Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Майката на едно от момичетата, загинали под срутилата се сграда на столичната улица „Алабин“ преди близо 18 години, осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 15 000 лева.
Сумата ѝ е присъдена за това, че не бяха установени и наказани виновните в проточилото се 15 години дело.
Това реши Софийският градски съд (СГС), където майката на загиналата Деница Ченишева заведе иск срещу прокуратурата за 300 000 лева от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съобщава правният сайт "Lex".
Трагедията се случи на 19 септември 2006 г., а делото започна на първа инстанция 10 години по-късно.
Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу който делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.
Сградата на ул. „Алабин“ рухна около 18 ч., когато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета загинаха на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано. В край на сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването.
Накрая каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси.
Подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд сложи край на съдебната сага.
Майката на Деница Ченишева пише в исковата си молба, че през 15-те години до края на делото е изпитвала само безсилие, обреченост и болка, като страдала от безсъние и била под постоянен стрес.
Защо се проточи делото
Съдия Десислава Зисова пише в решението си, че делото за срутената сграда е било 41 тома, с висока правна и фактическа сложност, с множество сложни експертизи и разпитани близо 70 свидетели. Основната причина за забавянето му обаче остава незаконното разчистване на местопроизшествието, веднага след срутването на сградата.
„В случая поведението на органите на досъдебното производство може да се характеризира като противоправно бездействие, доколкото въпреки огромния обем доказателствен материал, са налице периоди, в които не са извършвани действия по разследването или същите не са били извършвани ритмично и ефективно. Голямата част от доказателствения материал е събран през първите две години от разследването, а в останалия период от досъдебната фаза са налице продължителни периоди, в които няма извършени действия, а произнасянията на органите на досъдебното производство са извън рамките на разумния срок“, се казва в решението.
Показания по делото е дала и близка на майката на загиналото момиче, която казва, че приятелката ѝ загубила желание за живот, коментирала, че делото умишлено се протака и имала съмнения, че виновните биват прикривани.
„При определяне размера на обезщетението съдът намира, че макар и обичайни и типични за подобни случаи, процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца в един изключително продължителен период от време и воденото производство е рефлектирало негативно върху начина на живот на ищцата през дълъг период от време…
В конкретния случай основна част от неимуществените вреди, претърпени от ищцата, са вследствие на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите – липсата на установяване и наказване на виновни лица, в случай че е налице престъпление, а не са резултат от неразумния срок на наказателното производство“, се казва в заключение в решението на СГС, с което съдът преценява, че справедливото обезщетение е 15 000 лева и отхвърля иска над тази сума и до исканите от майката 300 000 лева.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
