Когато идва на власт през 1985 г., той иска да реформира закостенялата съветска система. Това, което Михаил Горбачов не успява да направи обаче е да спре разпадането на гигантската империя.
Той мечтае за нови приятелски отношения между държавите и народите, но не успява да предотврати появата на новите разделителни линии в Европа.
Високо уважаван на Запад, той остава изолиран в нова Русия до смъртта си и презиран от много от своите сънародници.
Бившият генерален секретар на КПСС и последен президент на Съветския съюз почина на 30 август 2022 г. на 91 години.
През март 1985 г. Горбачов поема страната в дълбока криза. Управляващата КПСС е с остаряло ръководство, държавната икономика - замръзнала, Съветският съюз е потънал в политическа и икономическа криза.
Средствата за масово осведомяване са строго контролирани, а свободолюбивите граждани са заплашени от репресии, затвор или изгнание.
Това е контекстът, в който Михаил Горбачов за първи път пропагандира "ускоряване на социално-икономическото развитие" на страната през 1985 г.
Скоро става ясно, че промените също изискват свобода на дебата.
За тази цел Горбачов използва термините "гласност" (прозрачност) и "перестройка" (преобразуване). Съветван от експерти от тайните служби на КГБ, ръководителят на КПСС предприема смел за времето си ход - освобождава политически затворници.
Носителят на Нобелова награда за мир Андрей Сахаров получава разрешение да се върне в Москва от изгнание в Горки през 1986 г. Същата година Горбачов провежда дебат за партията КПСС - първият след смъртта на Ленин през 1924 г.
Горбачов не е подготвен обаче за едно нещо - а именна разпада на Съветския съюз. Още през 1986 г. той уверява делегатите на партийния конгрес, че "нерушимата дружба между народите" е "твърдо закотвена в съзнанието на милиони хора" в съветската страна.
Скоро след това казахите призовават за независимост, балтийците за собствена държавност, а условията в Кавказ стават подобни на гражданска война.
Горбачов компенсира вътрешната политическа катастрофа с външнополитически успехи в дебата за разоръжаването, изтеглянето на войските от Афганистан през 1989 г. и одобрението на обединението на Германия през следващата година.
През 1990 г. получава Нобелова награда за мир.
Но докато светът го разпознава като носител на мир и реформатор, той постоянно губи подкрепа у дома. Неговата вътрешна политика изглежда все по-лишена от концепция.
Горбачов е противник на алкохола. Той иска да държи сънародниците си далеч от водката с безпомощна антиалкохолна кампания, но всичките му политически усилия са подкопани от любителя на чашката - бъдещия руски президент Борис Елцин.
Опит за съмнителен преврат през август 1991 г. възвестява края на неговото управление. В продължение на няколко дни бунтовниците държат Горбачов под домашен арест на черноморския полуостров Крим. Елцин играе новият силен човек: той забранява КПСС и унижава нейния генерален секретар пред камерите.
Горбачов остава президент до официалното разпадане на Съветския съюз в края на декември 1991 г.
До началото на 80-те едва ли някой би предположил, че бъдещият политически функционер от Ставропол в Южна Русия един ден ще остане в историята като ликвидатора на съветската суперсила. Роден през 1931 г. в селско семейство, младият Горбачов получава едно от желаните места в юридическия факултет на университета Ломоносов в Москва през 1950 г. През 1952 г. става член на комунистическата партия. През 1971 г., на 40-годишна възраст, той е повишен в член на Централния комитет. През 1979 г. става член на Политбюро, най-висшият ръководен орган на партията.
Един от поддръжниците на Горбачов в Политбюро е шефът на КГБ Юрий Андропов, който ръководи партията за кратко след смъртта на Леонид Брежнев през ноември 1982 г. - докато самият той не си отива от тежко заболяване. Винаги добре информираният Андропов знае критичното състояние на съветската система и вижда необходимостта от реформи. Горбачов изглежда точният човек за поста.
Когато наследникът на Андропов, Константин Черненко, умира през март 1985 г. - той встъпва в длъжност с тежки здравословни проблеми, пътят пред 54-годишен Горбачов към властта е напълно свободен.
Шест години и половина по-късно бившата суперсила СССР се разпада на 15 държави. Златните резерви на страната са намалели рязко, външният дълг се е удвоил, а раждаемостта сред жителите на централната част на Русия е буквално срината. Горбачов е изигран от Борис Елцин и на руските президентски избори през 1996 г. печели резултат от 0,51%.
От 2001 до 2004 г. той отново се опитва да избяга от политическата си незначителност, като председателства „Социалдемократическата партия на Русия“. Това си остава експеримент без изгледи за успех. Всеки, който го е виждал да говори на партийните конференции в Москва по това време, е виждал генерал, на когото му липсва армия. Партията е разпусната от Върховния съд през 2007 г. поради твърде малко членове.
Горбачов намира по-голям обществен отзвук като председател на фондация, посветена на човешките права и проблемите на околната среда. В търсене на публика, той се включва дори в рекламата на Pizza Hut от 1997 г. - избор, който сериозно накърнява имиджа му. Руски имперски носталгици, като московския национален патриотичен вестник "Завтра", обвиняват бившия лидер на КПСС, че е "предал страната си, на практика я е унищожил и се е отказал от всичко, което се е заклел да поддържа".
При целия си прагматизъм Горбачов е преди всичко политически романтик. Още като съветски партиен и държавен глава той мечтае „общочовешките интереси“ да доведат до хармонични отношения между държавите и народите.
Остава обаче с несбъднати мечти.
До края на живота Горбачов си носи тревогата, че Русия може отново да влезе в конфронтация със Запада.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
