Милена Драгийска, Lidl: Рестото в евро e предизвикателство, най-удобно е плащането с карта

Магазините и бензиностанциите се превърнаха в универсални обменни бюра в първите дни на януари, докато банките все още не работеха. Думите са на главния изпълнителен директор на Lidl България Милена Драгийска. За „Булевард България“ тя коментира, че предизвикателствата ще продължат до края на януари, когато изтича възможността за плащане в двете валути – лев и евро.

В България все няма достатъчно евро в обращение, затова най-удобно остава разплащането с банкови карти. Драгийска припомня, че етикетите в магазините от веригата показват цените в двете валути от август 2025 година, преди да влезе законовото изискване, за да се убедят хората, че преизчисляването става по фиксирания курс от 1,95583. По този начин неутрализират дезинформацията и страховете, че "всичко ще стане по две".

Главният изпълнителен директор на Lidl в България не вижда необходимост от въвеждане на таван на надценките - идея, която се появява периодично, а последно я претопли Делян Пеевски със законопроект. Дори контролните органи отчитат, че спекула в магазините няма. Драгийска припомня, че подобни опити за държавно регулирани цени доказано не работят, а ефектът най-често е недостиг на определени стоки или поскъпване на други. Отрицателни до момента са и становищата на Комисията за защита на конкуренцията, а при последния опит за регулиране на надценките производителите и преработвателите на храни също настояха това да не се прави.

Разговаряме с Милена Драгийска в първите работни след въвеждането на еврото в България.

Има ли все още предизвикателства в прехода към евро?

Има, разбира се, когато все пак банкоматите изчерпват наличностите си от евро, банките не работеха до 5 януари и магазинната мрежа и бензиностстанциите донякъде са оказахме едни универсални чейндж бюра.

И да, ние сме длъжни на практика да върнем в евро, когато дойде някой със100 лева и си купи дъвка. Но какво става, когато той влезе три пъти в един и същи магазин с банкнота от 100 лева, всеки от тези три пъти, за да си купи едно хлебче и да изпробва дали ние сме в състояние да му върнем рестото в евро, както изисква законът? Или когато друг вдига скандал защо не му връщаме в лева и нарича нашата касиерка "национален предател", защото е въвела еврото, което, сами разбирате, не е така - това са предизвикателства за хората на тяхното работно място и аз съм благодарна за техния професионализъм през тези дни.

Тук, разбира се, има съвсем други мотиви кой и защо го прави. И, съгласете се, че ако на ден ни обслужваме стотици хиляди хора и на няколко места се случи подобна провокация и в един момент свършат банкнотите по 10, по 5 евро или монетите, съвсем лесно някой може да каже, ама „защо не сте подготвени“?

Ние положихме усилия да сме подготвени, но понеже питате за предизвикателства - не всичко може да бъде предвидено до последния детайл. Въпреки това смятам, че посрещнахме изключително професионално тези първи 5-6 дни след въвеждане на еврото.

Банките работят от началото на седмицата, има ли вече достатъчно наличности на евро?

Да, банките като наши партньори съдействат, просто това не може да се случи на минутата. Изискват се поне едни 24 часа преди да може да се реагира – ние имаме магазини в почти 60 града на страната и това изисква известна подготовка.

В момента има ли проблем с връщането на ресто в евро?

Все още е предизвикателно, защото от една страна няма достатъчно евро в обращение, тъй като, както казах, до 5 януари банките не работиха.

Сега започна изплащането на първите пенсии в евро. Тоест това ще захрани по естествен начин мрежата с евро банкноти и евромонети, но сега още не е достатъчно.

И второ - при наличие на удобни магазини с щедри паркинги, на хората някакси им е по-удобно да дойдат при нас с левове и да им върнем ние в евро, отколкото да отидат в клон на банка да се наредят там, за да обменят спестяванията от касичките на децата си, например.

Затова ние продължаваме да сме във висока мобилизация с нашите екипи - защото това ще продължи и през следващите дни до края на януари, когато изтича срокът за плащане в левове и в евро.

Препоръката е при възможност да се плаща с карта, така ли?

Разбира се. Благодарим на всички, които плащат с карта, защото тонове са монетите и банкнотите, които разхождаме из страната в лева, за да ги върнем обратно и евро, за да захраним магазините. Така че плащанията с карта са най-удобното нещо за всички в този период.

Държавата също обяви „мобилизация“ на контролните органи. Засилени ли са проверките на КЗК, КЗП и НАП от началото на януари?

Ние всички искаме да живеем в нормална държава и очакваме контролните органи да са си на мястото. Затова фактът, че някой си изпълнява задълженията по закон и прави проверки, нас не ни тревожи.

Въпросът е това да не става в някакви извънредни, интензивни усилия, които излизат извън рамките на нормалното или да се случва по един не много кооперативен начин. Давам пример - да дойдат изведнъж 8 институции в един магазин и си представете това какво въздействие би имало върху хората там.

Това случва ли се?

Случвало се през годините, но за щастие по-скоро бих казала, че ние приемаме общуването с българските институции именно по този начин, че те трябва да са си на мястото, защото това очаква от тях и бизнесът, когато говори за предвидима среда за работа, това очакват и гражданите от тези институции.

Ние проблем с това нямаме и водим диалог с всяко правителство, когато има някъде усещането, че е избирателно вниманието към нас за разлика от вниманието към други.

Ключовата дума е доверие. Когато сменихме етикетите близо месец преди да ни задължи законът да го направим, за да изписваме и в евро, и в лева цените, това отново беше продиктувано от желанието ни да бъдем прозрачни и българските граждани да видят, че превалутирането не е някакъв трик, а наистина се случва по курса 1,95583.

Още от лятото ние заявихме и в диалог с институциите колко ще бъдат необходимите монети и банкноти в евро, за да мине преходът по нормален начин. Създадохме цялата нужна организация - и логистична, и като обучения, и като подготовка на софтуерите, и като тест, за да може на 2 януари, когато отворихме магазините в страната, за потребителите да не се създаде никакво неудобство, да не се създаде стрес, усещане за хаос и да се сбъднат някои предричания, че едва ли не държавата ще изпадне в тотален и безконтролен плен на спекула с цени или нещо подобно.

Аз съм благодарна на целия ни екип и служителите в магазините, които не се поддаваха на провокации и изпълниха безупречно задачите си по време на един напрегнат период от 2-ри януари и до досега.

Предизборно се връща идеята да се наложи със закон таван на надценката на основните стоки от 20%. Как ще коментирате последствията, ако това стане факт?

Да, това не е ново хрумване. Нашия коментар може да бъде в много аспекти, много подробен, но аз бих се ограничила със следното:

Обикновено една законодателна промяна се прави от отговорни политици, когато има остра и доказана нужда, че някъде обществените отношения вървят по крив начин и трябва да ги изправим. Това е принцип. Няма значение за коя държава говорим и за какви проблеми.

Тогава казваме - има нужда от закон, като първо преглеждаме а наличните закони дали си вършат работата в тази посока.

Според нас такава необходимост няма. И то не защото го казвам аз, а защото в първите дни на новата година представители на институциите - Радомир Чолаков като член на Комисията за щита на конкуренцията, Владимир Иванов като председател на Координационния център за контрол по въвеждане на еврото - отново повториха, че необосновано повишаване на цени не се наблюдава, пазарният механизъм работи успешно и това е в подкрепа на констатациите и от края на декември 2025 година, че индексът на потребителските цени е 0 за някои стоки е отрицателен по официални данни на Националния статистически институт.

Владимир Иванов, в другото си битие на председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, констатира 4 месеца подред, че малката потребителска кощница, която се наблюдава официално, се движеше между 99 и 100 лева.

И разликата от единия лев в някои от месеците се дължеше на, цитирам по памет, нормални сезонни динамики. Например, краставиците в зимния период поскъпват, доматите също, но поевтиняват цитрусите, зелето и така нататък.

Така че, не виждаме обективно нуждата от ново законодателно решение.

Връщам се на втората част от моя коментар - съществуващите закони вършат ли си работата. Ние имаме в момента няколко закона. Най-известният от тях е Законът за въвеждане на еврото, който влезе в сила на 8 август и регулира до известна степен поведението на търговци и предлагащи услуги. Той каза, че не може да има необосновано повишение и даде някаква дефиниция, тълкувание, включително и Комисията за защита на потребителите, що е то необосновано поскъпване.

И очевидно този закон работи, след като официалните органи, които ви цитирах, не констатират избухване на цените, с каквото ни плашиха през цялото време. Институциите потвърждават, че търговците се държат отговорно, дисциплинирано и механизмът на базара работи, защото дори имаме увеличаване на промоционалните активности.

Навсякъде, където бяха въведени някакви подобни рестриктивни мерки, те не бяха добре приети и от самите производители на тези стоки, защото изкривяват пазарните механизми и водят или до дефицит на тези стоки, или дори от тенденции хората да отиват в съседната държава. Така стана в Унгария - хората отскачаха до Словакия, за да пазаруват, включително защото поскъпнаха други стоки.

Даже ще припомня че по един от законопроектите, който беше анонсиран в средата на миналата година, отрицателни становища изразиха множество асоциации на производители, които казаха: "Не, моля ви, само не това, защото това е удар върху нас самите като производители на тези стоки, защото вие изкуствено ще накарате да се пренасочи търсенето към други такива, ще ни притиснете разходно и така нататък".

И Комисията за защита на конкуренция е изразявала не веднъж и два пъти, когато се появат такива законопроекти, отрицателно становище, че това не са механизмите, които биха довели до конкурентни цени.

И добавям последно секторния анализ, който публикува в началото на декември същата тази Комисия за защита на конкуренцията.

Тя направи един много важен извод, че достъпните цени на българския пазар, хранителният суверенитет на България има едно ключово решение и това е по умен начин да се стимулира родното производство, защото имаме преки доказателства, че стоки, които се произвеждат в достатъчно количество и качество в България, ни дават възможност да ги намираме в магазинната мрежа на по-ниски цени.

Това бихме призовали да е подходът. Няма значение какво не е направено последните 30 години. Дайте да видим от утре как да стимулираме кооперирането между български производители, как да ги стимулираме с финансови инструменти, с политика на субсидии по един модерен начин, така че да овладеем рисковете от бъдещи кризи, независимо дали са продиктувани от климатични промени, липса на реколта, военни конфликти или от други причини за прекъсване на веригите на доставки.