Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Икономическите неравенства не се решават с комунистически атаки по успешните и богатите;
Без коректив на властта рискуваме грешни решения, които могат да имат тежки последици в несигурна среда;
Светът е процес на пренареждане на икономиките и България трябва да заеме предвидима европейска позиция.
Думите са на финансиста и банкер Левон Хампарцумян. Той част е от инициативния комитет, издигнал кандидат-президентската двойка на Андрей Гюров и Георги Кандев.
Казва, че мотивацията му започва от "биологичния компонент" - определя Гюров като млад човек с хоризонт пред себе си, за разлика от конкурентната двойка, за които смята, че са с "изразходван потенциал".
Познава Гюров и академично, тъй като в продължение на повече от десетилетие Хампарцумян е в настоятелството на Американския университет, където Гюров завършва, а впоследствие и преподава.
Но най-важното за него е ориентацията на Гюров не просто към евроатлантическите ценности, но към европейския начин на живот.
Затова казва, че изборите в неделя ще са за прозападната ориентация на страната и на практика ще определят дали властта в България ще има коректив.
Разговаряме с него за бизнес климата, заявките на управляващите за бюджет 2027 и за предстоящия балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров.
Какво се промени за тези три-четири седмици по време на кампанията? Резултатите изненадаха социолозите с тази минимална преднина, която получи Йотова. И какво трябва да стане в следващите три-четири дни, за да получи Гюров победата?
В България е пълно със социолози, които са всъщност смес между пропагандисти, бизнесмени и всякакви други неща, но не чисти социолози. Това поставя достоверността на социологическите им прогнози под определено съмнение.
Сега всички говорят за черния лебед, но беше ясно, че подкрепата на настоящия премиер не води непременно до позитивни ефекти за кандидата, когото подкрепя. Защото едно е да обещаваш, напълно различно е да изпълниш нещо.
Затова мисля, че това сближаване на резултатите се дължи именно на не много доброто представяне на основния политически спонсор на госпожа Йотова.
Същевременно имаме Андрей Гюров, който като служебен премиер мисля, че се справи много добре.
Като че ли беше глътка въздух в цялата каша в последните години. Видяхме, че може да имаме човек, който, ако щете и чисто антропологично, седи добре с колегите си в Европа и по света.
А какво трябва да стане в следващите три-четири дни и очаквате ли Гюров да разшири подкрепата си? Откъде?
Трябва да има мобилизация. И тук гласуването ще бъде за европейската ориентация на България, западната ориентация на България. Отново, президентската институция не може да направи бог знае какво, но може да бъде коректив на властта в Министерския съвет. Ако щете, дори на неформалните мрежи на власт, които съществуват в България, на които, виждаме в последно време, нервите им не издържат - почват да се стрелят и да се убиват.
Все пак съм в инициативния комитет, трябва да очаквам положителна развръзка. И мисля, че на Гюров му се получава, защото досега подкрепата е във възходящ тренд. Много често успехът предизвиква успех. И обратно, неуспехът предизвиква допълнително разочарование.
Очаквате ли ГЕРБ или ДПС да подкрепят някого от кандидатите на втори тур? И това добра новина ли би била, или по-скоро мечешка услуга?
Не мисля, особено по начина, по който е структурирана тази кампания. Очевидно в началото всички участници предпочетоха да заложат на директна комуникация с избирателите. Което не е за учудване, защото ако на парламентарни избори се състезават партии, тук е мажоритарен изборът. Той е директен избор, директна комуникация.
Първо, нека да си кажем, че и в двете споменати партии има много прилични хора със съответното образование, със съответните занаяти, успешни фирми и т.н. - тоест не всички разчитат на публични и на европейски пари. Да, със сигурност толкова дългото пребиваване във властта е създало корупционни мрежи и т.н. Но това е елитът на тези партии или бившият елит на тези партии, както искате го наречете.
Членовете или симпатизантите им са нещо друго и те би трябвало да направят мажоритарен избор за човек, който е по-близко до техните ценности. Няма нужда да го харесват на 100%, но е по-близко до техните разбирания за света и за мястото на България, за начина, по който България се развива, отколкото конкурентната двойка.
Така че аз очаквам, че по-скоро ще има подкрепа не на партийно, но на персонално ниво от симпатизантите и феновете на тези партии. Познавам достатъчно хора и мисля, че нагласата е по-скоро в тази посока.
Защото в последните години партийните лидери така се брандираха един друг, че много трудно може да се каже, че ако някой даде подкрепа, тя няма да се върне с един много силен откат в общественото мнение.
Смятате ли, че вторият тур ще мобилизира повече избиратели или напротив?
Сега, понеже интригата като че ли е вече по-ясно дефинирана, не е борба между 27 потенциални претенденти, а е между два екипа, очаквам да има и повече интерес към този избор.
А ако няма достатъчно интерес, това означава, че няма достатъчно хора, които вярват в способността на политическата класа да провежда избори, от които нещо зависи.
Все ми се струва, че поне хората, които имат професии, които имат занаяти и които имат добри перспективи в живота, ги интересува какво ще се случи в политическия живот на България в следващите 15 години.
Това ли обяснява и резултатите, които виждаме в големите градове, където Гюров печели, че хората с професии и добра перспектива гласуват?
София представлява 60% от икономиката на България, ако съдя по моя опит в банковия сектор. И няколко други големи града са още 25-30%. Нищо лошо не искам да кажа. Това е естествена концентрация. Но това означава, че в големите градове са хората, които движат икономиката, хората, които определят, ако щете, посоките на развитие.
Защото не бива да забравяме, че все пак частният сектор в България е около 60% и не всички са усвоители на европейски средства. Има хора, които произвеждат, изнасят, имат лидерски позиции в определени сегменти, имат амбиции и т.н.
Как изглежда в момента България като цяло за външния бизнес и как ще изглежда след изборите?
България в момента изглежда като зона много близко до една интензивна война. Управлява я правителство, което не крие симпатиите си към Русия и е с амбивалентни позиции по отношение на някои общи европейски въпроси. Това е в геополитически план, в международната политика.
Другото нещо е икономическата среда, която е трудно предсказуема, защото се въвеждат нови данъци, атакуват се всъщност най-прозрачните компании. Много хора забравят, че там работят десетки хиляди българи, които разчитат за своето бъдеще на позициите си в тези компании.
Имаме и един процес на пренареждане на икономиките в света. Тоест светът по някакъв начин е в един голям ремонт, включително икономически. И там би трябвало ние да си търсим мястото по-скоро чрез солидарност, кооперативност и предсказуема среда, отколкото с перчене, с някакви пиарски акции. Примерно сред европейските си колеги, когато отиде там премиерът... Общо взето, когато отидеш с паничката да искаш пари, обикновено гледаш да си кооперативен с хората, от които искаш парите, и възпитан, отколкото да ги дразниш с някакви безсмислени суверенистки изказвания, които на всичкото отгоре никого не впечатляват особено.
Но от другата страна също стоят хора, а с хората, от които зависи какви ще бъдат плановете за интеграция на България и т.н. - съответно паричните потоци, които никога не стигат, както знаете - би трябвало да има едно по-високо ниво на кооперативност.
Всичките тези сигнали, които правителството дава до момента, какъв ефект ще имат върху бизнес средата?
Бизнесът, за да може да си планира инвестициите, дейността, растежа, има нужда от предсказуема среда.
Когато средата е непредсказуема, все едно по какъв повод, бизнесът е плашлив. Резултатът е, че инвестициите намаляват. Първо намаляват чуждите инвестиции, след това намаляват местните инвестиции.
И последният ефект е, че българският капитал търси изход навън, в по-стабилни дестинации. Което е най-лошата новина.
Когато има политически натиск, когато средата е непредсказуема, когато няма достатъчно квалифицирана работна ръка и всички тези неща, които ние ги знаем, че съществуват и са проблеми, които трябва да се решават, се търси изход на българския капитал някъде навън - някои купуват хотели, но други строят и предприятия.
Стигнали ли сме до този последен ефект?
Това са процеси, които текат в момента. И вече въпросът е какъв ще бъде балансът между притока на капитал в българската икономика от български и от чужди източници и отлива на капитал от България.
Защото виждате, че чужд капитал, който е инвестирал в България преди години, сега си тръгва и в хай-теха, и в по-елементарни индустрии. Защото никой не обича да работи в малки, картелирани пазари с неясна перспектива за данъци и за работна ръка.
В България икономическите неравенства растат в последните години. Те са най-високи в ЕС. Но рационализирането на тази система не може да стане с комунистически атаки по успешните и богатите.
Трябва да се намерят източниците на това. Защото, от една страна, ако има някой полуграмотен, който така е направил, че си е купил три ролс-ройса, а от другата страна има някой с две дипломи и хубава работа, който едва си плаща сметките за тока, значи нещо трябва да се направи.
Но това не е нещо, което зависи от президента. Това са неща, които обществото трябва да направи по разумния начин, за да не се стигне до френско-италиански сценарии.
Как изглеждат заявките, които имаме до момента за бюджет 2027 в този контекст?
Чуваме само някакви парчета от бюджета по един или друг начин. Нормалната практика е бюджетът вече да беше внесен. Обаче те ще го внесат след изборите. Предполагам, че има какво да крият. Ще видим.
По принцип едно правителство може да представи некоректно написан бюджет, да се опита да скрие някакви неща в него. Но това отново предполага да управлява някаква безмозъчна маса от хора. Ние не сме безмозъчна маса от хора, имаме професии, можем да четем.
Особено в съвременния свят, в който информация тече отвсякъде, изкуственият интелект помага за анализи на големи масиви данни и всякакви такива неща, е много трудно да се крие. И, разбира се, това би довело до допълнителна икономическа и политическа нестабилност.
Как си обяснявате намерението за данък свръхпечалба за банките и финансовия сектор като цяло, за търговските вериги, но не и за хазартните компании, които са изключени. Защо?
Въпросът съдържа отговора - очевидно едните имат повече политическа протекция, другите са лесна плячка.
Най-прозрачният бизнес в България, това е във финансовата сфера, нали, банки и застрахователни дружества.
И, разбира се, големите вериги с магазини, чиято структура на управление предполага максимална прозрачност. Не толкова заради българските данъчни или френските данъчни, а заради собственика, който е вложил стотици милиарди и не иска да му ги крадат.
И всички тези неща са много лесни за атака, защото влизаш и наистина всичко ти е на масата. Други бизнеси не са толкова прости. Там е по-трудно. А в някои направо бият.
Андрей Гюров казва, че би върнал подобен бюджет, на база на заявките, дадени към момента.
Нека да видим проекта за бюджет, защото бюджетът на България е доста обемист документ, трябва да го видим, да се анализира, да се види. Той би върнал вече гласувания бюджет. Но връщането на бюджета понякога има чисто символично значение. С това мнозинство, което има „Прогресивна България“, те могат, разбира се, да си го гласуват, дори да бъде върнат. Но много често се случва връщането на бюджета с достатъчно добри аргументи да води до определени промени.
Така че тук е много важно да не разглеждаме президентската позиция като някаква войнствена институция, която води борба с правителството. Тя може да бъде интелектуален контрапункт, тя може да бъде още един професионален поглед върху нещата, второ мнение, ако щете.
Така че от тази гледна точка, да, това е нормалният начин, по който работят демокрациите. И когато чуеш премиера ти да говори как убийствата са някакво нормално нещо...
...и ще продължават, както разбрахме пак от него.
Да, ще продължават. Все едно че някой нощно време му докладва къде ще са убийствата и т.н. Не знам точно какво му говорят службите. Беше казал и че „ще прати опозицията в небитието“.
Хубаво е да има контрапункт на такива войнствени амбиции, нали? В същото време говорят за мир, неясно как.
Ако липсва подобен контрапункт, какво рискуваме?
Ако няма този коректив, рискуваме по-лошо качество на управление, което би довело евентуално до серия от проблеми. Защото, пак казвам, средата в света е много трудно предсказуема и сложна и светът се пренарежда.
В добри години за икономиките, и в корпоративния бизнес, и в политиката, грешките почти автоматично се покриват от икономическия растеж.
В трудни години, в каквито ние по-скоро сме, най-малкото нещо, което се случи и което не би трябвало да бъде някакъв много сериозен проблем, може да предизвика серия от събития, които да доведат до сложни и катастрофални явления.
Затова е хубаво, по начина, по който, ако щете, и природата е устроена, винаги да има баланс, контрабаланс, който да държи нещата в някакво динамично равновесие.
Малко стана философско, но така работят нещата, така работят корпорациите, така работят и банките.
В банките има хора, които генерират бизнеса, търсят нови кредити, нови проекти и т.н. Има и хора, които управляват риска на банката и които не непременно са на същото мнение като първите. Там, без да се води война, се води едно интелектуално и техническо противопоставяне, докато се намери разумното решение.
Споменахте секторите, в които работят хиляди. Как гледате на активностите на Мая Манолова начело на КЗП и пресата върху търговските вериги? Предупредени бяха и редица други сектори.
Мая Манолова ми е трудно да коментирам, защото познанията ѝ по икономика са рудиментарни или елементарни даже бих казал, и трудно могат да навлязат в същността на бизнеса на тези хора, които тя атакува.
Мисля, че това по-скоро е някаква акция от гледна точка на публичния имидж на властта, защото очевидно там кошници с грижа, магазини за народа, не знам какви... В смисъл, всички тези неща се провалиха и тя сега, разбира се, е достатъчно шумна, достатъчно активна да създаде впечатлението, че прави нещо.
Ако забелязвате, не се споменават имена обикновено в тези акции. Най-вероятно дори да наложи някакви фантастични глоби, те ще паднат в съда.
И аз не си спомням нещо да е почнала Мая Манолова и да го е завършила. Но е достатъчно видимо присъствие в обществения живот на България, с много шум и с много малко резултати, ако въобще има такива.
А как ще коментирате настоящата политика на пресцентъра на Министерския съвет да размахват пръст на медиите?
Аз мисля, че това е някакъв вид арогантност и самозабрава. Имам предвид и хората, които го правят.
Аз сега не искам да правя лични нападки, но една част от тях лекуват персонални детски травми от безрадостния си живот на комунистически деца на Държавна сигурност в Западния свят - лъскав и враждебен едновременно. Това създава детски травми, които в един момент се проявяват.
Но не се прави така. Особено в тези наивни опити. Примерно няколкото сатирични страници, които опитаха да затворят – дори и тези, които не ги бяха чували, ги чуха и започнаха и да се интересуват от тях. Неумела и ретроградна медийна политика няма как да доведе до успех.
Опитите са по-скоро наивни от гледна точка на това как се опитват в модерния свят да решават проблемите, които те смятат, че имат, с методи отпреди 30-40 години.
Затова и бих призовал всички в неделя да гласуват с мисъл за по-близкото и по-далечното си бъдеще и да бъдем политически, ако не активни, то поне да сме ангажирани.
