Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пластмасата вече не е просто екологичен проблем – тя е глобална здравна криза с икономическо измерение и струва на света поне 1,5 трилиона долара годишно. Толкова приблизително са глобалните разходи за справяне със здравните проблеми, до които води замърсяването с прастмаса. Това е основното заключение в нов експертен доклад, публикуван в реномираното медицинско списание The Lancet. Според авторите пластмасата застрашава живота и здравето на хората – от най-ранна детска възраст до старини – като същевременно нанася тежки щети върху околната среда.
Докладът очертава обезпокоителната картина на индустрия, чийто обем е нараснал над 200 пъти от 1950 г. насам. Очаква се до 2060 г. производството да достигне над 1 милиард тона годишно.
Огромна част от произведената пластмаса е за еднократна употреба – като бутилки и опаковки за храна. Замърсяването вече е повсеместно – от върха на Еверест до дъното на океаните, като по-малко от 10% от тези отпадъци се рециклират.
„Пластмасата е сериозна, нарастваща и подценявана заплаха за здравето на хората и планетата“, посочва докладът.
В основата на проблема е начинът, по който пластмасата засяга здравето на всеки етап от жизнения си цикъл – от добива на изкопаеми горива до изгарянето на отпадъците. Този процес води до токсични емисии, замърсен въздух и натрупване на микропластмаса в човешкото тяло.
Особено тревожно е въздействието върху децата. Според учените бебетата и малките деца са най-уязвими както от вредните химикали, така и от последиците за дихателната система. Докладът подчертава, че замърсяването с пластмаса създава дори условия за разпространение на болести чрез комари, които се размножават във водата, събираща се в изхвърлени отпадъци.
Проучването излиза непосредствено преди ключовия шести кръг на глобалните преговори за създаване на задължителен международен договор за справяне с кризата, свързана със замърсяването с пластмата. Над 100 държави настояват за ограничаване на производството, докато петролни гиганти като Саудитска Арабия искат усилията да се насочат само към рециклиране.
Междувременно разследвания на The Guardian разкриват как представители на петролната индустрия се опитват да саботират ограничаването на производството и употребата на пластмаса чрез лобиране.
„Знаем много за мащаба и сериозността на въздействието на пластмасовото замърсяване върху здравето и околната среда“, казва професор Филип Ландриган, педиатър и епидемиолог от Бостънския колеж в САЩ и водещ автор на новия доклад. Пред The Guardian той подчертава, че е наложително в договора за пластмасите да бъдат включени мерки за защита на човешкото и планетарното здраве.
„Сега вече е ясно, че светът не може да се справи с кризата чрез рециклиране“, се казва още в доклада. Причината – за разлика от хартията или металите, химически сложният състав на пластмасите прави пълноценното рециклиране практически невъзможно.
Над 98% от пластмасите се произвеждат от нефт, газ и въглища, което допринася не само за здравни рискове, но и за климатичната криза. Годишните емисии, свързани с производството на пластмаса, се равняват на 2 милиарда тона въглероден диоксид.
Половината от нерегламентираните отпадъци от пластмаса се изгарят на открито, замърсяват въздуха и допринасят за дихателни заболявания и други хронични състояния, се казва още в анализа.
„Най-тежко засегнати са уязвимите групи, особено бебетата и децата“, добавя професор Ландриган. „Въздействията водят до огромни икономически разходи за обществото. Наша отговорност е да действаме.“
