Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Когато чуете думата „оцеляване“, какво си представяте? Вероятно изплуват образи на мускулести мъже с огромни ножове, кални терени и кадри от екстремни телевизионни предавания. Поп културата е изградила ясен образ: оцеляването е въпрос на груба физическа сила, на мъжкарство и способност да издържиш на болка и дискомфорт. Това е свят за “алфа мъже”, в който успява по-силният, по-шумният, по-суровият.
А ако тази представа е изначално сбъркана? Ако истинското оцеляване няма нищо общо с размера на мускулите? Ако не физическото надмощие над природата, а познанието, критичното мислене и разбирането на света наоколо са по-важни?
Момчил Цветанов е с дългогодишен и разнообразен опит в прикюченията на открито - професионален планински водач, инструктор по оцеляване и собственик на специализираната фирма „Дивландия“. Той е консултант на редица международни телевизионни шоу програми, снимани у нас - като "Running Wild With Bear Grylls" и "Naked And Afraid" (Голи и уплашени) на Discovery channel. Автор е и на книгата „Българските планини” и на статии в географски издания.
Цветанов разкрива защо инстинктът е просто перфектно овладяно знание, защо жените често са по-добри в оцеляването от мъжете и защо най-голямата заплаха за всички нас се крие в собствения ни начин на мислене.
Инстинктът не е магия
Свикнали сме да мислим за инстинкта като за някаква мистична, необяснима сила - вътрешен глас, който ни води без логично обяснение. Истината е много по-рационална. Инстинктът не е дар от небесата, а познание, което е толкова дълбоко интегрирано и усвоено, че действа на несъзнателно ниво, без да го усещаме.
Перфектен пример за това, който Момчил ни дава, е поведението на животните в природата. Те инстинктивно избират най-безопасния маршрут за движение в терена, в който се намират, изцяло на база на наследения си опит. Удивителното е, че тяхната пътека съвпада абсолютно точно с научните формули, които описват най-добрата линия за движение в такива условия.
"Животното не знае формулите, но хилядите години опит са вградили това познание в неговите действия. Това е „срещата“ между теоретичното познание и инстинкта и доказателството, че инстинктът е резултат от перфектно усвоен опит." - категоричен е Момчил.
Това доказва, че най-дълбоките форми на оцеляване не идват от импулсивна сила, а от знание, превърнало се в част от самата ни същност.
Жените често са по-добри в оцеляването от мъжете
Идея, която директно разбива най-големия стереотип – този за мъжа спасител и крехката жена, която има нужда от закрила. Данните и наблюденията от реални ситуации на Момчил показват точно обратното: жените често се справят по-добре в ситуации на оцеляване. А причината не е физическа, а психологическа и стратегическа.
“В критична ситуация, особено в първите 48 часа, много мъже попадат в капана на погрешната парадигма за „оцеляване чрез мускули“. Те изразходват огромно количество енергия в „мъжкареене“ – пози, доказване, викане и опити да доминират в ситуацията.” - споделя Момчил. Жените, от друга страна, много по-бързо влизат в режим на пестене на енергия, или т.нар. „режим на изчакване“. Те са по-обективни, по-икономични в действията си и с много по-трезва преценка. А в критични ситуации оползотворяването на ограничените ни ресурси е определящо. Докато мъжете търсят причини да се откажат, за да оправдаят егото си, жените просто действат методично.
Режим на изчакване не означава стоене без да се предприемат никакви действия, разбира се, а по-скоро внимателно преценяване на ситуацията, наличните ресурси и размишление върху най-добрите следващи стъпки.
От наблюденията си над различни надпревари в природата Момчил е забелязал: “Повечето мъже, които отпадат от състезанието, го правят в първите 48 часа. Жените влизат в някакъв режим на изчакване още от началото и излизат абсолютно спокойно... няма нито едно доказателство, което сочи, че човекът е оцелял заради мускули, нокти и козина, той е оцелял тези хилядолетия заради главата си.”
Урок по ориентация
Представете си, че сте изгубени в планината без GPS, компас или карта. За повечето хора това е сценарий от филм на ужасите. Оказва се, че с правилните знания можете да навигирате прецизно в продължение на дни, ако имате само три предмета: аналогов часовник, химикалка и лист хартия.
В курса по навигация, който Момчил води, участниците правят точно това. Методът е базиран на основни принципи: с помощта на часовника и позицията на слънцето те определят посоките (азимут), а разстоянието измерват с време или с крачки. На всеки етап от маршрута те чертаят така нареченото „кроки“ – проста скица на маршрута, съставена от вектори. След тридневно пътуване, в което разчитат единствено на този „примитивен“ метод, хора без никакъв предишен опит успяват да се върнат само на 300 метра от началната си точка. Примерът е чистото доказателство, че умът може да превърне най-простите предмети в инструменти, по-мощни от всяка модерна технология, и разбива мита, че оцеляването зависи от скъпа екипировка.
“Това са хора, които никога не са правили нещо подобно. Ето такива моменти те карат да си мислиш за магьосниците и какви неща е възможно да постигнеш в природата.”
Професията „планински водач“ умира (и как може да бъде спасена)
Това е провокативна теза, но Момчил разкрива дълбок проблем. Професията на планинския водач според него умира, защото е попаднала в капана на същата онази погрешна представа за оцеляване, базирана на „екстремност“ и физическа доминация. За Момчил, човек с 20-годишен опит като професионален планински водач с над 1050 прехода, тя се е превърнала във „фабрика за его“, където конкуренцията се измерва единствено по един критерий: кой ще предложи по-екстремно, по-трудно и по-опасно преживяване. Водачите се състезават кой е „по-по-най“, вместо да предоставят истинска стойност.
Бъдещето на тази професия се крие в нейната трансформация от парадигмата на „мускулите“ към тази на „ума“. Вместо просто да води хора по планините, водачът трябва да стане част от процеса на познание. Един от възможните модели е създаването на центрове, в които учени и планинари работят заедно за изследването на труднодостъпни природни обекти. Така водачът престава да бъде само „превозвач“ на туристи и се превръща в ключов участник в изучаването на природата. Един вид завръщане към корените на професията – откривателството.
Момчил прави точно това с идеята за създаване на "Регистър на водопадите в България" - инициатива, която цели да открива нови водопади в България, но и да обучи кадри, който да спомогнат измерването им и представянето им в официален регистър.
Най-голямата заплаха не е в природата, а в „бинарното мислене“
Истинските заплахи рядко са външни – те се крият в начина, по който възприемаме света. Най-големият бич за съвременния човек е това, което Момчил нарича „бинарно мислене“.
Склонността ни да разделяме всичко на прости, черно-бели категории - добро/зло, наши/ваши, правилно/грешно. Този опростен модел ни пречи да осмислим сложните процеси в света около нас. Природата и животът обаче не функционират бинарно. Те съществуват в безкрайни нюанси. Способността да оцелееш - както в дивото, така и в обществото - зависи от умението да виждаш тези нюанси и да мислиш критично, вместо да се поддаваш на лесните етикети.
Истинското оцеляване започва с осъзнаването, че светът е сложен, казва Момчил. В крайна сметка оцеляването не е мъжкарска поза, а квинтесенция на човешкия прогрес. „Един човек, който разбира наистина от оцеляване, би могъл да изглежда за другите като магьосник“, споделя специалистът. И това е изкушаващо, защото модерният магьосник не разчита на мистика, а на знание – чисто, обективно и приложимо.
