- 82 618 български гласа "Не подкрепям никого" - отчитани само като статистика: Макар и действителни, тези гласове не влияят на изборния резултат и се изключват от изчисленията за мандатите.
- Представляват ли гласовете без тежест конституционен парадокс? От 8 години опцията „Не подкрепям никого“ съществува в Изборния кодекс, но не участва при определяне на 4% бариера и разпределение на мандатите.
- Съдия от Пазарджик оспорва пред Конституционния съд (КС), че изключването на тези гласове нарушава Конституцията и правото на равнопоставеност на гражданите.
- Все повече юристи и експерти са за реформи: Организации като "Прозрачност без граници" призовават за премахване на "Не подкрепям никого". Предстои КС да се произнесе.
82 618 пълнолетни български граждани отидоха да гласуват на 27 октомври, направиха съзнателен и легитимен избор по правилата на Изборния кодекс, но гласовете им не са отчетени за нищо друго, освен за статистиката.
Това са избирателите, които решиха да отбележат опцията "Не подкрепям никого".
82 618 души са повече от населението на всички градове и села в област Видин, взети заедно, като броим и децата. Накрая обаче тяхната "воля" се умножава по нула. Все едно са останали вкъщи в деня на изборите.
"Не подкрепям никого" е действителен глас, т.е. различава се от празната "протестна" бюлетина или бюлетината, надраскана с нецензурен поздрав по адрес на кандидат-депутатите. Причината да съществува тази опция за гласуване е, че гласуването по закон е задължително, въпреки че няма санкции за неизпълнение на "задължението".
Този глас обаче не участва нито в определянето на 4-процентовата бариера, нито при разпределението на мандатите при изборите за общински съвети, Европейски парламент и Народно събрание.
Това противоречие съществува от 8 години в Изборния кодекс, хора продължават да слагат Х на "Не подкрепям никого", а натрупването им на 27 октомври дори не е рекорд.
На 2 април 2023 г. беше отбелязан абсолютният пик на отрицателния вот - общо 109 095 гласа, или повече от 4%. Гласовете "Не подкрепям никого" бяха повече и от всички бюлетини за ИТН, които им бяха достатъчни за формирането на парламентарна група от 11 депутати.
Може ли съставът на парламента да се съкращава със съответния брой места, които се падат на хипотетичната парламентарна група на "Не подкрепям никого"?
Не може. Това би било нарушение на Конституцията. В нея изрично е записано, че "Народното събрание се състои от 240 народни представители".
Игнорирането на "Не подкрепям никого" подпомага по-малките партии, защото снижава 4-процентовата бариера надолу. Тези гласове не се броят, когато се изчислява бариерата.
Ако това не беше така на последните избори, Ивелин Михайлов нямаше да има повод да "сезира ООН" заради липсващите трийсетина гласа. "Величие" щеше да е много далеч от входа на 51 Народно събрание. А МЕЧ щеше да е на 0.44% от изпадане, което обаче са над 11 хиляди гласа.
Сега Конституционният съд може най-накрая да сложи край на парадокса около "Не подкрепям никого".
През юли 2024 г. в КС беше заведено дело по искане на съдия от Административния съд в Пазарджик за обявяване на противоконституционност на методиката за разпределение на мандатите при местни избори.
Изборите за общински съвет в Пазарджик трябваше да бъдат касирани заради множество доказани нарушения при отчитането на гласовете. При повторното отварянето на чувалите се оказа, че ДПС има достатъчно гласове, за да вкара свой представител в Общинския съвет (а в момента няма нито един).
Делото обаче не може да приключи, защото съдията оспорва разпоредбата от Изборния кодекс за това колко гласа "струва" един мандат в съвета.
По закон - "цената" на мандат се формира от сбора на всички действителни гласове за партии, коалиции и независими кандидати, но без бюлетините "Не подкрепям никого". Сумата се разделя на 41 (местата в ОбС-Пазарджик) и така се получава минимумът гласове за един мандат.
Ако тази формула се приложи, ДПС влизат.
Съдията, сезирал Конституционния съд, настоява, че изключването на "Не подкрепям никого" е несправедливо и противоконституционно. То нарушава три члена на Конституцията:
принципа на правовата държава,
принципа на равните права и свободи на българските граждани,
и общото, равно и пряко избирателно право.
Съдията твърди, че в момента Изборният кодекс определя различна тежест на гласовете на избирателите, което е недопустимо. Обезсмислена е самата възможност да се гласува с "Не подкрепям никого", нарушава се и принципът на равнопоставеност при упражняване на правото на глас.
Интересно е, че от всички становища, които Конституционният съд е получил от юристи и заинтересовани страни, само едно защитава действащата уредба и то е подписано от ЦИК.
Според Централната избирателна комисията решението да не се броят гласовете "Не подкрепям никого" е правилно, защото "същността на избирателното право е гражданите да направят своя избор за конкретен кандидат измежду всички кандидати".
Аргументът на ЦИК: ако протестният отрицателен вот се добавя при определянето на бариерата или разпределянето на местата при пропорционални избори, "би се достигнало до изкривяване на изборния резултат", защото крайното разпределение няма да отразява съотношението между гласовете, подкрепящи партии, коалиции и кандидати.
Съюзът на юристите оспорва изцяло съществуващия модел около "Не подкрепям никого" и подкрепя позицията, че Конституцията е нарушена.
С въвеждането на опцията "НПН" Народното събрание би трябвало да разшири алтернативите за избор чрез отрицателен вот срещу всички партии. Едновременно с това обаче елиминира тези гласове при отчитането на резултата. Приравнява ги на липса на глас. Това засяга конституционното право на гражданите при участие в избори гласовете им да бъдат отчитани и да имат равна тежест с останалите.
Бившият конституционен съдия и бивш съветник на Румен Радев проф. Емилия Друмева препоръчва изобщо да се премахне "Не подкрепям никого". Съществуването на възможността за протестен вот за нея "насърчава избирателите към деструктивно поведение спрямо изборите, които са инструмент на демокрацията".
Тя посочва, че през 2016 г. законодателят е подвел гражданите, че гласът им се зачита за действителен, но в "скрито място" в допълнителните разпоредби е уточнил, че той няма да се отчита в крайните резултати. Идеята тогава да се даде опция "не подкрепям никого" беше в отговор на факта, че парламентът прие гласуването в избори да е задължително. И то е такова до ден днешен, нищо че няма санкции за негласуващи.
Забележката на проф. Друмева към жалбата пред Конституционния съд от Пазарджик е, че конкретният казус засяга само местните избори, а проблемът с "Не подкрепям никого" съществува и при изборите за Народно събрание и Европейски парламент.
В доста дълъг и подробен анализ "Прозрачност без граници" описват защо този вот нито може да се отчете пълноценно, нито може да продължава да се игнорира в нарушение на Конституцията.
От организацията посочват, че е отговорност на законодателя е да реши изцяло казуса "Не подкрепям никого": "Стриктният подход предполага приемането на правните изводи на вносителя,... за правилни и обосновани и обявяването (на разпоредбата) за противоконституционна с ясното разбиране, че преодоляването на практическите проблеми, които предвидената възможност НПН поставя, може да се реши само с отпадане на тази уредба от Изборния кодекс".
Решението на КС все още не е обявено. При всички положения топката е и ще е в полето на депутатите.
Народното събрание единствено може да сложи ред в този абсурд и да изчисти Изборния кодекс от противоречия.
И е крайно време да го направи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
