КС занули съдебната реформа, но запази новия вид на служебния кабинет Снимка: © КС

Всички най-важни елементи от съдебната реформа, приети от 49-ото Народно събрание с промените в Конституцията, са отменени след решение на Конституционния съд.

Отпадат основни поправки като:

  • разделянето на Висш съдийски и Висш прокурорски съвет заради позицията, че правомощията на прокуратурата в Общото събрание са нарушени и заради модела, по който е предложено Прокурорският съвет да се попълва от Народното събрание.
  • съкращаването на мандата на главния прокурор до 5 г. без право на преизбиране
  • механизмът за разследване на главния прокурор, както действа от 2023 г. - със съдия от ВКС, който води разследването срещу него. Причината е в редакционна грешка в приетия текст, в който се казва само, че "изборът и назначението" на разследващия съдия се определя в закон", но не се описва как ще се определят неговите правомощия. Само заради това КС решава, че текстът не може да остане в сила и е противоконституционен.

Премахнати са и други по-дребни промени в Конституцията - като въвеждането на принципа за " откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост" и формулирането на "науката, образованието и културата като национални ценности".

Остават други текстове, които имат значение за съдебната система:

  • Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът.
  • Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
  • Прокуратурата участва не само в наказателни, а и в други дела от значим обществен интерес
  • Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат.
  • Правото на жалба пред Конституционния съд през съдилищата.

Не е събрано мнозинство за произнасяне - и съответно се запазват текстовете, които:

  • направиха Народното събрание постоянно действащ орган;
  • дадоха право на българи с второ гражданство да бъдат избирани за народни представители, ако са живели последните 18 месеца в страната
  • задължават президента да назначава служебни премиери по конкретен списък - така както стана с Димитър Главчев.

Отпада обаче нововъведената възможност Народното събрание да ограничава правомощията на служебните правителства със закон.

Съдия Борислав Белазелков е подписал цялото решение с особено мнение.

Белазелков и Десислава Атанасова са подписали с особено мнение произнасянето на КС по казусите, засягащи съдебната реформа, като към тях се е присъединил и Константин Пенчев (с изключение на един текст).

Какво беше гласувано от 49 Народно събрание Какво остава в сила
чл. 23

Науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

чл. 84, т. 16

Народното събрание... изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика;

Всичко без отменената част

чл. 91б

Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост.
(2) Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.

Отпада изцяло

чл. 99, ал. 7

Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.

Отпада изцяло

чл. 110

Членове на Министерския съвет могат да бъдат български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители, като условието по чл. 65, ал. 1, изречение второ не се прилага.

Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

чл. 126, ал. 2 и 3

(2) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.
(3) Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон.

(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

(3) Отпада

чл. 129

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) (1) Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) Указът на президента, както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указ в срок, предложеното от Висшия съдебен съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия съдебен съвет се обнародва.
(4) Административните ръководители на съдилищата, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат.
(5) С навършване на петгодишен стаж като съдия и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет съдиите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(6) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия в случаите на освобождаване по ал. 5, т. 2 и 4.

Чл. 129. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

чл. 130

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) (1) Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш прокурорски съвет.
(2) Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) Указът на президента, както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указ в срок, предложеното от Висшия прокурорски съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
(4) За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването. Процедурата за избор и назначаване се определя в закон.
(5) Административните ръководители в системата на прокуратурата, с изключение на главния прокурор, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат.
(6) Прокурорите и следователите стават несменяеми и се освобождават от длъжност с решение на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 129, ал. 5. Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 129, ал. 5, т. 2 и 4.

Чл. 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове.
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон.
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок...

(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
(9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

чл. 130а

Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) (1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.
(2) Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(3) За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които не са техни членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Представители на обществеността и на професионалните организации могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават процеса.
(4) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители.
(5) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет запазват своя статут на съдии, прокурори или следователи.
(6) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
(7) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.
(2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет:
1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;
2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси;
5. изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16;
6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
7. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
8. осъществява и други правомощия, определени със закон.
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
(5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
3. налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт;
4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт;
5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;
6. осъществяват и други правомощия, определени със закон.

Чл. 130б. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) (1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание.
(2) Висшият съдебен съвет:
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите;
2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд;
3. прави периодични атестации на съдиите и административните ръководители на съдилищата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
4. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите и административните ръководители на съдилищата;
5. назначава и освобождава административните ръководители на съдилищата;
6. решава въпроси за организацията на дейността на съдилищата;
7. приема проекта на бюджет на системата на съдилищата;
8. организира и ръководи изпълнението на бюджет на съдилищата;
9. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130а, ал. 6;
10. участва в управлението на съдебното обучение;
11. изслушва и приема съответните годишни доклади по чл. 84, т. 16;
12. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
13. осъществява и други правомощия, определени със закон.
(3) Висшият прокурорски съвет:
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност прокурорите и следователите;
2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор;
3. прави периодични атестации на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
4. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата;
5. назначава и освобождава административните ръководители в системата на прокуратурата;
6. решава въпроси за организацията на дейността на прокуратурата;
7. приема проекта на бюджет на прокуратурата;
8. организира и ръководи изпълнението на бюджет на прокуратурата;
9. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 130а, ал. 6;
10. участва в управлението на съдебното обучение;
11. изслушва и приема годишния доклад по чл. 84, т. 16;
12. участва в управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, съгласувано с Висшия съдебен съвет;
13. осъществява и други правомощия, определени със закон.
(4) Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се състои от всички членове на двата съвета. Общото събрание:
1. одобрява проекта на бюджета на съдебната власт по предложение на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет;
2. приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси;
3. приема становища по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт;
4. обсъжда и други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт, определени със закон.
(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие - от председателя на Върховния административен съд.
(6) Министърът на правосъдието и главният инспектор може да присъстват на заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, както и на заседанията на двата съвета, като не участват в гласуването.

Чл. 130б. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.
(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването.
(3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.

чл. 130в, т.1

Чл. 130в. Министърът на правосъдието:
1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет и във Висшия прокурорски съвет;

1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет;

чл. 132а, ал. 4, изр. 2

(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. След приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон.

Всичко без отменената част

чл. 133

Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.

Всичко без отменената част

чл. 150, ал. 3

Главният прокурор може да сезира Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7.

Отпада изцяло


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Супертайфун отне живота на поне двама в Китай. Ранени са над 90 души

"Яги" е вторият най-мощен тропически циклон в света през 2024 г. досега

09:37 - 07.09.2024