Държавата навлиза в поредна конституционна мъгла, след като президентът Румен Радев взе безпрецедентно решение да откаже да назначи служебен кабинет заради несъгласие с повторното номиниране на Калин Стоянов за министър на вътрешните работи.
Засега Димитър Главчев продължава да е премиер. По ирония, Калин Стоянов също остава на поста си, освен ако не подаде оставка.
Радев отказа да остави Калин Стоянов в МВР, кабинетът на Кожарева пропадна
Румен Радев поиска "Народното събрание да изпълни своите задължения по попълването на "домовата книга", за да може и той "пълноценно да изпълни задължения си по съставяне на служебно правителство".
Парламентът обаче е във ваканция до 4 септември. Не е ясно дали и кога депутатите ще се съберат, за да сложат ред в поредната институционална криза.
Какъв е проблемът?
"От 10-те потенциални кандидати за министър-председател две позиции са вакантни. Две са с изтекъл мандат. А при четиримата представители на БНБ имаме усложнения, свързани и с европейското законодателство", каза Румен Радев пред журналистите, след като "уволни" Горица Грънчарова-Кожарева от позицията на кандидат-премиер.
Още на 9 август Димитър Главчев обяви, че отказва да остане служебен премиер до следващите избори. Мотивът му: "сваляне на политическото напрежение". Десет дни по-късно, на 19 август, Главчев обяви, че "ще изпълнява задълженията си на служебен министър-преддседател толкова време, колкото е необходимо, за да не изпада държавата в конституционна криза".
"Предвид създалото се положение и ако това би предотвратило последващ институционален блокаж, заявявам, че съм готов да участвам в конституционната процедура за назначаване на служебен премиер", казва той в последната си позиция.
Главчев е готов да остане служебен премиер, но не и да поиска оставката на Калин Стоянов
Възможен кадър от "домовата книга" е Рая Назарян като председател на 50 Народно събрание. Но и в нейния случай има изрично заявено нежелание да поеме служебното управление.
Вакантните позиции са тези на омбудсмана и зам.-омбудсмана. Диана Ковачева вече не работи в България, а в Страсбург като съдия към Европейския съд по правата на човека. Заместничката ѝ Елена Чернева-Маркова подаде оставка още през пролетта на 2024 г.
Двете позиции с изтекъл мандат са на Горица Кожарева и нейния колега Тошко Тодоров като заместник-председатели на Сметната палата. И двамата трябваше да са освободени от постовете си още през 2022 г., но не са заради парламентарната криза. Досега Радев не е изтъквал проблема с мандата на Кожарева като непреодолима пречка за "повишението" ѝ до служебен премиер.
- Тук ППДБ направиха опит да прокарат спешни промени в Закона за Сметната палата и да отворят бърза писта за смяната им. Проектът е внесен на 5 август от Кирил Петков, Надежда Йорданова, Николай Денков и Кристина Петкова, но все още не е разглеждан в пленарна зала.
"Усложненията" при управителя и подуправителите на БНБ са свързани с това, че като част от системата на европейските централни банки Димитър Радев, Радослав Миленков, Петър Чобанов и Андрей Гюров са длъжни да спазват независимост спрямо изпълнителната власт. Ако някой от тях бъде посочен за служебен премиер, вероятно повече няма да може да се върне в управителния съвет на банката.
Единствено Петър Чобанов сигнализира за възможност да приеме номинация за служебен премиер, но под условие.
"Ако установя, че се появяват екзотики, които заплашват финансовата стабилност, фискалната стабилност и пътя на България към еврозоната, тогава бих приел", беше казал той в интервю за "24 часа" още преди Горица Кожарева да бъде номинирана.
Чобанов е бивш депутат от ДПС и бивш министър на финансите в кабинета "Орешарски" 2013-2014. Така и не стана ясно дали това е причината Румен Радев да откаже да му възложи мандат и да предпочете Кожарева.
Вторият проблем при БНБ е позицията на Андрей Гюров, който беше атакуван от Комисията за противодействие на корупцията и може всеки момент да бъде отстранен от длъжността си заради предполагаема несъвместимост. Гюров води съдебна битка срещу решението на КПК, което беше обявено насред разпада на поредното Народно събрание без мнозинство.
Ако парламентът и президентът не се съберат, за да договорят изход от тази задънена улица, изборите ще се отложат за неопределено време.
Като се има предвид, че те трябва да се обявят 2 месеца преди провеждането им, всяко следващо забавяне рискува да доведе до гласуване преди зима.
Народното събрание може да се свика на сесия от председателя (Рая Назарян), по искане на една пета от народните представители, по искане на президента или по искане на Министерския съвет.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
