Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Внасянето на бюджет в предизборна кампания е огромен риск, в който популизмът може да доведе до тежки последствия, без някой да носи политическа отговорност. Така старши икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов коментира по bTV потенциалното внасяне на бюджет за 2026 година от служебния кабинет, каквато възможност допусна президентът Илияна Йотова.
Богданов припомни, че бюджетът е икономическата политика на дадено мнозинство и затова трябва да се внесе проект от редовно правителство, което да заяви приоритетите си и да ги защити.
Финансистът и бивш банкер Левон Хампарцумян дoпълни, че когато има правителство, то "може в рамките на 2-3 седмици да сглоби бюджет".
"Машината в Министерството на финансите е компетентна, въпросът е какви директиви получава отгоре. Важно е кой управлява и какви цели поставя на високоплатените чиновници", обобщи Хампарцумян.
В последната година заплатите в публичния сектор са нараснали с 20%, а тези в частния с около 11%. Именно заради двуцифрения ръст във възнагражденията, кредитната експанзия и бюджетният дефицит подхранват ръста на потреблението, а оттам и инфлацията, коментира още Богданов.
По данни на Националната статистика (НСИ) животът през януари е поскъпнал с 0,6% спрямо месец по-рано, а на годишна база инфлацията е 3,5%. За сравнение - в началото на миналата година тя е била 5% на годишна база.
"Преминаването към еврото мина по-гладко отколкото можеше да бъде", коментира Хампарцумян, като подчерта, че ефектът от въвеждането на единната валута върху инфлацията е минимален.
"Ние наблюдаваме процеси, които не са започнали през януари месец. Имаме сериозно поскъпване в ресторанти, козметични салони, зъболекарски услуги от месеци насам. Няма как да очакваме друго след години двуцифрен ръст на заплатите", коментира и Лъчезар Богданов.
2026 година е поредната година, която България започва без редовно гласуван бюджет. Параметрите, заложени в проекта на кабинета "Желязков" станаха причина за масови протести, които доведоха и до оставката на кабинета. Така в момента финансовата рамка на държавата се определя от т.нар. удължителен закон, който до голяма степен запазва без промяна приходите и разходите в бюджета като миналогодишните с малки изключения, като например минималната работна заплата, която беше повишена от януари с постановление на Министерския съвет.
Удължителен закон за бюджета може да е в сила в рамките на три месеца или до края на месец март. Това означава, че служебният кабинет със сигурност ще трябва да внесе предложение за допълнителното му удължаване с още три месеца.
