Кредитите у нас остават евтини, въпреки покачването на лихвите в останалата част от Европа и САЩ.
Всеки, който е отварял лихвените статистики, неминуемо си е задавал въпроса – на какво се дължи това.
И както обикновено се случва - причината не е само една, а ниските лихви не са задължително добра новина.
Председателят на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД Петър Славов дава отговори на въпросите, които възникват около ситуацията, в която България изостава в качването на лихвите, но печалбата на банките расте.
Той не изглежда като класически банкер – не носи строги ризи, сака и вратовръзки и казва много повече, отколкото сме свикнали да чуваме от колегите му.
Към септември банковата система у нас отчете рекордна печалба от 2,7 млрд. лева.
От една страна банковият пазар у нас е прекалено наситен и именно силната конкуренция играе в полза на ниските лихви.
„Първият, който се изкашля, ще го набедят за болен от COVID-19,” шегува се Славов и допълва, че никоя от банките не смее да започне да прави това, което трябва, а именно – да покачи лихвите. Но това неизбежно ще се случи.
„Аз не се радвам на това, че банковата система в момента е с по-висока от нормалното печалба и не мисля, че това нещо ще продължи много дълго,” казва банкерът.
България е малка, отворена икономика, и макар със закъснение, процесите, които се наблюдават в Европа неминуемо стигат и до нас.
„Обикновено се движим с известно закъснение. В момента също има закъснение и в него има известен комфорт. Зимата идва малко по-късно, но за сметка на това и лятото ще дойде малко по-късно,“ казва Славов и допълва, че това крие известен риск за фирмите, които пропуснат момента да се подготвят за „по-студеното време“.
“Чисто ситуационно – днес, утре, тази седмица всичко е чудесно – лихвите са още ниски и е топличко, но това си има цена. И тази цена ще дойде неизбежно, а тези компании, които работят в условията на ниски лихви, те пропускат момента да се приготвят за нещо, което ще дойде неизбежно. И когато дойде зимата, и задуха вятъра – те няма да са добре облечени,“ казва Славов.
Отличителна черта на ПроКредит Банк е, че избягва агресивното насърчаване на потребителското кредитиране. Част от философията на финансовата структура е устойчива възвращаемост на инвестициите в дългосрочен план, вместо краткосрочно умножаване на печалбата.
Основният съвет, който Славов дава на фирмите, е да се научат да се адаптират.
„Много обичам да давам този пример – в момента е есен, след есента, ще дойде зима, след това пролет, лято – това е нещо неизбежно. Къде е разковничето - зимата да сме добре облечени, за да не настиваме, а лятото да не сме толкова добре облечени, за да не се изпотяваме и пак да настиваме,“ обобщава Славов.
Една успешна компания не се създава в условия на комфорт. Тя се създава в условия на конкуренция и на това да си по-добър от останалите, но липсата на предвидимост кара парите да търсят други места, казва Славов.
Най-важното в бизнеса според Петър Славов в момента фокусът върху човешкия фактор.
“Ние смятаме, че в следващите десетилетия напред, това което ще прави разликата в отделните икономики, това е човешкият фактор и подготовката, образованието и квалификацията на човешкия фактор. В България, ако имаме проблем в нещо, това е не е толкова политическата обстановка, колкото, че не обърнахме внимание на този елемент от икономиката.”
През 2001 г. Петър Славов е един от основните участници в създаването на ПроКредит Банк (България) ЕАД и от тогава до днес е част от ръководството ѝ.
Казва, че разликата между сегашната и предишната финансова криза е в пазара на труда. С уговорката, че терминът “криза” е измислен от журналистите, докато икономистите наричат процеса “цикличност”.
Периоди с висока инфлация, комбинирана със слаб или нулев икономически ръст, обикновено вървят ръка за ръка с по-висока безработица. Тя играе ролята на спирачка за поскъпването на живота, тъй като потребителите спират да харчат. В България обаче, според Славов, няма кой да бъде изваден от пазара на труда, защото има дефицит на кадри и това предизвиква друг интересен процес:
“Тази висока безработица, която е характерна за подобни периоди, а в момента я няма – тя потиска инфлацията. Какво се случва, когато обаче безработицата е ниска, като в сегашната ситуация и стремежът от страна на бизнеса е към заетост – все повече и повече плащате на тази заетост и я търсите, това допълнително помпа инфлацията.”
Оприличава процеса на опит да се гаси огън с бензин и добавя, че е необходим структурен подход към проблема с пазара на труда.
„За мен в следващите десетилетия ключов термин няма да бъде финансова криза или инфлация, а ще бъде пазарът на труда.”
Прогнозата му за следващите години предвижда по-високи лихви, относително висока инфлация, отрицателен или нулев икономически ръст. И в това, според него, няма нищо изненадващо – просто цикличност в икономиката.
Цялото интервю с г-н Петър Славов можете да видите във видеото.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
