Кръвната плазма: Новият опит за лечение на Covid-19

• Преливане на кръв от хора, оздравели след боледуване от Covid-19, може да се окаже потенциална терапия за пациенти с новия коронавирус.
• Хипотезата на учените стъпва на идеята за пасивния имунитет, който организмът може да придобие чрез вливане на антитела срещу вируса.
• Надеждите на лекарите са свързани с това, че плазмената терапия може да намали броя на тежките случаи и да не се стигне до недостиг на критично важната интензивна болнична грижа.
• Резервите към този подход са свързани с факта, че липсват достатъчно надеждните доказателства за ефекта му върху пациенти от Covid-19.
• Потенциален проблем може да възникне и заради малкия относителен дял на доказано оздравелите хора в сравнение с растящия брой на болните.
• Независимо от това дали терапията с антитела ще даде резултат, здравните власти във всички страни призовават за активно кръводаряване

Възможно ли е човек да създаде "пасивен имунитет" срещу новия коронавирус, ако получи кръв от оздравели пациенти? Това е една от хипотезите, по които работят изследователи от Китай, САЩ, Германия и други страни.

Методът на лечение чрез кръвопреливане от преболедували на болни хора е прилаган още по време на испанския грип през 1918-1920 г., отнел живота на повече от 50 милиона души по света. Тази терапия успява да снижи нивото на смъртността с 1/5, посочва "Шпигел" в своя статия. Затова много университетски клиники вече търсят доброволци, с чиято помощ да проверят дали този подход би дал сходен резултат и при най-новата пандемия от Covid-19.

Надеждите на учените се базират на данни от изследване, публикувано в научното издание Jama, в което китайски лекари описват терапията на петима пациенти с Covid-19 от Шънджън. Участниците в изследването са хора на възраст 36-65 години, с тежка форма на инфекция от новия коронавирус, която е наложила да бъдат обдишвани изкуствено. Медикаментите, които са прилагани в терапията, не са подобрили състоянието им забележително.

Едва когато им вливат кръвна плазма от хора, преболедували и оздравели от коронавируса, се проявяват първите признаци на подобрение в изследваната група.

В рамките на 3 дни пациентите нормализират телесната температура, а дихателната им функция се подобрява отчетливо. В един от изследваните случаи е отчетена отрицателна проба за коронавирус ден след вливането на кръвта. Останалите са изчистени от вируса най-късно 12 дни след началото на терапията. Трима от пациентите са изписани от болница, а други двама все още продължават да бъдат обдишвани.

Новият коронавирус атакува човешките клетки чрез т.нар. шипови протеини, след което използва клетъчния материал, за да се възпроизведе в милиони копия и да продължи да се разпространява в приемния организъм. Имунната система засича появата на патогена и започва да произвежда антитела, които да блокират тези протеини и по този начин да обезвредят вируса.

При инфекция с коронавирус отнема приблизително 7 дни, преди тези антитела да бъдат установени в кръвта на пациента. Дори след оздравяването те продължават да циркулират в организма, за да го предпазят, ако вирусът го атакува повторно.

Плазмената терапия се възползва именно от това. Ако кръвта на оздравелите се прелее на други хора, които все още не са се преборили с болестта, тяхната имунна система няма да се принуждава да произведе сама антитела, а може да незабавно да отблъсне патогена.

Пациентите би трябвало да останат здрави или да се възстановят по-бързо. Предимството на този подход е в това, че няма нужда да се чака за откритието на нова ваксина, защото кръвта на оздравелите хора вече е налице.

Този подход е прилаган по време на пандемията от испанския грип в началото на ХХ век, но не е сигурно дали ще проработи в случая на Covid-19. Дори последното изследване от Китай не може да се ползва като достоверен доказателствен материал. Броят на участниците в експеримента е твърде малък, освен това в него липсва контролна група от също толкова тежко болни пациенти, с които да се сравни напредъка на лечението.

Затова лекарите не могат да кажат със сигурност дали петимата пациенти нямаше да се възстановят и без кръвната терапия.

Ефективността на този метод е показателна най-вече заради това, че след кръвопреливането концентрацията на антитела в кръвта на болните пациенти се е повишила до ниво, което би трябвало да е достатъчно, за да неутрализира вируса. Действително всички участници в експеримент са се изчистили от коронавируса в сравнително кратки срокове.

В Германия също се планира провеждането на изследвания, които да проверят ползите от терапията върху пациенти с Covid-19. За разлика от обичайното пълно кръвопреливане, в случая се използва само течната съставка на кръвта - т.нар. кръвна плазма. Тъй като в нея почти не се съдържат кръвни клетки, тя е жълтеникава на цвят, а не червена. Кръвната плазма може да се възстанови бързо в тялото на донора, затова даряването й може да се прави по-често.

Все още е неизяснен въпросът колко голяма трябва да е дозата, за да се трансферират достатъчно антитела. В първите опити медиците залагат по-големи обеми. В Германия се планират изследвания, при които хората с Covid-19 може да получат почти четвърт литър кръвна плазма от един донор.

Друго изследване на китайски учени е установило две антитела, които взети заедно се оказват особено активни срещу коронавируса.

За анализа, който все още не е подложен на независима експертна оценка, лекарите са изследвали 8 пациенти, болни от Covid-19. При всеки от тях съставът на циркулиращите антитела се е различавал в зависимост от заболяванията, които всеки от индивидите е преминал.

206 от откритите антитела са реагирали на новия коронавирус, но по различен начин. Само две от тях, взети заедно, са успели да попречат на вируса да се мултиплицира в телесните клетки с почти стопроцентов ефект. Изследователите предполагат, че може да се открият още по-силни антитела в кръвните проби на други оздравели хора.

Ако те могат да се произвеждат в изкуствени условия, инфекцията от коронавируса би могла да бъде предотвратена. Експертите обаче смятат, че реална ваксина за Covid-19 може да бъде налична не по-рано от една година, ако изобщо бъде одобрена.

Терапията с кръвна плазма от оздравели пациенти, от друга страна, би могла да започне да се прилага доста по-рано. В САЩ тя вече се използва при единични пациенти с Covid-19, които са в критично състояние.

Планираните научни изследвания върху ефективността на тази терапия ще се направи само при хора с леки форми на болестта. Причината е, че терапията с антитела е значително по-ефективна в ранен стадий на заболяването. Това, което правят антителата, е да попречат на вируса да стигне до белите дробове, където обикновено протичат най-тежките фази на усложненията.

Ако терапията с кръвна плазма отслаби болестта, медиците се надяват, че няма да се стигне до недостиг на ресурс за интензивна грижа.

Проблемът при тази терапия е в осигуряването на годна кръвна плазма. Повечето държави - включително България - се намират на доста ранен етап от епидемията и броят на потвърдените оздравели пациенти е значително по-нисък от този на болните.

В Германия учени от института "Роберт Кох" предполагат, че вече има най-малко 16 000 души, които са преминали през инфекция с новия коронавирус. За да бъдат приети като потенциални донори на кръвна плазма, те трябва да са дали положителна проба за Covid-19 преди седмици и вече да не проявяват симптоми, което също стеснява обхвата.

Затова учените залагат надежди на тестовете, които могат да установят наличието на антитела в кръвта и да докажат дали човек е преболедувал Covid-19, без да разбере.

Дори ако се намерят достатъчен брой желаещи донори, ефективността на тази терапия ще трябва да бъде проверена допълнително. При епидемиите от SARS и MERS - чиито вируси са тясно свързани с причинителя на Covid-19 - опитите за лечение с кръвна плазма не са били успешни. При изследване в болница в Хонконг оцеляват само 33 от общо 80 пациенти със SARS, които са третирани с антитела на донори.

Не е ясно и колко дълго действат антителата срещу новия коронавирус. Случайните мутации могат да променят протеините от външната обвивка, които действат като ключ за проникване в клетките на организма. В дългосрочен план е възможно вирусът да мутира до такава степен, че изградената имунна защита да не може да спре заразяването в бъдеще и да се наложи пациентът да преболедува повторно. В сравнение с други вируси обаче способността на SARS-Cov2 за мутации е доста по-ниска.

Независимо от това дали терапията с антитела ще даде резултат, здравните власти във всички страни призовават за активно кръводаряване. Мерките за социална изолация и притесненията от здравната криза доведоха до недостиг на кръв за пациенти, чийто живот зависи от преливането.

Всеки, който би искал да дари кръв, може да се информира за възможностите тук.