%).
От чужбина кандидат-президентът на русофилската партия генерира над 11 хиляди гласа – 4,9% от президентския вот извън страната.
Ден след изборите Костадинов даде пресконференция, на която обяви, че ще преговаря за подкрепа на редовно правителство само с тези партии, които искат отмяна на настоящите мерки срещу Covid-19.
Прочетете още:
Кой получи по-малко гласове от Луна на президентските избори
От дъното на списъка до парламента: Преференциалният вот размести листите на ГЕРБ
"Продължаваме промяната" и Румен Радев печелят вота на младите и висшистите
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: