Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Ние не искаме нищо повече от това, което е направено в Германия, но и нищо по-малко“. Думите са на премиера Румен Радев по време на среща с търговските вериги в Министеския съвет на 19 май.
Целта на разговора е новата власт да представи идеите си за законови промени, с които - по думите ѝ - да спре "галопиращата инфлация" (каквато Националният статистически институт не отчита) и да се постигне "изсветляване на цялата верига на ценообразуване и да се противодейства на нелоялните търговски практики". В парламента вече се обсъжда въвеждането на термин "справедлива цена" и ново разширяване на правомощияга на Комисията за защита на конкуренцията да се намесва в ценообразуването.
Институтът за пазарна икономика публикува анализ наистина ли "не искаме нищо повече от това, което е направено в Германия", като сравнява предложенията на "Прогресивна България" и правителството и действащото германско законодателство. Краткият отговор на въпроса е "не". Ето защо и какъв ще е ефектът.
Управляващите представят предложените от тях законодателни мерки за „овладяване на цените“ като реплика на „немския модел“. Фокусът е най-вече в промените в Закона за защита на конкуренцията – по отношение на съвместното господстващо положение и прекомерно високите цени, както и нелоялните търговски практики. Макар законопроектът да не визира конкретен сектор, публичната комуникация на правителството, в т.ч. заиграването с „немския модел“ и нарочната среща с представители на търговските вериги, категорично показва, че това са текстове писани конкретно за големите играчи в търговията на дребно.
Регулирана „справедливост“ в търговските отношения
Германският модел не съдържа толкова широк и детайлен списък от ex ante забрани, нито въвежда общ контрол върху търговската „справедливост“ в отношенията между доставчици и търговци. Вместо това се разчита основно на икономически анализ, оценка на пазарната сила и конкретните ефекти върху конкуренцията.
Предложените текстове в България влизат в огромен детайл, като регулират редица търговски взаимоотношение и ги вкарват в рамката на „нелоялни търговски практики“ (над 30 в проекта на правителството).
Пример в тази посока са изключително подробните текстове за промоциите и собствените марки, които по същество забраняват текущата практика на отделни играчи на пазара да предлагат стоки на по-ниска цена.
Забраните под шапката на „нелоялни търговски практики“ ще доведат до ограничения на промоциите и на предлагането на собствените марки на веригите, което означава по-малко избор и по-високи цени.
По същество това е мярка, която не помага на потребителите, а фаворизира (изкуствено) избрани родни производители.
Предложеният български режим значително надхвърля германския модел, като съчетава широки и неопределени правни понятия с изключително детайлизиране на практиките и тежки санкции до 10% от общия оборот. Припомняме, че с последните промени в Закона за защита на конкуренцията (приети в края на 2025 г.) нелоялните търговски практики бяха приравнени (като тежест на глобата) на традиционните нарушения в конкурентното право – картели, злоупотреба с господстващо положение, нелоялн конкуренция и т.н. По този начин спор с конкретен доставчик – на тема промоции, плащане и т.н., вече може да доведе до санкция, сякаш е разкрит картел.
Това само по себе си е огромен проблем (поради видима несъразмерност), но с увеличението на списъка на нелоялните търговски практики, вече отива в съвсем други измерения.
Накратко, предложените текстове могат да имат силен „охлаждащ ефект“ върху промоциите, търговските стимули и развитието на собствените марки на веригите. Именно тези механизми често водят до по-ниски цени за крайните потребители. Вместо да засили конкуренцията, режимът рискува да ограничи ценовото съревнование между търговците и да изкриви пазара в полза на определени производители.
Обосновано съмнение и диктуване на цените
Германското право не допуска установяване на нелоялна практика само въз основа на общо формулирани обосновани съмнения - без конкретен анализ и процесуални гаранции. Това присъства в българския законопроект, като нелоялната търговска практика може да бъде установена на база обосновани съмнения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и вече доказателствената тежест се прехвърля към купувача (разбирай търговската верига).
Това е отклонение от българската правна традиция и води не само до правна несигурност, но и до влошаване на инвестиционната среда. Търговията на дребно е силно отворен пазар, като през годините сме наблюдавали както появата на нови играчи, в т.ч. нови български вериги, така и напускането на големи брандове.
Подобна е картината и по отношение на съвместното господстващо положение и прекомерно високите цени. Законопроектът на правителството предлага сравнително лесно установяване на съвместно господстващо положение, като се дава пълна свобода за методиката на КЗК. След това се предвижда и предварително изпълнение под формата на “временни мерки”, които директно могат да означават “задължение за изменение на ценовата политика”.
Казано по друг начин, след като новата рамка влезе в сила, в т.ч. методиката за прекомерните цени, КЗК може да установи с лекота съвместно господстващо положение, да започне да диктува цените във веригите и да регулира в детайл взаимоотношенията с доставчиците.
Германският модел не предполага административно диктуване на цени. Дори при висока концентрация или съвместно господстващо положение се изисква конкретно доказване на злоупотреба въз основа на икономически и пазарен анализ. Самото наличие на висока пазарна концентрация или съвместно господстващо положение не води автоматично до административен контрол върху цените, промоциите или търговските условия. Такива мерки се прилагат при наличие на спешност и риск от сериозни вреди за конкуренцията или засегнатите предприятия, като са обвързани с принципите на пропорционалност и временно действие.
В крайна сметка предложеният от "Прогресивна България" законопроект създава сериозен риск от заместване на свободния конкурентен процес с широк административен контрол върху търговските отношения и ценовата политика на търговците.
Подобен подход трудно може да бъде определен като „германски модел“, още по-малко като естествено продължение на установените принципи на европейското право.
Никола Янков: Борбата срещу "чорбаджиите" ще ни върне 40 години назад - с два вида хляб и едно масло
