Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Хората трябва да започнат да си вършат работата коректно, да започнат да поемат отговорност. Мисля, че политиката, администрацията, местната власт, хора, които се занимават с обществото, трябва да се занимават наистина с обществото, защото нашият живот е пряко зависим от тях. Важно е да се подходи отговорно и навреме". Това заяви Мария Бакалова в интервю за предаването "120 минути" по bTV.
Бакалова е първата българка, номинирана за "Оскар", "Златен глобус" и BAFTA.
Думите ѝ са провокирани от трагедията с 12-годишната Сияна. Причина за тежката катастрофа, при която загина Сияна, се оказа лошата пътна настилка, макар Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да твърдеше първоначално, че проблем няма, а пътят е в добро състояние. След случая МВР започна проверка на състоянието на опасните участъци от пътната мрежа.
"Страшно е, че ние съпреживяваме болката и тя тежи, но сякаш не се осмеляваме да я погледнем като причина и да мислим за по-добро случване на нещата и избягване на такива трагични, кошмарни, жестоки, болезнени, крайни събития", коментира Бакалова.
По думите ѝ киното и театърът помагат на хората да бъдат по-емпатични и да съпреживяват реалността.
Най-новият филм, в който можем да гледаме Мария Бакалова, се казва "Това, което остава". Той тръгва по кината през май. Лентата разказва за младо момиче, загубило своя приятелка в катастрофа.
"Филмът е вдъхновен от наши преживявания. Аз също имах случка като малка, когато загубих близък член на моето семейство в произшествие на пътя. Бях на 17 години. Режисьорът Димитрис е загубил близък, когато е бил на 10 години. Започнахме работа по проекта през 2021 г., снимахме го 2022 г., преди месец и половина филмът се срещна за пръв път със зрители и няколко седмици по-късно се случи тази отвратителна трагедия със Сияна", разказа актрисата.
Тя добавя, че "филмът е за хора, които после трябва да изнесат болката и тежестта".
"Чудила съм се много пъти как е възможно човек да не знае колко болка е способен да понесе до момента, в който не му се наложи и да я понесе. Ти минаваш през всякакви чувства и емоции и осъзнаваш, че слънцето изгрява отново и ти си неспособен да промениш случилото се. Призраците от миналото, болката и страхът, да се чувстваш гузен, че си оцелял - ще те преследва винаги. Този филм е за нас хората, които оставаме с болката, но посветени на тези, които вече сме загубили", посочи тя.
