Като възрастни, които ползват кредитни карти, карат автомобили и водят тежки разговори за конфликта в Украйна, понякога забравяме какво е да сме деца. В резултат ставаме по-склонни да неглижираме неприемливи поведения и да ги приписваме на детската възраст, пропускайки знаците на насилие в училище: един проблем, който потенциално може да доведе до психични травми, влошаване на успеха в училище и дори отпадане от училищната система.
Сега УНИЦЕФ и ИКЕА реализират провокативен социален експеримент, който да насочи вниманието на хората върху тормоза в училище и да повиши обществената чувствителност по темата. Конкретният повод е Международният ден за борба с тормоза в училище, който се отбелязва всяка последна сряда на февруари. А акцията е част от програмата за превенция на насилието в училище на УНИЦЕФ и МОН, наречена „Стъпки заедно“.
„Планирането на програмата се инициира през 2019 г. и трябваше активно да започне да се прилага в училищата през март 2020 г., но всички знаем какво се случи през март 2020г.“, разказва Мария Янкова, програмен директор „Образование“ в УНИЦЕФ България.
„Тогава много хора казаха, че няма смисъл от програма за превенция на насилието в училище, при положение че училищата вече са онлайн. Въпреки това обаче ние не забавихме старта на програмата и се оказа, че тя е още по-ценна в условията на пандемия“, добавя тя.
Според Мария Янкова ролята на училището в превенцията на насилието не следва да се ограничава до това да учи децата да разпознават насилието и да го рапортуват, а би трябвало да изгражда у тях умения, които да им помагат да не попадат в такива ситуации.
„Децата тепърва развиват своята социална и емоционална интелигентност. Училището е мястото, на което те трябва да се научат как да разпознават емоциите си и как да ги адресират, как да бъдат толерантни и как да приемат различията спокойно“, казва Мария и добавя, че програмата им е не само програма за превенция на насилието, а цялостен подход към училищната общност, който цели изграждане на гъвкавост и устойчивост в цялата образователна система.
„Жертвите не са единствено децата, които стават обект на насилие. Много често учениците, които упражняват насилието, също са жертви. Насилието в училище се регистрира най-много, но училището не е задължително негов провокатор. То е по-скоро отражение на високата толерантност, която имаме към насилието като общество“, казва още Мария.
„Стъпки заедно“ въвлича родителите по-ефективно в училищния процес и инициира смисления разговор между учители и родители. При ситуация, в която насилието е ескалирало, се прилагат т.нар. възстановителни подходи, които да осигурят по-добро общуване. Освен това, те са създатели на програма Миротворци, в която връстници помагат на връстници.
„В тази възраст принадлежността към определена група е много важна. Именно децата валидират дали това, което се случва е прието или не. И когато има силни фигури на деца-миротворци, те могат да повлияят процесите на общуване в училище в силно положителна посока“, казва Мария.
И ако мислите, че няма смисъл от полагането на толкова усилия за „едни тийнейджърски проблеми“, имайте предвид, че според национално представително изследване на УНИЦЕФ, проведено през 2019-2020 г., едно от всеки шест деца е съобщило, че е било подложено на физическо насилие в училище, едно на седем деца е потвърдило, че е станало жертва на кибертормоз, а 1/3 от всички деца са споделили, че са били обект на унижения и обиди.
Пандемията влоши психичното здраве на децата и младежите и съществено повлия техния емоционален и социален свят, а резултатите от това са видими във всяко училище: стига да имаме очи да ги видим. И докато „големите“ непрекъснато говорим за толерантността и приемането на различията, то в ценностната система на повечето ученици у нас тези качества предстои да бъдат интегрирани.
„На гърба на всеки училищен бележник е изписан номера на националната телефонна линия за деца. Зад тези линии стоят обучени психолози. Освен това, според Закона за закрила на детето, службите могат да разглеждат анонимни сигнали, когато става дума за насилие над деца. Децата трябва да се чувстват спокойни, че винаги могат да потърсят помощ и има кой да се отзове“, коментира Мария.
Ролята на училището в превенцията на насилието е безспорна, но училището не може да се справи само. Според Мария Янкова системата разчита много на училищните психолози, но по данни на МОН към момента има 1394 назначени училищни психолози за 2 200 училища в страната. Което означава, че около 50% от училищата не разполагат нито с психолог, нито с педагогически съветник.
„Освен това, психологът може да подкрепи изграждането на ценностната система, в която толерантността заема централно място, но не може да свърши цялата работа“, допълва тя.
В магазин ИКЕА София има една мебел, която говори. И то с думи, които много от нас не са си представяли, че децата отправят едни към други в стремежа си да обидят и наранят. Но ако имаме уши да ги чуем и сърце да се включим, можем да се присъединим към мисията на ИКЕА и УНИЦЕФ и заедно да направим още една стъпка да сведем училищния тормоз до минимум. #стъпкизаедно
Говорещото бюро на ИКЕА: Да обърнем внимание на тормоза в училище
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
