"Моля ви да обвините Руската федерация за смъртта ми"

Последните ѝ думи бяха: „Моля ви да обвините Руската федерация за смъртта ми“. На 2 октомври журналистката Ирина Славина се самозапали пред главната дирекция на полицията в Нижни Новгород и така сложи край на живота си на 47-годишна възраст. Смъртта ѝ е предупредителен сигнал за Русия и показва до какво може да доведе натискът на властите над независимите представители на медиите и над гласовете на опозицията.

По време на своята кариерата Славина е обвинявана, че е протестирала, че е изнасяла продемократични лекции в онлайн пространството, че е обиждала властите. Гонена е няколко пъти от работното си място, но до края се е борила срещу несправедливостта.

Преди няколко дни Нижни Новгород се сбогува с основателката на независимата медия Koza.Press на тъжна церемония, мълчанието на която бе нарушено от спонтанните аплодисменти на няколкостотин души, пише Олег Шакирски, който е редактор в медията.

За много от поддръжниците на Ирина нейното самоубийство е акт на саможертва и най-висша форма на протест. Мнозина го сравняват с това на Ян Палах – чешкият студент, който се самозапали, за да протестира срещу инвазията на Съветския съюз през 1969, пише Politico.

Славина сяда на пейка пред полицията между две бронзови статуи – паметник, посветен на руското правоприлагане „през вековете“, и се самозапалва. Няма съмнения, че е целяла да умре – кадрите показват, че Ирина избутва минувач, опитващ се да я спаси от пламъците, и изгаря в неописуема болка.

Няколко часа по-рано тя пише послание във Facebook – отговорност за смъртта ѝ да се търси от Русия. Някои по-стари публикации намекват, че Славина е обмисляла идеята от няколко години.

Тя е една от най-известните личности в своя роден град Нижни Новгород – намиращ се на 400 километра източно от столицата Москва. Славина е филолог и първоначално работи като учителка по руски език и литература, а по-късно става журналист и пише за регионални медии, съобщава Deutsche Welle. През 2015 за трети път губи работата си, след като цензурата я принуждава да напусне местната агенция News-NN. Тя знае, че няма да бъде наета от друга медия и сама създава своя. Ражда се Koza.Press, където Ирина работи като издател, редактор и кореспондент. „Коза“ се финансира от дарения и бързо набира популярност, отразявайки местни престъпления в изчистен, фактологичен стил.

„Тя директно стреляше, но беше много балансирана. Никога не позволяваше на емоциите да завладеят писането ѝ“, казва пред Politico Станислав Дмитрийевски – известен руски активист за правата на човека. „Но под тази обвивка тя страдаше“.

Той си спомня как Славина го е закарала у дома след пускането му от ареста и е казала: „Не мога да живея по този начин. Продължавам да пиша за цялата тази несправедливост, но нищо не се променя“.

Въпреки всичко, смъртта на 47-годишната жена е шок за нейните близки, за нейните съграждани. Трагедията поставя под светлината на прожекторите токсичната среда, в която съществува независимата журналистика в Русия като цяло и местната журналистика в частност. Показва финансовия натиск и мъченията, произтичащи от драконовските закони.

Ден преди самоубийството Славина пише публикация в социалните мрежи, разказвайки как 12 служители на реда са влезли с взлом в апартамента ѝ в 6 ч. сутринта. Претърсили всичко и конфискували USB устройства, телефони и компютри. Търсели доказателства за връзки на Ирина с Open Russia – неправителствена организация за защита на демокрацията и правата на човека, подкрепена от критика на президента Путин Михаил Ходорковски.

Обвиненията срещу журналистката са доста странни, тъй като тя само е присъствала на събитие, организирано от движението за защита правата на избирателите "Голос" в имот на местен бизнесмен, който се разследва за предполагаеми връзки с Open Russia. И двете страни отричат всякакви взаимоотношения. Но това не пречи на властите да поставят Славина в списък с няколко активисти и опозиционни политици, определени като „свидетели“.

„Натискът, под който тя бе поставена, може и да е бил поносим, ако се е осъществявал само върху нея. Но той засягаше всички, които по някакъв начин надигаха гласа си“, казва пред Politico Мария Чуфарина – местен координатор на „Голос“ и организатор на горепосоченото събитие. Чуфарина споделя още, че „всеки момент“ очаква подобно нахлуване на служителите на реда и в нейния дом.

Ирина знае какво е да бъдеш измъчван. През последните години Русия прокара твърде ограничаващи закони и само през 2019 Славина усеща влиянието на няколко от тях.

През март е обвинена, че е нарушила закона за протестите, водейки малка група в центъра на града, за да отдаде почит на убития опозиционер Борис Немцов. Той беше губернатор на Нижни Новгород през 90-те години на 20 век и бе прострелян в Москва преди пет години.

В началото на лятото Ирина е обвинена още в съдействие на „нежелана организация“. Става въпрос за Open Russia. Славина е разпространявала серия от демократични лекции в социалните мрежи и това е предизвикало действията на властите. Те я обвиняват още в „неуважение“ заради присмех за паметна плоча на Сталин.

Това не е всичко – сред десетките атаки срещу Ирина присъства и обвинение в „разпространяване на фалшиви новини“. То идва, след като журналистката е писала за първия случай на коронавирус в друг град.

Всичко това носи глоби на жената на стойност 160 хиляди рубли, или 1700 евро. Това е пет пъти средната заплата в Нижни Новгород. А всеки прекаран ден в съда от страна на Славина е още по-голям успех за властите – това е време, в която тя не може да пише.

Парите за журналистите са проблем не само в Нижни Новгород. „Намиране на финанси за замяната дори на няколко лаптопа е голям проблем за нас“, споделя редакторът на независимата руска медия „Весма“ от Източен Магадан – Андрей Гришин, цитиран от Politico. Тези независими медии нямат достъп до местно финансиране, а не могат да приемат и пари от чуждестранни организации, за да не бъдат обвинени като „външни агенти“. Освен това, местният бизнес е наясно, че определени реклами в тези медии могат да се приемат като антиправителствени.

„Ирина взе радикално решение, за да изрази протеста си. Но огромен брой редактори и журналисти на местно ниво са притиснати в същата посока от руските власти. Ако нищо не се промени, не знам какво ще се случи с руската журналистика през следващите години“, казва Гришин.

Този проблем съществува дори в Москва. Разследващият журналист Иван Голунов бе обвинен в търговия с наркотици миналото лято, а след това военният репортер Иван Сафронов бе задържан заради „държавна измяна“. Извън столицата обаче случващото се остава „на тъмно“. И затова журналистите в провинцията са още по-уязвими под натиска на властите – те може и да не попаднат в големите заглавия и хората изобщо да не знаят за тях.

„Години наред отразявахме всичко, случващо се със Славина. Но не успяхме да видим системния натиск, приложен върху нашия колега журналист“, казва Алексей Венедиктов, главен редактор на опозиционното радио „Ekho Moskvy“. Той е един от хората, подписали се под отворено писмо, с което се настоява за наказателно преследване срещу лицата, които може да са довели до самоубийството на Ирина.

Разследващите смъртта на журналистката публикуваха изявление, в което твърдят, че няма връзка между нейното самоубийство и акцията на властите в дома ѝ. Казват, че тя е била само свидетел по делото с Open Russia. Но мнозина нейни близки се питат: „Защо са конфискували нейно имущество, щом е била само свидетел?“.

Нейният най-близък кръг споделя, че няма нищо вярно в информацията на проправителствените медии, че Славина се е самоубила в резултат на психическа нестабилност. За тях тази смърт е финален опит за промяна в мисленето на хората по начин, по който Ирина е чувствала, че не може да го стори чрез своята работа като журналист.

„Тя не искаше да загине трагично, а желаеше промяна“, казва една от приятелките на Славина – Мария Попова, цитирана от Politico. „Тя го направи, за да накара хората да се вдигнат“.

По време на погребението дъщерята на журналистката държеше надпис „Докато тя гореше, вие мълчахте“.