Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Макар новият им филм да е в Netflix, Мат Деймън и Бен Афлек не спестяват критиките си към стрийминг платформата. Двамата гостуват в подкаста The Joe Rogan Experience по повод премиерата на The Rip, като в разговора очертават наблюденията си върху начина, по който стрийминг услугите променят филмовото производство.
Според Деймън публиката възприема филмите у дома по различен начин в сравнение с преживяването в киносалона. Това, по думите му, води до натиск екшън сцените да се появяват по-рано във филма. Паралелно с това в работния процес се обсъжда сюжетът да бъде повтарян „три или четири пъти в диалога“ - като реакция на факта, че много зрители гледат филмите, докато едновременно скролват на телефоните си.
„Начинът, по който сме научени да правим екшън филм, е сравнително ясен - обикновено има три големи сцени. Една в първия акт, една във втория и една в третия“, казва Мат Деймън в подкаста. „Повечето пари отиват за сцената в третия акт - това е финалът. А сега въпросът е: Можем ли да сложим нещо голямо още в първите пет минути? Искаме хората да останат.’И също - няма да е проблем, ако сюжетът бъде повторен три или четири пъти в диалога, защото зрителите са на телефоните си, докато гледат.“
Изискванията на Netflix може да изглеждат спорни от творческа гледна точка, но се основават на огромна база от данни, отбелязва The Guardian. Платформата разполага с детайлна информация за това какво гледаме, защо го гледаме и колко дълго задържаме вниманието си. Това са конкретни, измерими данни, които не се стремят да ласкаят зрителя. Именно те показват, че голяма част от публиката гледа с телефон в ръка. Ако Netflix настоява сюжетът да бъде обясняван отново и отново, причината не е творческа прищявка, а изчисление, основано на реалното поведение на зрителите.
Бен Афлек се включва в разговора с уточнението, че формулата на стрийминг платформите за „успешно съдържание“ далеч не е единственият възможен подход. Като показателен пример той посочва скорошния хит на Netflix - сериала Adolescence.
„Но после поглеждаш Adolescence - и той не следва тези правила“, казва Бен Афлек. „И е изключително добър. И е мрачен. Трагичен и напрегнат. Историята е за мъж, който разбира, че детето му е обвинено в убийство. Има дълги кадри, заснети отзад. Те се качват в колата и никой не казва нищо.“
Според The Guardian подобни изключения не са случайни. Netflix си позволява по-сложни и оригинални начини на разказване най-вече когато разпознае потенциал за престиж - например при проекти с фестивална насоченост или с шанс за награди. В тези случаи режисьорите получават по-голяма свобода да оставят паузи, да не обясняват всичко и да разчитат на вниманието на зрителя.
Дългият път на едно приятелство в Холивуд
Партньорството между Афлек и Деймън е едно от най-дълготрайните в Холивуд. Двамата израстват заедно в Кеймбридж, Масачузетс, и още в училище се насочват към актьорската професия.
Пробивът им идва през 1997 г. със сценария на „Добрият Уил Хънтинг“ - проект, който ги утвърждава в индустрията и се превръща в културен феномен, отличен с „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий.
През 2022 г. те дават по-ясна форма на съвместната си работа със създаването на независимата продуцентска компания Artists Equity, замислена като алтернатива на утвърдения холивудски модел и с фокус върху по-справедливо разпределение на печалбите.
Първият ѝ голям проект е Air (2023), режисиран от Афлек, с двамата в главните роли - филм за създаването на марката Air Jordan. Към 2026 г. Афлек и Деймън продължават активното си сътрудничество чрез компанията си, включително с продукции като The Rip - криминален трилър за Netflix.
