Руският космически кораб "Луна 25" вероятно имаше за цел да покаже, че Русия все още е една от големите космически сили в света - но първата лунна мисия на страната от 1976 г. насам се увенча с провал и сега от сондата е останало просто купчина скрап на повърхността на земния спътник.
Още в събота руската космическа агенция "Роскосмос" съобщи, че е загубила контакт с летателното средство, след като то е отказало да изпълни част от зададените команди при навлизането му в лунната орбита. Ден по-късно агенцията призна за "непланирана ситуация", при която апаратът се е разбил.
Космическият кораб без екипаж излетя от космодрума "Восточний" в Източна Русия на 10 август. Целта му беше да се приземи в широкия близо 100 км кратер Богуславски, който се намира до южния полюс на Луната. Тази стъпка щеше да направи Русия първата страна, която е приземила апарат на това конкретно място. Но не успя. Интересът към тази част на Луната е заради това, че остава една от най-слабо изследваните.
"Луна 25" трябваше да използва различни инструменти, включително роботизирана ръка, за да копае до 50 см в лунната повърхност в търсене на лед. Учените смятат, че именно там се съхранява вода, замръзнала в кратери, защитени от слънцето. Руската сонда трябваше да открие лед и евентуално да го използва като потенциален ресурс в бъдещи мисии.
Първоначално "Роскосмос" и Европейската космическа агенция (ЕКА) планираха да си партнират в проекта, както и в предстоящи мисии "Луна 26", "Луна 27" и изпращането на марсохода "ЕкзоМарс". Партньорството между двете организации обаче беше прекратено през април 2022 г. - веднага след като Русия започна война в Украйна.
Russia launched a "Luna-25" station headed for the Moon recently. It was supposed to re-launch Russian lunar missions.
— Anton Gerashchenko (@Gerashchenko_en) August 20, 2023
However, the station crashed into the Moon and ceased to exist.
Rogozin is no longer head of Roskosmos (Russian space agency), but his traditions live on. pic.twitter.com/z83kvbBdnx
Какво се обърка?
В изявлението си след катастрофата "Роскосмос" заяви, че ще състави комисия, която да разследва причините за инцидента. Агенцията изтъкна още техническа повреда в апарата, която според някои може да е свързана с някакъв вид екстремум.
Спекулациите на експертите по космически полети в социалните мрежи бяха фокусирана върху едни детайл - че когато "Луна 25" се е опитала да промени кръговата си орбита около Луната до по-ниска преди кацането, апаратът е приложил по-голяма от необходимото тяга, което го е наклонил с гръб към повърхността.
Провалът на мисията може да бъде свързан отчасти и с международната изолация на Москва. Заради икономическите санкции, наложени от Запада заради войната в Украйна, Русия загуби привилегиите си да използва сателитни системи за проследяване, управлявани от други държави в различни части на света.
В резултат на това "Роскосмос" можеше да се свърже с "Луна 25" и да получава сигнали от космическия кораб едва на три станции: две в Русия и една в незаконно анексирания полуостров Крим. Тоест агенцията можеше да комуникира със сондата, само когато тя се намира директно над руска територия. В резултат на това учените разполагаха с много малко време, в което евентуално да отстранят проблема и да спасят мисията си.
Надпревара в Космоса
Приземяването на "Луна 25" беше планирано точно преди друг опит за кацане на южния полюс на Луната. Индийският космически апарат "Чандраян-3" също си е поставил тази цел, като се очаква той да стъпи на повърхността на 23 август.
"Ако успее, това ще бъде доста впечатляваща демонстрация на това как Индия може да извършва лунни мисии по начин, по който Русия не може", казва Бледдин Боуен, специалист по космонавтика в британския университет в Лестър, пред научното издание "Nature".
Индийският апарат обаче разполага със спускаем модул, двигателен модул и луноход - изследователски възможности, с които Москва не разполагаше.
НАСА също се надява да приземи свой апарат на южния полюс на земния спътник по-късно тази година, като си партнира с американската частна фирма Intuitive Machines. Опит ще направи и Китай.
Залогът за руската космонавтика
"Луна 25" се разглеждаше като началото на серия от бъдещи роботизирани мисии до Луната, които да отбележат огромен напредък за космическата програма на страната, която според експерти се сблъсква с постоянни проблеми вече в продължение на десетилетия.
Администрацията на Путин активно използва носталгията по космическите мисии от времето на СССР за пропагандни цели, пише медията "Агентство". Самото име на провалилия се полет сигнализира за приемственост със съветската епоха, или символ на "фантазията за великото минало" на фона на действителния живот в настояща Русия.
Провалът на мисията обаче струва скъпо на Кремъл, като оценката за инвестициите, които са похарчени, варират между 6 млрд. и 12,6 млрд. рубли.
"Това е сравнимо с годишния бюджет на голям руски град с население между 260 и 500 000 души", пише медията "Агентство", като цитира данни за разходите, необходими за поддръжката на живота в градове като Кострома, Брянск, Новоросийск и др.
Каквито и да са техническите причини за неуспеха на "Луна 25", е повече от очевидно, че Русия изостава в надпреварата към Луната. "Роскомос" все пак планира и следващи мисии, включително "Луна 26" и -27, но тяхното изстрелване може да се забави значително на фона на сегашния неуспех и наложените икономически санкции. Според първоначални изчисления следващите опити на Москва за мисия до Луната могат да са чак през 2027 или 2028 г.
"Луна 25": 18 години работа и милиарди рубли отидоха "в космическия боклук"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
