Промяната в България се отлага за шести пореден път - така изглежда равносметката от Избори 2024.
Рекордно ниската избирателна активност доведе по-малко от 2.3 милиона българи до урните на 9 юни - безпрецедентен сигнал за разочарование и апатия.
Дори сред активните избиратели над 17% ще бъдат непредставени в 50-то Народно събрание, защото са разпилели предпочитанията си сред малки партии или опцията "Не подкрепям никого" (2,8% от всички действителни гласове).
Картината на новия парламент е огледалният образ на твърдите ядра на партиите, от което печелят ГЕРБ и ДПС.
Това показват данните от екзитпола на "Маркет линкс" за структурата на гласовете, реализиран 09.06.2024 г. по поръчка на БТВ медия груп.
- ГЕРБ-СДС са лидер във всички възрастови групи, но относително по-малко 18-30-годишни са склонни да ги подкрепят - тежестта на коалицията е предимно сред хората над 40 г.
- "Продължаваме промяната - Демократична България" този път леко увеличават относителния дял на пенсионерите и жителите на областни градове спрямо 2023 г. С около 3 процентни пункта се увеличава и ефектът от гласовете им в София спрямо подкрепата за партията в най-малките населени места. Това обаче не може да компенсира загубата на повече от половината им избиратели от 2023 г. (над 330 000 души).
- 35% от хората, които не са променили вота си между 2023 и 2024 г., са избиратели на най-голямата политическа сила ГЕРБ. Още 18% от лоялните гласоподаватели са в актива на ДПС.
28% от волатилните гласоподаватели - т.е. хората, които са променили вота си за една година - този път са предпочели "Има такъв народ".
27 на сто от гласувалите за ИТН на 9 юни са бивши избиратели на ПП-ДБ.
Без тяхната подкрепа партията на Слави Трифонов вероятно щеше да се колебае малко над 4-процентовата бариера, със сходен дял обществено влияние като новата партия "Величие".
Накъде се отклоняват избирателите на партиите?
Изборите 2 в 1 дадоха възможност на всеки гласоподавател да даде подкрепа за различни партийни листи в зависимост от това дали гласува за 50 Народно събрание или за българските депутати в Европейския парламент.
Данните от екзитпол на "Маркет линкс" показват, че вотът на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС е най-стегнат. Техните поддръжници най-рядко са отклонявали гласове към чужди листи за Европарламента.
Особеното тук е високият дял на избиратели, които подкрепят ДПС за 50 Народно събрание, но не желаят да гласуват за кандидатите на партията за евродепутати - 5.5%.
2.5% от хората, гласували за депутатите на ГЕРБ, са решили да не попълват и втора бюлетина за Европейските избори.
Това, което прави впечатление, е как е сработила стратегията на "Възраждане" с номинацията на Петър Волгин за евродепутат - формално безпартиен кандидат, с много видим публичен профил и много ясна антиевропейска и антинатовска риторика.
10% от гласувалите за европейската листа на "Възраждане" са подкрепили друга политическа формация на парламентарния вот.
Най-голям дял от избирателите на "Величие" (сред парламентарно-представените групи) са предпочели да гласуват за Волгин в ЕП.
Разпръскването на подкрепата при "Величие" продължава и в обратна посока.
Над 6.3% от гласувалите за европейската листа на "Величие", водена от Николай Марков, са дали гласа си за още по-малка партия на изборите за 50 Народно събрание.
Как изглежда структурата на вота по партии?
ГЕРБ е водещата сила сред избирателите от всички възрасти, но печели по-малка относителна подкрепа сред хората между 18 и 30 години.
Това е поколението, чийто съзнателен живот е преминал във време на политическа доминация на ГЕРБ.
Поколението 18-30 г. обаче е и най-малкото като относителен дял във възрастовата структура на България - само 11.6% от цялото население и 14.2% от всички пълнолетни граждани в страната.
За сравнение - хората над 60 г. са 1,98 милиона души, или 37.6% от пълнолетните жители.
ПП-ДБ е втора политическа сила сред избирателите под 40 години в цялата страна.
Интересното е, че "Възраждане" не са толкова популярни сред младите избиратели (изостават след ПП-ДБ и ДПС), но вдигат значително относителния дял на подкрепата си при хората на възраст 41-50 г.
6.5% от младите хора (18-30 г.) казват, че са гласували с опцията "Не подкрепям никого" - колкото са и връстниците им, пуснали бюлетина за "Величие" и БСП, взети заедно.
Демографията е най-големият проблем на БСП: почти 60% от избирателите им през 2024 г. са в пенсионна или предпенсионна възраст, а само 4.5% от подкрепата на социалистите идва от най-младите хора.
Разпределение по населени места:
Над една четвърт от столичните избиратели са дали гласа си за "Продължаваме промяната - Демократична България", докато ГЕРБ-СДС са лидерите в областните центрове и по-малките градове в провинцията.
Колкото повече намалява броят на жителите в съответното населено място - толкова повече се увеличава влиянието на ДПС сред избирателите им. Партията представлява почти 42% от гласувалите в селата в България.
Ето как изглежда и вътрешната структура на избирателите на всяка партия според населеното място.
При ПП-ДБ гласовете от една-единствена община - София - представляват почти една трета от цялата подкрепа в национален план. Под 16% от техните поддръжници живеят в малки градчета или села.
При ГЕРБ-СДС София няма толкова голямо значение, въпреки че политическата кариера на Бойко Борисов започна именно в столицата през 2005 г. Само 14% от гласувалите за коалицията са регистрирани в Столична община, докато провинцията допринася за 86% от този вот.
Разпределението на подкрепата при ГЕРБ-СДС отговаря по-точно на структурата на националния вот. В него София представлява само 18 на сто от всички участвали на изборите на 9 юни. Жителите на областните градове са 46 процента от гласувалите.
На това се дължи и фактът, че въпреки относително по-доброто представяне на ПП-ДБ в София, те изостават от ГЕРБ със сериозните около 200 000 гласа в страната.
Полово разпределение:
Гласът на колебаещите се
13% от всички участници в екзитпола на "Маркет линкс" споделят, че са решили за кого да гласуват в последните ден-два преди изборите.
Това са приблизително 295 000 души - ако съпоставим този дял с всички избиратели на 9 юни.
16% от хората под 40 г. са решили кого да подкрепят в последния момент. С увеличението на възрастта предпочитанията се втвърдяват.
Да не си сигурен за кого ще гласуваш до деня за размисъл не е задължително признак на неориентираност, склонност да следваш победителя или сигнал за евентуален "купен" вот.
Една част от тези колебаещи се хора са икономически активни граждани, с по-високо образование, семейни, с деца. В София делът им е малко по-висок от средния за страната.
Тяхното възприятие към политическата среда е по-критично за разлика от убежденията на твърдите ядра - включително и спрямо партиите, които разпознават като най-близки до своите интереси, обяснява това явление Добромир Живков от "Маркет линк".
Този тип избиратели са по-прагматични, не толкова индоктринирани. Те са и хората, които са по-склонни да следят кампанията по-внимателно.
23.7% от тях са решили да подкрепят ГЕРБ-СДС на 9 юни, а по-малък дял се разпределя съответно към ИТН, към ПП-ДБ и към "Възраждане".
Ако съпоставим данните от изследването спрямо общия брой действителни гласове - към ГЕРБ са се добавили около 57 хиляди души, а към ИТН, ПП-ДБ и Възраждане - по около 30 000, в последните дни на кампанията.
ИТН и "Величие" са двете партии от 50 Народно събрание, за чиято структура на вота има най-голямо значение гласът на хората, решили за кого да гласуват в последните 1-2 дни преди изборите.
Гласувалите за БСП и ГЕРБ са с най-висок процент на непоколебимост, независимо от случващото се в предизборната кампания.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
