Внимание, текстът съдържа спойлери за "Матрицата 4".
Някога "Матрицата" беше истински феномен - филм-революция, който може да те накара да мислиш с години върху реалността и симулацията, зависимостта на човека от машините, свободата, подчинението и болезнените избори.
"Матрицата" беше предсказание за антиутопията на обществото, което превръща най-интимните си тайни в суровина за диктатурата на технологиите.
За съжаление, филмът се оказа и пророчество за бума на конспиративните теории, постистината и опасната самоизолация в социалните мрежи на хората, които все по-трудно се вписват в нормите на света.
Във всеки случай "Матрицата" беше истинско откровение за милиони хора - не защото беше оригинална в замисъла си, а защото направи нещо невиждано с помощта на най-добрите инструменти на киното, музиката и компютърните ефекти.
Старите идеи на фантасти и философи бяха преосмислени и визуализирани като (почти) безсмъртни герои, облечени в кожени костюми, кубинки, тъмни очила, въоръжени до зъби, и бяха пуснати на свобода, за да отворят вратичка в лабиринта от заблуди на масовата публика.
20 години по-късно - поколението, което "порасна" благодарение на "Матрицата", се сблъска със собственото си разочарование.
От самото начало на "Матрицата: Възкресения" си личи, че е сниман с чисто нежелание.
Признанието за това е вплетено директно в сценария - тук "Матрицата" не е дълбоко пазената тайна за системната експлоатация на човечеството, а е популярна машина за пари, притежавана от Warner Bros.
Тя е световно известна компютърна игра, чийто дизайнер Томас Андерсън (симулативното алтер-его на Нео на Киану Рийвс) е в дълбока екзистенциална криза, потискана с пълни шепи от сините хапчета (символичният избор на живота в забвение) и манипулативна психотерапия.
Когато корпоративните интереси го принуждават да изработи още едно продължение на "Матрицата" - само и единствено в името на кеша - Томас започва да осъзнава, че има нещо дълбоко сбъркано.
Почти половината от филма изглежда като директен превод на дискусиите, водени в маркетинговия отдел на Warner при привличането на Лана Уашовски (екс-Лари Уашовски) към идеята за продължението.
Един от създателите на оригиналната "Матрица" изглежда отчаяно засрамен от успеха си - потиснат от овчето възхищение на хората около себе си и от липсата на контрол върху собственото си творение, превърнато в клише.
Спасението му е споменът за Тринити. Кери-Ан Мос се появява в "Матрицата 4" като видение - тя е абсолютното копие на главната героиня в играта на Андерсън, само че е съвсем обикновена американска съпруга и майка на две деца, чието единствено бягство от блудкавото съществуване е страстта й към моторите.
Любовта между двамата напомня на контролирана ядрена реакция - ако бъдат събрани в едно цяло, всеки сценарий завършва "страховито" за Матрицата, но ако се доближат на безопасно разстояние, се случва нещо велико.
За разлика от старите версии на филма, тук жената не е сведена до поддържаща система за "Избрания", а е силата, която показва пътя, управлява новия ред или демонстрира мощта си там, където мъжката потентност няма достатъчен ефект. Историята напомня на притча, която вероятно може да се свърже с реалната полова транформация на Уашовски.
"Възкресението" от заглавието всъщност е повторното пробуждане на Томас от неузнаваемата нова версия на симулацията, изработена от новия "господар" - Аналитика. Оттам нататък - не очаквайте никакви отклонения от добре утъпканата ниша на Матрицата 1, 2 и 3.
Лана Уашовски все пак поставя някои интересни въпроси - може ли Богът да бъде злонамерен? Може ли човечеството да се върне в Райската градина и да я пресъздаде по свой образ и подобие? Могат ли интелигентните машини да станат съюзници на хората, а не техни врагове? Как създателите на опасни технологии могат да изкупят вината си? Има ли такова нещо като "бинарен" избор или решенията ни са предопределени? Защо носталгията по "доброто старо" време преди интернет / Зукърбърг / Уикипедия всъщност изглежда като нелеп призрак в очите на новото поколение (огледайте се за повторната поява на Ламбер Уилсън като Меровингия).
Проблемът е, че преди да стигнете до тези размисли, има голяма вероятност да сте изгубили пълен интерес към "Матрицата 4" поради скука.
Взаимодействието между страхотните Киану Рийвс и Кери-Ан Мос е най-хубавото нещо в целия филм.
Но няма как да не направи впечатление, че саундтракът просто липсва (а помните ли музиката на The Prodigy, Мерилин Менсън, Rage Against the Machine...), екшън-сцените са претупани и неубедителни, ефектът с bullet-time е превърнат в автоиронична подигравка, а всичко останало лежи върху шините на сценария от старите "Матрици", с буквално преповтаряне на някои от сцените с Морфей.
Куп въпроси остават без смислен отговор до финала - особено тези, свързани с повторната поява на Агент Смит. Няма смислен отговор и въпросът кому беше нужно да се "възкресява" този филм - освен като слабо предупреждение за скритите заплахи на Метавселената.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
