Когато човек започне да подозира, че вълшебните хапчета на Пипи Дългото чорапче не работят, независимо колко пъти е повтарял „Моля никога да не порЕсна“, значи наистина е пораснал. Но това, разбира се, не е толкова лошо.
Свикнали сме да идеализираме детството от дистанцията на времето, но в тази носталгия често забравяме какво е да си малък, да си безпомощен, зависим, срамежлив, да се страхуваш да попиташ, да се страхуваш да се изкажеш, да си непрекъснато респектиран от авторитети и в една от най-драматичните ситуации - да си тормозен от връстници.
Е, някои не забравят. Ако сте запознати с творчеството на Стивън Кинг, знаете, че темата за тормоза в училище (а и извън него) лежи в редица от романите му. Уви, не всеки, който е бил обект на училищен тормоз, успява да сублимира травмите си и да ги вкара в творчество. При някои травмите си остават травми.
Не е нужно да четем проучвания, за да знаем, че насилието оказва съществено влияние както върху физическото, така и върху психичното здраве, върху способността за учене, за изграждане на пълноценни отношения с други хора, върху самочувствието и цялостното благополучие. Училищният тормоз и несигурната среда са една от причините за ранно отпадане от образователната система, намаляване на посещаемостта и влошаване на представянето на учениците.
Но това не е тайна, нали? Лесно можем да минем отвъд думите и да си спомним годините, прекарани в училище. Когато най-добрият ви приятел носеше очила и му се подиграваха. Когато ви заплашиха, че ще ви набутат главата в тоалетната чиния. Когато чухте, че са пребили момчето от съседния клас. Или може би когато самите вие сте тормозили други деца, защото това е семейният модел, на който сте били свидетели и не сте познавали друг начин на общуване.
Насилието в училище е значим проблем за България, която според последните международни проучвания* се нарежда сред челните 10 страни засегнати от тормоз в училище. Според национално представително изследване по поръчка на УНИЦЕФ за насилието над деца в България, изготвено от Coram International и проведено през 2019-2020 г., над 1/3 от децата са били подложени на унижение или обиди в училище, докато 1 от всеки 6 деца е споделило, че е било подложено на физическо насилие в училище.
Министерство на образованието и науката също обогатява неприятната статистика: според неговите данни през 2019/2020 са регистрирани 2600 случая на агресия и тормоз в училище.
Хубавото е, че днес големите се ангажират с проблемите на малките.
Програмата на УНИЦЕФ „Стъпки заедно“ цели превенция на насилието в училищата. А от 2019 г. ИКЕА се включва като партньор на УНИЦЕФ и МОН и осигурява изграждането на една по-добра среда в училище, като създава приветливи пространства за сигурност, където психолози и професионалисти се срещат и работят с учениците.
Освен това децата могат да отидат там да четат, релаксират или разговарят с учители или помежду си.
Вече има такива безопасни и уютни пространства в пет пилотни училища – в София, Кюстендил, Искър, Завет и Тетевен. А наскоро в магазин ИКЕА София, сред зоната с бюра, се появи едно по-различно, „говорещо“ бюро, чиято цел е да провокира дискусия по проблема с училищното насилие.
Бюрото „изрича“ обиди, които са били казани от деца на други деца.
Ако видите „говорещото“ бюро на ИКЕА и това, което казва, не ви харесва, може да снимате арт инсталацията и да споделите снимката в социалните мрежи с хаштаг #СмелиЗаедно.
Изпратете с нея и подкрепящо послание, което ще достигне до истински деца, уязвени от съучениците си. В специалната онлайн страница на кампанията ще намерите и много полезни ресурси, предоставени от УНИЦЕФ, за ученици – тормозени или тормозещи - и за родители. Така и вие ще бъдете „в час с проблемите“, които вълнуват подрастващите.
Изкуството в последно време също е обърнало поглед към тях - още едно доказателство, че е време да обърнем внимание на трудностите пред тийнейджърите.
УНИЦЕФ и ИКЕА също гледат натам. Погледнете и вие.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
