Голямото разпространение на невярна и подвеждаща информация, свързана с пандемията от Covid-19, се дължи на активността в социалните медии, става ясно от изследване на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“.

То обхваща периода между януари и март 2020 г. и включва 225 публикации на английски език, оценени от реномирани организации като неверни или подвеждащи. Изследователите са анализирали публикациите, за да установят за какъв тип невярна информация става дума, кой е източникът на информацията, какви конкретни твърдения са направени и каква е вероятната мотивация за тях. След това същите публикации са проследени и в социалните медии, за да се установи активността, която са предизвикали. 

По-скоро манипулации, отколкото чисти лъжи

В по-малка част от публикациите (38%) може да се говори за напълно изфабрикувана (невярна) информация. В по-голямата част, 59%, става дума за интерпретации, в които съществуваща и често напълно вярна информация е използвана некоректно, изопачена или извадена от контекст.

Именно тези публикации са предизвикали значителен интерес в социалните медии – 87% от активността се дължи на тях, а едва 12% на изцяло изфабрикуваните съобщения. 

По-голямата част от невярната информация се създава от обикновените потребители в социалните медии, установява изследването. Едва 20% произтича от твърдения на влиятелни личности – знаменитости, изтъкнати публични личности, политици (36% от тази група). Но именно тези твърдения на влиятелни говорители предизвикват близо 70% от активността в социалните медии.

При това, тези личности са широко отразявани от традиционните медии и особено телевизията, което прави потенциалното влияние на техните изказвания още по-голямо, но тези медийни канали не са обект на цитираното изследване. В него не се обхващат и затворените групи, както и приложенията за съобщения, за които има изследователски данни, че все повече се превръщат в успешни канали за разпространение на дезинформация. 

Голямото количество заблуждаваща информация по темата се създава от редови потребители на социалните медии, но то не получава същата видимост и не предизвиква такава активност, както изявленията на влиятелните личности.

Има обаче няколко изключения, които успяват да достигнат до голям брой потребители, например видео, според което дишането на горещ въздух в сауна или дори от сешоар може да предпази или да лекува от Covid-19. 

Най-много (39%) подвеждащи и неверни твърдения са регистрирани по отношение на действията и политиките на публичните власти, вкючително международни организации като СЗО и ООН.

Според организациите, ангажирани с проверка на фактите, една от причините за това е, че публичните власти не винаги са успявали да предоставят ясна, полезна и достоверна информация на обществото.

В тази ситуация неизбежно се появява нужда тези липси да бъдат запълнени, особено на фона на съществуващото недоверие към политическите елити и официалните власти.

Една пета от регистрираните подвеждащи информации са свързани с географското разпространение на вируса, включително обвиненията към определени етнически групи, че разпространяват вируса.

Също толкова са свързани с медицинските аспекти на темата или състоянието на известни хора. 17% са конспиративни теории.

Изследователите не се ангажират с коментар за мотивите на създателите и разпространителите на подвеждаща информация, свързана с Covid-19.

Те дори се въздържат да използват термина „дезинформация“, който предполага умисъл в заблуждаването на публиката и предпочитат по-неутралното „невярна информация“, което включва и случаите на дезинформация.

Това е разбираемо, тъй като изследването обхваща кратък период и се базира на малка извадка. Установени са много малък брой публикации, в които ясно се вижда някакъв финансов мотив - реклама на продукт или кликбейт съдържание. За разлика от самата пандемия, разпространението на невярна информация за коронавируса няма една основна причина, а различни актьори с различна мотивация се възползват от ситуацията, за да преследват целите си, пишат изследователите.

В България се забелязва активно разпространение на подвеждаща информация по темата Covid-19 по няколко линии: Измамата е изобличена, но не "измамата коронавирус" на глобалните елити с цел икономическа печалба; Covid-19 се разпространява чрез За микровълновите печки, 5G и новият световен ред ; ЕС не помага на държавите-членки в борбата с пандемията.

Според изследователите от EuvsDisinfo (аналитично звено към Европейската служба за външна дейност) тези сюжети са активно застъпени в дезинформационната стратегия на Кремъл, специално насочена към глобалната публика (за руската публика вирусът е представен като форма на чужда агресия, с която Русия се бори успешно, за разлика от либералния Запад).   

Пак от българска гледна точка изглежда разбираемо и голямото количество невярна информация, свързана с действията и политиките на публичните власти, както националното правителство, така и ЕС и международните организации.

Макар цитираното изследване да не ни предоставя данни по този въпрос, не е трудно да се предположи резултатът от комуникационното поведение на властта: поток от информация, в която често е трудно да се отсее важното от незначителното, фактите от мненията, решенията от предложенията; различни органи и представители, които изпращат различни, често взаимно изключващи се послания; неясно формулирани, преработвани, променяни и дописвани решения за мерки, нуждаещи се от допълнителни обяснения и тълкувания. Да не говорим за информираността на обществото за действията на ниво ЕС, която никога не е била кой знае колко висока, а в момента медиите видимо се затрудняват да събират и представят ясно и достъпно цялата информация за това какво прави ЕС в подкрепа на държавите членки.  

EUvsDisinfo.eu

Досега проблемът с разпространяването на дезинформация и „фалшиви новини“, въпреки болезнената си острота, сякаш за мнозина изглеждаше проблем по-скоро на политиците и медиите; тема, подходяща повече за академични дискусии, отколкото за обсъждане с приятели.

Пандемията от Covid-19 обаче направи така, че „инфодемията“ да стане проблем на всеки от нас. Може би сега е подходящ момент повече хора да осъзнаят, че недоверието в националните власти не е повод за доверие към всеки, който споделя и дори насърчава това недоверие; че несъгласието с формата, момента или обхвата на правителствените мерки не е повод да се отрича съществуването на реална опасност за здравето и благополучието на обществата ни; че споделянето на конспиративни теории във Фейсбук не е проява на Личната истина, която не се интересува от фактите , нито на отговорност към другите. 

Прочети