"Лице назаем" в ДПС: От Пеевски през Орешарски до Елена Йончева Снимка: © Getty Images

Как едно обаждане от Делян Пеевски се оказа достатъчно, за да убеди Елена Йончева да смени и партия, и политическо семейство, и претенция за "борец срещу корупцията"?

Въпросът за милион долара (образно казано) ще виси на съвестта на главните действащи лица в поредното нестандартно съжителство в българската политика.

Но Елена Йончева съвсем не е първият "трофей" в листите на ДПС с необясним произход.

Трансферите на комбинативни играчи от всевъзможни краища на политическото поле са редовна практика на кадровия подбор на ДПС в последните 20 г.

Дори съпредседателят и незаобиколим фактор в партията Делян Пеевски е кадър на чужда партия - неговата публична кариера започва като създател на младежката организация на НДСВ.

Ловът на чужди кадри се практикува и в други партии - ГЕРБ, например, прибави към своя актив голяма част от недоволното второ поколение на ДСБ като Даниел Митов, Прошко Прошков, Тома Биков, дори Деница Сачева или Димитър Абаджиев.

Но и това трудно може да се сравнява с идеологическата "еклектика" в подбора на Движението за права и свободи, особено на фона на загубата на знакови стари лица - от Осман Октай или Касим Дал в миналото, през Хасан Адемов и Алиосман Имамов, до Лютви Местан или Мустафа Карадайъ.

Първата вълна от СДС

Ако сте родени след 1989 г., трудно можете да си спомните за време, в което Йордан Цонев не е бил водещият говорител на ДПС по тема "Финанси".

Първият му мандат като народен представител и председател на Бюджетната комисия обаче не е в групата на Ахмед Доган. Цонев е част от крилото около бившия главен секретар на СДС Христо Бисеров, който беше една от най-влиятелните фигури в партията, докато съмненията за корупция и опитите му да свали Иван Костов от власт по време на управлението доведоха до изключване.

През 2001 Цонев, Бисеров и Камен Костадинов (който почина внезапно през 2022 г.) се обединиха в новосъздаден политически проект "ЕКИП". Направиха първоначално неуспешен опит да влязат в Народното събрание през листите на Симеон Сакскобургготски или ДПС, но запазиха добри връзки с Доган и четири години по-късно вече станаха народни представители.

При това - Костадинов влезе в централното ръководство на Движението, още преди да попадне в листите за Народното събрание като квота на Бисеров.

Властта минава през порциите в общините

Един от първите индикатори за готовността на ДПС да абсорбира привидно несъвместими хора бяха местните избори през 2003 г. Партията, която няма почти никаква електорална тежест в София, беше напълнила листата си за общински съветници в СОС с хора, чието минало в ДПС с днешна дата изглежда абсурдно.

Сред тях бяха хора като бившия директор на Народния театър Мариус Донкин, поетесата Надежда Захариева, синът на Йордан Радичков - Димитър. Там бяха левите политолози Мария Пиргова и Минчо Семов, психолозите проф. Людмил Георгиев, Соня Карабельова - част от цяла група преподаватели от Философския факултет в Софийския университет (бъдещият ректор на УниБИТ Стоян Денчев води лекции в катедрата Политология до 2002 г.).

Подкрепата за тази листа е само 1,2% от всички гласували, но ефектът от заявката за "разширяване" е постигнат. По същото време кметът на Хасково Георги Иванов (близък до Христо Бисеров) напусна СДС и си спечели нов мандат като "независим".

Знакови фигури в местната власт се вливат в групата на ДПС и през 2005 г. - такъв е случаят с бившите кметове на Велинград Фидел Беев (екс-кандидат на "Зелената партия") и на Сливен Янко Янков (БСП).

Отново през 2005 г. партията приема емблематичния несменяем общински съветник във Варна Янко Станев, който дотогава е част от ръководството на местния СДС. През 2015 г. по време на мандата на Божидар Лукарски Станев отново се върна начело на СДС-Варна, сякаш нищо не се е случило.

През 2009 г. дългогодишният кмет на Своге и областен управител на София-област Емил Иванов също стана депутат от ДПС. Престоят му в парламента приключи през 2014, Иванов отново се върна като кмет и сега кара пети мандат (но през Движение Напред България).

Ерата на Пеевски

2009 е годината, в която Делян Пеевски става депутат от ДПС - въпреки че четири години по-рано е назначен на служба в съдебната система като (деполитизиран) следовател от близкия до Доган Ангел Александров, а 8 г. по-рано основава младежкото НДСВ заедно със сина на пресаташето на Симеон Сакскобургготски Галя Дичева.

Пеевски вече има и кратък стаж в изпълнителната власт като зам.-министър по бедствията и авариите под ръководството на Емел Етем. Управлението му приключва само след 2 г. заради тежкия корупционен скандал между Румен Овчаров, Ангел Александров и тогавашния директор на "Булгартабак" Христо Лачев, които взаимно се обвиняват в злоупотреба с власт и заплахи.

Две години преди Пеевски да влезе в парламента, той и майка му вече се позиционират и като медийни собственици. Ирена Кръстева купува вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" с пари от КТБ на Цветан Василев, по-късно придобива телевизията ББТ, а през 2010 ТВ7 става основен рупор на властта (прословутото интервю на Бойко Борисов за филията с мас е пред Николай Бареков).

По това време Йордан Цонев и Христо Бисеров вече карат втори мандат като депутати на ДПС, Костадинов е зам.-председател на парламентарната група и говорител на партията.

Към 2009 хора като Касим Дал (смятан за втория най-важен човек в йерархията) и Корман Исмаилов (председател на младежкото крило на партията) все още са част от нейната структура, но през 2011 г. и двамата напускат, като обвиняват Ахмед Доган в предателство на каузата.

Колко нетрайна може да е "прегръдката" на Пеевски, се вижда в края на първия мандат на Борисов, когато медийният комфорт на ГЕРБ рязко приключи, ДПС започна да плаши и него, и Цветан Цветанов с прокуратурата, а председателят на ГЕРБ си спомни, че знаeл за сигнал за поръчка за убийството му от Ахмед Доган.

"Гражданската квота" на БСП - в портфолиото на ДПС

Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС беше въпросът на въпросите през 2013, но кой предложи Пламен Орешарски и Петър Чобанов за депутати от БСП е също толкова интригуваща тема.

И двамата финансисти с дълга кариера в държавната администрация и преподавателски стаж в УНСС имат общо минало като "гражданска квота" на социалистическата партия преди злополучното общо управление с ДПС и златния пръст на Волен Сидеров.

Орешарски - бивш кандидат на СДС за кмет на София през 2003 и зам.-финансов министър в кабинета "Костов" - изненадващо оглави Министерството на финансите през 2005 г. при Тройната коалиция, въпреки че не беше член нито на БСП, нито на НДСВ, нито на мандатоносителя ДПС.

През 2009 става част от парламентарната група на "Коалиция за България" (БСП), а през 2013 вече е министър-председател, предложен от Сергей Станишев - и всички знаем как приключи тази история.

Три години по-късно обаче ДПС върна Орешарски насила в политиката като... кандидат за президент, уж независим, но подкрепен от Движението за права и свободи. Негов подгласник като вицепрезидент беше бившият транспортен министър Данаил Папазов - бъдещият купувач на ТЕЦ "Варна", който продаде мажоритарния си дял на Ахмед Доган.

Петър Чобанов има сходна траектория. През пролетта на 2013 той е кандидат-депутат от БСП от гражданската квота покрай хора като оперния певец Калуди Калудов и стрелеца Таню Киряков, но за разлика от други той е на сигурна позиция в листа, водена от Стефан Данаилов в Пловдив. Скоро Чобанов става министър на финансите в кабинета "Орешарски", като в неговия мандат избухна конфликтът между Пеевски и Цветан Василев, КТБ изпадна в ликвидна криза и бе поставена под особен надзор от БНБ.

Месец след края на министерския му мандат от БСП - Чобанов внезапно сменя ракетата-носител и е обявен за водач на две листи на ДПС за парламентарни избори. Оттогава финансисът е част от екипа на Движението, до лятото на 2023 г., когато беше избран за подуправител на БНБ.

Юристът проф. Пламен Киров, който беше съветник и председател на правния съвет на Георги Първанов в Президентството, също се ползваше с подкрепа от ДПС. През 2016 г. той беше предложен за член на Комисията за защита на конкуренцията именно от тази партия. Продължава да е в КЗК и до днес, докато дава и правни съвети на Конституционната комисия в Народното събрание.

През 2014 г. в листите на ДПС попадна и бившият началник на отбраната и командир на Военновъздушните сили до 2009 г. ген.-майор Симеон Симеонов, който изкара 4 години като депутат.

Когато "Атака" преля в ДПС

Преди Елена Йончева да се възрадва на "признанието" от Делян Пеевски, имаше още по-абсурден трансфер към партията - Слави Бинев.

През 2007 г. бившият таекуондист и собственик на БИАД стана част от първата група български евродепутати, но тогава той беше част от листата на "Атака".

Отново през "Атака" той се кандидатира и за кмет на София и взе 4% при втората победа на Бойко Борисов през 2007.

Принадлежността му към партията на Волен Сидеров и крайния национализъм обаче приключи през 2011, докато още беше член на Европейския парламент. Бинев се коалира неуспешно с Любен Дилов-син и масона Румен Ралчев през 2013, година по-късно вече мина към НФСБ на Валери Симеонов и стана депутат, но шокът настъпи през 2017.

Тогава Бинев е номиниран за водач на листата на Движението за права и свободи в София-23, което няколко години по-рано нарича "търбух на триглава корумпирана ламя". Катарзисът му го води до извод, че ДПС всъщност е "една от най-патриотичните формации" в България. Но не е достатъчен, за да го върне в парламента.

Още един бивш депутат от "Атака" - Камен Петков - става кандидат-депутат на ДПС, и отново повтаря мотива "Ахмед Доган изгради етническия мир в България". И той се отрича от по-ранните си клетви срещу "дявола" ДПС. И той не влиза в парламента, но компрометира цялата си кратка политическа биография.

Влиза обаче друг неочакван фаворит на ДПС - подсъдимият бивш депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов, който беше поставен за водач на листа в Монтана и внезапно увеличи със 70% гласовете за движението в областта през 2017. Делото срещу него вися цели 12 години между прокуратурата и първа инстанция, а едва през март 2024 г. той беше осъден условно за подкуп и търговия с влияние от Софийския градски съд.

"Признанието" на Делян Пеевски, на което Елена Йончева днес се радва от сърце, никога не идва безплатно, особено на репутационно ниво. Отражението върху самото ДПС - всеки може да види по днешното лице на партията.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Русия обяви Зеленски за международно издирване

Украинският президент се издирва по неуточнено обвинение

18:24 - 04.05.2024
Живот

Мъжете и депресията – защо е толкова трудно да се разпознае

Възможно ли е голяма част от депресиите при мъжете просто да не се разпознават?

16:47 - 04.05.2024
Важно днес

Пребиха водача на листата за ЕП на социалистите в Германия

Матиас Еке е бил нападнат и пребит от четирима души

14:27 - 04.05.2024
Култура

Защо масовата култура е станала толкова скучна

Какво стана с големите културни пробиви и как специфичното знание спря да е ценно

13:10 - 04.05.2024
Живот

30 години след първата титла - легендарни часовници на Михаел Шумахер отиват на търг

Наддаването ще се проведе на 13 май в Женева

11:56 - 04.05.2024