• Преливане на кръв от хора, оздравели след боледуване от Covid-19, може да се окаже потенциална терапия за пациенти с новия коронавирус.
  • Хипотезата на учените стъпва на идеята за пасивния имунитет, който организмът може да придобие чрез вливане на антитела срещу вируса.
  • Надеждите на лекарите са свързани с това, че плазмената терапия може да намали броя на тежките случаи и да не се стигне до недостиг на критично важната интензивна болнична грижа.
  • Резервите към този подход са свързани с факта, че липсват достатъчно надеждните доказателства за ефекта му върху пациенти от Covid-19.
  • Потенциален проблем може да възникне и заради малкия относителен дял на доказано оздравелите хора в сравнение с растящия брой на болните.
  • Независимо от това дали терапията с антитела ще даде резултат, здравните власти във всички страни призовават за активно кръводаряване

Възможно ли е човек да създаде "пасивен имунитет" срещу новия коронавирус, ако получи кръв от оздравели пациенти? Това е една от хипотезите, по които работят изследователи от Китай, САЩ, Германия и други страни.

Методът на лечение чрез кръвопреливане от преболедували на болни хора е прилаган още по време на испанския грип през 1918-1920 г., отнел живота на повече от 50 милиона души по света. Тази терапия успява да снижи нивото на смъртността с 1/5, посочва "Шпигел" в своя статия. Затова много университетски клиники вече търсят доброволци, с чиято помощ да проверят дали този подход би дал сходен резултат и при най-новата пандемия от Covid-19.

Надеждите на учените се базират на данни от изследване, публикувано в научното издание Jama, в което китайски лекари описват терапията на петима пациенти с Covid-19 от Шънджън. Участниците в изследването са хора на възраст 36-65 години, с тежка форма на инфекция от новия коронавирус, която е наложила да бъдат обдишвани изкуствено. Медикаментите, които са прилагани в терапията, не са подобрили състоянието им забележително.

Едва когато им вливат кръвна плазма от хора, преболедували и оздравели от коронавируса, се проявяват първите признаци на подобрение в изследваната група.

В рамките на 3 дни пациентите нормализират телесната температура, а дихателната им функция се подобрява отчетливо. В един от изследваните случаи е отчетена отрицателна проба за коронавирус ден след вливането на кръвта. Останалите са изчистени от вируса най-късно 12 дни след началото на терапията. Трима от пациентите са изписани от болница, а други двама все още продължават да бъдат обдишвани.

Новият коронавирус атакува човешките клетки чрез т.нар. шипови протеини, след което използва клетъчния материал, за да се възпроизведе в милиони копия и да продължи да се разпространява в приемния организъм. Имунната система засича появата на патогена и започва да произвежда антитела, които да блокират тези протеини и по този начин да обезвредят вируса.

При инфекция с коронавирус отнема приблизително 7 дни, преди тези антитела да бъдат установени в кръвта на пациента. Дори след оздравяването те продължават да циркулират в организма, за да го предпазят, ако вирусът го атакува повторно.

Плазмената терапия се възползва именно от това. Ако кръвта на оздравелите се прелее на други хора, които все още не са се преборили с болестта, тяхната имунна система няма да се принуждава да произведе сама антитела, а може да незабавно да отблъсне патогена.

Пациентите би трябвало да останат здрави или да се възстановят по-бързо. Предимството на този подход е в това, че няма нужда да се чака за откритието на нова ваксина, защото кръвта на оздравелите хора вече е налице.

Този подход е прилаган по време на пандемията от испанския грип в началото на ХХ век, но не е сигурно дали ще проработи в случая на Covid-19. Дори последното изследване от Китай не може да се ползва като достоверен доказателствен материал. Броят на участниците в експеримента е твърде малък, освен това в него липсва контролна група от също толкова тежко болни пациенти, с които да се сравни напредъка на лечението.

Затова лекарите не могат да кажат със сигурност дали петимата пациенти нямаше да се възстановят и без кръвната терапия.

Ефективността на този метод е показателна най-вече заради това, че след кръвопреливането концентрацията на антитела в кръвта на болните пациенти се е повишила до ниво, което би трябвало да е достатъчно, за да неутрализира вируса. Действително всички участници в експеримент са се изчистили от коронавируса в сравнително кратки срокове.

В Германия също се планира провеждането на изследвания, които да проверят ползите от терапията върху пациенти с Covid-19. За разлика от обичайното пълно кръвопреливане, в случая се използва само течната съставка на кръвта - т.нар. кръвна плазма. Тъй като в нея почти не се съдържат кръвни клетки, тя е жълтеникава на цвят, а не червена. Кръвната плазма може да се възстанови бързо в тялото на донора, затова даряването й може да се прави по-често.

Все още е неизяснен въпросът колко голяма трябва да е дозата, за да се трансферират достатъчно антитела. В първите опити медиците залагат по-големи обеми. В Германия се планират изследвания, при които хората с Covid-19 може да получат почти четвърт литър кръвна плазма от един донор.

Друго изследване на китайски учени е установило две антитела, които взети заедно се оказват особено активни срещу коронавируса.

За анализа, който все още не е подложен на независима експертна оценка, лекарите са изследвали 8 пациенти, болни от Covid-19. При всеки от тях съставът на циркулиращите антитела се е различавал в зависимост от заболяванията, които всеки от индивидите е преминал.

206 от откритите антитела са реагирали на новия коронавирус, но по различен начин. Само две от тях, взети заедно, са успели да попречат на вируса да се мултиплицира в телесните клетки с почти стопроцентов ефект. Изследователите предполагат, че може да се открият още по-силни антитела в кръвните проби на други оздравели хора.

Ако те могат да се произвеждат в изкуствени условия, инфекцията от коронавируса би могла да бъде предотвратена. Експертите обаче смятат, че реална ваксина за Covid-19 може да бъде налична не по-рано от една година, ако изобщо бъде одобрена.

Терапията с кръвна плазма от оздравели пациенти, от друга страна, би могла да започне да се прилага доста по-рано. В САЩ тя вече се използва при единични пациенти с Covid-19, които са в критично състояние.

Планираните научни изследвания върху ефективността на тази терапия ще се направи само при хора с леки форми на болестта. Причината е, че терапията с антитела е значително по-ефективна в ранен стадий на заболяването. Това, което правят антителата, е да попречат на вируса да стигне до белите дробове, където обикновено протичат най-тежките фази на усложненията.

Ако терапията с кръвна плазма отслаби болестта, медиците се надяват, че няма да се стигне до недостиг на ресурс за интензивна грижа.

Проблемът при тази терапия е в осигуряването на годна кръвна плазма. Повечето държави - включително България - се намират на доста ранен етап от епидемията и броят на потвърдените оздравели пациенти е значително по-нисък от този на болните.

В Германия учени от института "Роберт Кох" предполагат, че вече има най-малко 16 000 души, които са преминали през инфекция с новия коронавирус. За да бъдат приети като потенциални донори на кръвна плазма, те трябва да са дали положителна проба за Covid-19 преди седмици и вече да не проявяват симптоми, което също стеснява обхвата.

Затова учените залагат надежди на тестовете, които могат да установят наличието на антитела в кръвта и да докажат дали човек е преболедувал Covid-19, без да разбере.

Дори ако се намерят достатъчен брой желаещи донори, ефективността на тази терапия ще трябва да бъде проверена допълнително. При епидемиите от SARS и MERS - чиито вируси са тясно свързани с причинителя на Covid-19 - опитите за лечение с кръвна плазма не са били успешни. При изследване в болница в Хонконг оцеляват само 33 от общо 80 пациенти със SARS, които са третирани с антитела на донори.

Не е ясно и колко дълго действат антителата срещу новия коронавирус. Случайните мутации могат да променят протеините от външната обвивка, които действат като ключ за проникване в клетките на организма. В дългосрочен план е възможно вирусът да мутира до такава степен, че изградената имунна защита да не може да спре заразяването в бъдеще и да се наложи пациентът да преболедува повторно. В сравнение с други вируси обаче способността на SARS-Cov2 за мутации е доста по-ниска.

Независимо от това дали терапията с антитела ще даде резултат, здравните власти във всички страни призовават за активно кръводаряване. Мерките за социална изолация и притесненията от здравната криза доведоха до недостиг на кръв за пациенти, чийто живот зависи от преливането.

Всеки, който би искал да дари кръв, може да се информира за възможностите тук.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Кирил Петков: Няма да позволим регулаторите да се наредят на бърза ръка

Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков отговори задочно на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който по-рано му предложи "да си решим регулаторите".

11:48 - 28.03.2024
Живот

Завръща ли се Слави Трифонов в bTV?

Риалити формат на "Шоуто на Слави" тръгва в bTV след 15 г. пауза

09:24 - 28.03.2024
Политика

Сърбия издирва дете, президентът обаче задейства свой AMBER alert

Aлександър Вучич обяви "тежки дни" за страната, докато цяла Сърбия търси двегодишно дете

08:04 - 28.03.2024