Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Новите регулации и свръхправомощия на Комисията за защита на конкуренцията създават риск от прекомерна административна тежест за бизнеса и нямат общо с модела в Германия. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на Lidl България Милена Драгийска по време на второто издание на събитието „Открито за цените“.
Българските власти твърдят, че са взаимствали модела за регулация на цените от Германия, но всъщност регулациите нямат нищо общо.
Драгийска даде пример с разликата в ДДС в Германия, където налогът за храните е 7%, докато в България стандартната ставка е 20%.
Въпреки това България остава сред страните с най-ниски цени в Европейския съюз. Причината домакинствата да продължават да усещат инфлацията е, че отделят значително по-голям дял от доходите си за храна. Близо 30% от бюджета на българските домакинства отива за храни и безалкохолни напитки, докато средно за Еврозоната този дял е около 16%.
„Това не е така, защото цените на храните и безалкохолните напитки в България са високи. Това е така, защото все още нашите доходи не могат да достигнат средноевропейските”, подчерта Драгийска.
По данни на Евростат годишната инфлация в България към май 2026 г. е 6,3%, а най-висока е в Румъния, която не е в еврозоната - близо 10%.
От веригата отхвърлят твърденията за високи надценки, като подчертават, че в тази силно конкурентна среда те на практика поемат част от инфлационния натиск, вместо да го прехвърлят върху крайните цени за потребителите.
Търговската верига отчита 4,55% инфлация в своята потребителска кошница спрямо общите 4,9% по данни на НСИ, като около половин процент от поскъпването е поет за тяхна сметка.
Ключов проблем остава недостатъчното българско производство.
По данни на Lidl България внася до 80% от някои суровини, които не достигат.
„Когато липсва родна суровина, това означава, че трябва да внасяме и чуждата инфлация“, заяви Драгийска.
Затова и компанията се надява на трайни мерки, които да бъдат насочени към повече българско производство.
Компанията работи с над 300 български производители на принципа „нето-нето“ (без налагане на допълнителни такси) и залага на собствени марки. Тя е реализирала износ на български стоки за над 66 млн. евро през миналата година чрез международната си мрежа, каза Драгомир Илиев, управител „Стоково снабдяване” в Lidl България.

Сред примерите са:
- 2,5 млн. литра българско олио
- 6,5 млн. замразени багети
- близо 2 млн. броя йогурт с бифидобактерии
Една от основните стратегии на Lidl се основава на насърчаване на кооперирането между българските производители чрез общи логистични и складови решения, включително хладилна инфраструктура. Това дава възможност на малки и средни фирми да обединяват продукцията си, да достигат по-лесно до големи търговски канали и да покриват по-високи стандарти за качество и безопасност при постоянен контрол по веригата.
От Lidl посочиха, че залагат на засилен контрол върху качеството на храните, ограничаване на нерегламентирания внос, възстановяване на напоителните системи, по-конкурентни цени на електроенергията и привличане на квалифицирани кадри в сектора.
Въпреки отчетения ръст на производството и подобрените показатели за проследимост и безопасност, те акцентираха върху факта, че този модел сам по себе си не е достатъчен за решаване на структурните проблеми в българското земеделие.
„Добри производители има. Въпросът е, че са твърде малко на фона на цялото потребление в страната“, коментира изпълнителна директорка.
Представителите на Lidl България коментираха, че към въведената от правителството инициатива „кошница с грижа“ има повишен потребителски интерес и то към разнообразни продуктови категории.
Те обаче обясниха, че мярката не е лесна за управление, защото кошницата включва продукти, които не са част от стандартния им асортимент и са извън техния определен бюджет.
Като основна инициатива от Lidl предлагат създаването на обществен договор „Национален пакт за хранителен суверенитет“, който да обедини държавата, производителите, търговците и браншовите организации около конкретни мерки.
По думите на инициаторите това е тяхна идея, която вече са заявили пред министъра на земеделието Пламен Абровски. Ще бъде предложена и официално.
Целта е да се създаде устойчива рамка за развитие на хранителната индустрия в страната, тъй като кризата с горивата през февруари е направила по-видими и натрупаните проблеми в сектора заради липсата на последователни реформи.