Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Максималният осигурителен доход се увеличава от 3400 лв. на 3750 лв. през 2024 година. Това е заложено в проектобюджета за следващата година, който финансовото министерство публикува за обществено обсъждане.
В средносрочната прогноза за следващите години се предвижда максималният осигурителен доход да продължи да расте.
- Предвижда се през 2025 година работещите да плащат осигуровки върху максимален доход от 4130 лв.
- А през 2026 година максималният осигурителен доход ще достигне 4430 лв.
По-високият максимален осигурителен доход ще доведе до повече приходи в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ), откъдето се изплащат пенсии, болнични и обезщетения за безработица и майчинство. Но промяната води и до по-високи разходи за работодателите.
Според данните на НАП вноски върху максималния осигурителен доход от 3400 лева у нас в момента правят около 285 хиляди души.
Между old school тефтера и новите технологии – Светослав Димов от DEV.BG
Осигурителната тежест - тоест плащането на здравни и пенсионни осигурителни вноски и на отчисления за обезщетение при безработица, у нас се разпределя в съотношение 60/40 между работодател и работник на трудов договор.
Това означава, че при максимален осигурителен доход от 3400 лв. сега, работодателят плаща за осигуровки 643 лева за всеки свой служител. Работникът на свой ред плаща 468 лева.
Ако максималният праг стане 3750 лв., това означава, че държавата ще прибира още около 60 лева от работодателя и 40 лв. от служителя всеки месец.
За да не намалее "чистата" заплата на служителите обаче много често работодателите поемат цялата тежест от вдигането на осигурителния праг. Затова и бизнесът - особено IT секторът, в който заплатите са високи - традиционно е против увеличаването на максималния осигурителен доход.
Oрганизациите, представляващи високотехнологичния бизнес вече предупредиха, че увеличението на максималния осигурителен доход и обвързването му с формула за ръст всяка година, ще се отрази негативно на IT сектора, който според БАСКОМ, генерира 20% от брутния вътрешен продукт на страната.
Според високотехнологичните компании, разходите на компаниите са нараснали с над 30% в последните две години.
"На този фон обвързването с автоматична формула не само няма да осигури жизнено необходимата нормална среда за бизнеса, но и ще отнеме възможностите за гъвкава политика в динамично променящи се условия, на каквито безсъмнено сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, защото отделни високотехнологични компании може да се насочат към други държава в търсене на по-привлекателна и най-вече уредена бизнес среда", се казва в позиция на организациите представляващи IT сектора у нас.
В проектобюджета за следващата година е заложено и увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и така през 2024 година той ще се вдигне от 780 лв. на 933 лв, до нивото на минималната работна заплата определена по новата формула в Кодекса на труда.
За да станат факт предложенията, текстовете трябва да бъдат гласувани от парламента.
Бюджет 2024: 3% дефицит, ръст на БВП с 3,2% и нова формула за минималната заплата
