Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Цените на петрола могат да достигнат 150 долара за барел, ако ударите по енергийна инфраструктура в Близкия изток продължат и засегнат по-широко производството в региона.
Това предупреди в интервю за БНР Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
Владимиров направи уговорката, че в момента България има най-ниските цени на бензин и дизел в сравнение с ЕС (с изключение на Малта) и поскъпването след началото на военните удари срещу Иран е много по-слабо от средното за ЕС.
"Цените на горивата за целия ЕС са се повишили с 29,1% от 23 февруари до 9 март, а в България - с 9,5% при дизела и 6,1% при А95. Разликата е огромна с останалата част от ЕС. България внася нефт директно от Казахстан през руски терминали, цената е по-ниска. В България се внася много препран руски дизел от Турция, който е с много ниска себестойност. Той наводнява пазара в България и региона и това поддържа малко по-ниски цени", каза Владимиров.
Тази ситуация обаче няма да се задържи още дълго, защото пазарът на горива на едро в България е свързан със Средиземноморската борса и нейното покачване ще се усети със забавяне.
В неделя премиерът Андрей Гюров потвърди, че правителството предвижда отпускането на субсидии на:
- хора, които имат доходи до два пъти линията на бедността (764 лв. за 2026 г.), които притежават кола или имат лизингов договор за автомобил и са си платили глобите и данъците
- помощта ще е около 20 евро месечно, докато цените са високи .
- мярката ще струва между 20 и 30 млн. евро и ще бъдат осигурени в рамките на удължителния бюджет.
Мартин Владимиров обърна внимание на по-особената роля на "Лукойл Нефтохим" под управлението на държавния управител Румен Спецов.
"Всяка рафинерия се опитва да максимизира маржа на печалбата си - определя цените на горивата спрямо търсенето и предлагането, а не спрямо себестойността на суровия нефт. Това е пазарна политика на абсолютно всички рафинерии по света. Но в момента рафинерията се управлява от българската държава чрез особен управител. България има много по-голяма свобода да натисне маржа на печалбата временно надолу, за да не се стигне до прехвърляне на повишението към крайните потребители", каза той.
Владимиров описа няколко възможни мерки за реакция на държавата. Той изрично заяви, че изкуствено налагане на таван на цените по бензиностанциите може само да доведе до нежелан дефицит, а намаляване на ДДС или акциз на горивата "ще е още по-пагубно за фиска".
Той подкрепи варианта за субсидии, таргетирани към уязвими групи с директни трансфери - според експерта проблемът е в правилния избор на засегнатите групи в рамките на кратък период.
Вторият работещ вариант би бил безплатен градски транспорт за няколко седмици, за да се намали потреблението на горива.
Призивът на Мартин Владимиров към правителството беше "да не се върви към панически ходове" и да не се бърза със субсидиране на засегнатите бизнеси, защото това може да предизвика още по-висок скок на инфлацията, вместо да задържи цените.
"Няма държавен механизъм, по който да бъде намалена цената на пазара - може да се ограничат ефектите върху потребителите", каза той пред БНР.
Владимиров предупреди още, че ако войната на САЩ в Иран и ответните ударите по енергийната инфраструктура на държавите от Персийския залив не се спре до края на март, кризата ще придобие качествено нови измерения.
"В един момент проблемът ще се прехвърли в невъзможността на страните от Персийския залив да добиват нефт. Веднъж изключат ли се находищата, много трудно се възстановява добивът. Кризата ще се превърне от временна, базирана на логистични проблеми, в структуроопределяща. Ще говорим за цени от 150 долара на барел и този ръст ще остане устойчив за цялата година, както и ефектите върху инфлацията и икономическото развитие".
Ако кризата свърши до седмица, светът ще се върне в нормалността сравнително бързо, но не се вижда край на тази война засега, каза още той.
Мартин Владимиров изключи вариант, при който войната в Иран може да стане оправдание за нещо повече от частичното вдигане на санкциите срещу Русия, което направи Доналд Тръмп.
"Голямата въпросителна е дали ЕС ще има куража да продължи правилната политика за ограничаване на руския природен газ - последната стъпка към пълното стратегическо отделяне на Европа от руската икономическа зависимост. Сега е моментът това да се случи и то с ролята на България. България транзитира близо 20 млрд. куб м руски газ през "Турски поток" и мисля, че е време да заемем твърда позиция, че няма да се отменя този ангажимент (за спирането на транзита от 2027 г.). Кризата в Иран е краткосрочна, докато войната в Украйна е истинският глобален проблем, на който не е намерено решение", каза още той.
