Филмът на Мина Милева и Весела Казакова „Жените наистина плачат“ („Women Do Cry“), който е копродукция между България и Франция, ще дебютира на кино фестивала в Кан на 14 юли 2021 г. Той ще се бори за награда в секцията „Особен поглед“, в която се състезават общо 20 продукции с необичаен подход в разказването на киноистории.
Сюжетът на филма на българските режисьори е за насилието и проблемите, пред които се изправят всеки ден жените в България. В него са преплетени и истинските истории на някои от актрисите, сред които са Мария Бакалова и трите сестри Казакови – Весела, Биляна и Катя, които за първи път ще са заедно на екрана.
Мария Бакалова беше една от знаменитости на ревю на Армани в Париж
В „Жените наистина плачат“ участват още Йосиф Сърчаджиев, Ралица Стоянова, Добриела Петрова и др.
Голяма част от сценария е на Биляна Казакова, която е написала основата, послужила за развитието и допълването на сюжета. Той разкрива сблъска и житейските абсурди на това да си жена в едно все още твърде патриархално общество.
Постпродукцията е завършена във Франция, като продуцент на филма е Кристоф Брунше от парижката компания MK2. В секцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан тя пласира още един свой филм - “House Arrest”.
Хелън Мирън, Марион Котиар и Джоди Фостър на червения килим в Кан
„Всички наши продукции значат нещо за света и са много политически настроени“, казват френските продуценти, цитирани от Variety. „Ако вземете двата ни филма от „Особен поглед“ например, всеки от тях представлява една много определена глава от историята, която резонира в днешното общество“.
„В MK2 винаги сме изпитвали желание да търсим истории от определени ситуации, които обаче са общовалидни и универсални“, добавя директорът Натанаел Кармиц.
„Women Do Cry“ спечели голямата награда на форума „Когато Изтокът срещне Запада“ в италианския град Триест. „Това беше първата ни заявка пред световната кино индустрия. Филмът беше награден за най-добър между 30-те селектирани, представихме го пред 800 души от кино гилдията и те казаха, че това е обещаващ проект. Още тогава започнаха да го наблюдават и следят“, казва Весела Казакова пред Ирина Недева от БНР в началото на юни.
„Историята е измислена, но персонажите сме самите ние. Много от нашия живот, нашите преживявания, пътя ни дотук, плюс роднинските връзки, са вкарани във филма“, казва Биляна Казакова, като споделя, че трите сестри в реалния живот са и сестри на екрана. Ралица Стоянова е дъщерята на една от тях.
„Професионално сме се развивали отделно през годините, но в този проект нямаше как да не се съберем и да не извървим пътя заедно“, казва Весела Казакова пред „Дневник“. „В чужбина, когато представяхме проекта и казвах, че ще бъде въведено цялото семейство Казакови, хората се питаха - сега това какво е, документално ли е, без да знаят, че те (б.а. - сестрите ми) са професионални актриси. Всъщност филмът си е стопроцентово игрален, но нямаше как да не бъде изигран от нас самите, за да има максимална автентичност“.
Не е ясно каква ще бъде ролята на Мария Бакалова, която тази година получи номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за ролята си на Тютар – дъщерята на казахстанския журналист Борат във втора част на едноименния филм.
„За Мария много се е изговорило, тя е абсолютно страхотна и я обичаме. Тя е войник“, казва пред националното радио режисьорът Мина Милева. Отбелязва и колко важна е ролята на монтажиста Донка Иванова и оператора Димитър Костов.
От фестивала в Кан описват филма с думите, че „животът на героините е особен, и то на фона на антиджендър протестите в България, блокирането на Истанбулската конвенция и доминиращото мачо-отношение към живота и политиката“.
„Това е филм за настоящето. Радваме се, че всички от нашите филми резонират със съвременността. Знаем, че ако след стотина години някой го гледа, нас няма да ни има, но тези филми ще останат като емблема за това, което се е случвало. Липсата на ратификация на Истанбулската конвенция е абсурдна и неадекватна реакция към това толкова важно и фундаментално нещо - да се справим с домашното насилие по начин, по който една развиваща се страна трябва да се справи“, казва Весела Казакова пред БНР.
Това обаче е само една част от историята. Героинята на Биляна Казакова е жена в следродилна депресия – проблем, за който рядко се говори, а е налице навсякъде по света. Той, според актрисата, е свързан с много предразсъдъци, със срам, че „не се чувстваш щастлив от това, че ставаш майка“. „Аз лично съм минала през това и исках да го разкажа през този филм“, казва Биляна, която има дъщеря.
Ралица Стоянова влиза в ролята на Лора. Героинята ѝ е много амбициозна, работи сред мъже и е „шеф на такава група, където трябва да се докаже като авторитет, защото те не я приемат“.
Според Film New Europe – проектът е подкрепен финансово от Националния филмов център, ARTE France Cinema и продуцентската компания Eurimages. Режисьорите Милева и Весела Казакова обаче казват, че вече за 4 филма им се налага да работят с минимални средства – два от тях са без държавна субсидия.
С подчертан интерес към неудобните теми Милева и Казакова скандализираха българската филмова гилдия с филма „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ от 2013 г. След това пуснаха „Звярът е още жив“ (2016 г.).
Филмът им „Котка в стената“, копродукция между българската „Активист 38“, френска и британска продуцентска компания, стана част от селекцията за 2020 на Европейските филмови награди през 2020 г. Заради него Казакова и Милева получиха прозвището „демоничното дуо“.
„Жените наистина плачат“ обаче изглежда като най-специалния за тях проект до момента.
„Разкри се една дълбока ранимост, каквато рядко е разглеждана в киното. Потвърди го и известен френски критик, който също отбеляза една невероятна режисьорска свобода“, казват режисьорите пред „Дневник“.
„Мислим, че в нашия филм успяхме да отидем до ръба“.
Прочетете още:
"Има ли пол магията": Феята орисница в римейка на "Пепеляшка" ще е джендър неутрална
The Sopranos - историята на Тони Сопрано не може да има продължение, но може да започне отначало
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
