"Обикновени хора и независими личности" - това е името на партията, с която 46-годишният Игор Матович спечели парламентарните избори в Словакия в края на февруари.
Милионер, бивш издател на регионални вестници в Словакия, активен критик на корумпираната политическа система, човек с перфектен усет за политическия PR - това е Игор Матович.
"Дълго време живях комфортно като успешен бизнесмен. Плащах най-високите данъци в Словакия. В същото време, се отвращавах от факта, че парите от данъци вероятно се озовават в нечия банкова сметка в Кипър", казва Матович, когато чешки журналисти го питат "Кой сте Вие?" в нощта на победата на изборите.
Матович е в политиката на Словакия от 10 години, но едва сега успява да пробие до върха. Причината за изненадващия му успех е свързана с масивната протестна вълна срещу управляващата партия SMER-SD.
Нейният лидер Роберт Фицо беше премиер на Словакия от 2006 до 2018 г. с прекъсване между 2010-2012. Преди две години Фицо беше принуден да подаде оставка след бруталното убийство на разследващия журналист Ян Кучяк и неговата годеница. Властта обаче остана под контрол на SMER-SD, а един от заместниците на Фицо - Петер Пелегрини оглави кабинета.
Сега SMER-SD получава 18,3% от гласовете - най-слабият резултат от началото на управлението и спад с 1/3 на подкрепата в сравнение с предходните избори. В нощта на вота Роберт Фицо напуска в партийната централа през задния вход, за да избегне срещата с репортерите.
Поръчковото убийство на Кучяк беше основната тема на кампанията. Изтекли данни от разследването на покушението разкриха сериозни обвързаности между бизнесмени, политици и съдии, които журналистът е проверявал. Матович се възползва от общественото недоволство, като само за два месеца успява да увеличи доверието в партията си от едноцифрен процент до 25 на сто от гласувалите.
"Такъв резултат не беше очакван нито в партията, нито извън нея. Непосредствено след изборите, Игор Матович каза, че се страхува, че може би сънува, научавайки новината за убедителния успех", коментира Том Нътал от "The Economist". Според някои източници, Матович дори не познава някои от 53-та си новоизбрани депутати, повечето от които са влезли в листите му само заради медийната им популярност и привлекателността им за избирателите, а не заради общи ценности и програма.
Медийният нюх е истинската сила на Игор Матович. Една от идеите му по време на предизборната кампания е да замине за Кан със снимачен екип, за да покаже луксозната вила на бивш министър от SMER-SD. Партийният лидер на "Обикновени хора" стига до оградата на имението и започва да лепи листовки с надписи "Собственост на Република Словакия". Клиповете се разпространяват в социалните мрежи, като натрупват стотици хиляди гледания.
Акцията от Френската Ривиера е само една от успешните PR-кампании на политика. Малко след като става депутат през 2010 г. Матович подкрепя референдум за ограничаване на имунитета на членовете на парламента. Умишлено паркира автомобила си върху пешеходна пътека в центъра на Братислава, а когато полицаите пристигат на място, той вади депутатската си карта и показва, че не може да бъде разследван.
През 2012 г. Матович отправя предизвикателство срещу политическите си опоненти да преминат тест през детектор на лъжата, за да докажат, че никога не са взимали подкупи. Самият той се справя без проблеми с изпитанието, но мнозина от конкурентите му отказват да участват в кампанията му, като я наричат "обидна".
През 2016 г. съпартийци на Матович пръскат фалшиви пачки с 12 млн. евро на пода на пленарната зала на парламента. Това е сумата, с която словашкият бизнесмен Ладислав Бащернак купува комплекс от апартаменти в Братислава и отдава под наем на Роберт Фицо. Бащернак беше осъден за данъчни измами в особено големи размери през 2019 г., а имотите му бяха отнети в полза на държавата.
Една от първите му идеи след победата беше да предложи държавно финансиране за разследващи журналисти като своеобразно "подкрепление" към борбата с корупцията. Предложението му беше посрещнато с недоумение от повечето медии, които обявиха, че държат на независимостта си и не желаят да се превръщат в оправдание за бездействието на институциите, чиято законова отговорност е да се борят с престъпността.
Игор Матович знае как да привлече вниманието на публиката. Очевидно знае и как да го преобразува в избирателна активност.
Политическата му програма обаче е толкова мъглява, че наблюдателите на словашкия политически живот се затрудняват да дадат прогноза за бъдещото управление по същество.
"Обикновени хора" подкрепя членството в ЕС и НАТО, отхвърля руската намеса във вътрешните работи на страната и поради тази причина не може да се очаква драматично отклонение от досегашния външнополитически курс на Словакия, казва политологът Михал Васецка пред "Файненшъл Таймс".
Оттам нататък обаче предсказуемостта се изчерпва. Наричат Матович "популист", "словашкия Владимир Зеленски", "неуправляема ракета", човек, с когото трудно може да се постигне съгласие по каквато и да е тема.
Това може да се превърне в основен проблем за управлението на OLANO. Партията ще трябва да постигне коалиционно споразумение, за да може да състави мнозинство. Потенциалните партньори на Матович са партиите "Ние сме семейство" на Борис Колар (крайни националисти), центристката "За хората" на президента на Словакия (2014-2019) Андрей Киска, и консервативната "Свобода и солидарност" на Ричард Сулик. Взети заедно, четирите партии имат общо 95 места в словашкия парламент, с пет повече от лимита за конституционно мнозинство.
Изненадващо, партията "Прогресивна Словакия" на Зузана Чапутова, която победи на президентските избори само преди година, не успя да се класира за парламентарно представителство.
Различията между отделните платформи и фрагментираният парламент обаче може да се окажат пречка пред идеята на Матович за широка коалиция. Единственото нещо, около което четирите партии се обединяват, е мнението, че корупцията е нещо ужасно и тя трябва да се пребори.
Неслучайно мнозина в Словакия се боят, че популисткият десен съюз може да отклони страната към унгарско-полски сценарий на развитие. Националистите "Ние сме семейство", например, са част от групата в Европейския парламент, към която принадлежи "Националният сбор" на Марин льо Пен и "Лигата" на Матео Салвини.
Преди всичко, целта на Матович е да събере достатъчно широка парламентарна подкрепа, за да промени конституцията и да улесни корупционните разследвания срещу магистрати и лица с имунитет. Той твърди, че е готов да даде което и да е министерство на коалиционните си партньори, с изключение на Министерството на вътрешните работи.
Въпреки позитивизма и вълнението около триумфа на "Обикновени хора", едва ли може да се очаква, че Словакия влиза в нова либерална епоха, коментира журналистът Иван Годарски в "Balkan Insight". Това обаче може да се окаже цената, която словаците са готови да платят за по-справедлива и чиста от корупция политическа система.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
