Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Медиите я нарекоха момичето-паяк. В социалните медии обикалят нейни снимки от протестите - на едната се е покатерила на светофарен стълб, държейки се само с крака и снима отвисоко, а на другата - стои на корниза над входа на бившия Партиен дом на бул. Дондуков. Секунди след това слиза по западната стена на сградата - едновременно за ужас и екстаз на тълпата долу, която започва да скандира въодушевено, а десетки телефони се вдигат във въздуха за снимка на това тайнствено момиче, което ловко се придвижва по фасадата на Народното събрание.
Тя е на 20, казва се Ина Ангелова и иска да се занимава професионално със снимане. Тренира катерене от малка и за нея широките фуги по сградата на парламента са си чиста покана за разходка на високо. “Това беше буквално като стълба, плочките бяха наблизо, фугите бяха гигантски, дори не беше екстремно”, разказва ни Ина.
Ина Ангелова е първата жена в България, преминала катерачен маршрут с категория 8b, когато е на 14 години.
Свързва ни общ познат. “Нали не сте някоя мейнстрийм медия”, пита ни тя, защото не иска да става много популярна. За срещата идва с колело, за малко да ни подмине, защото взима завоя на скорост. Косата ѝ е сплетена в раста, усмихва се чаровно, но най-запомнящи са кристално сините ѝ очи.
Питаме я защо е на протеста. И получаваме неочакван отговор. Качила се е на сградата, за да направи хубава репортажна снимка за портфолиото си, с което ще кандидатства в НАТФИЗ. “Всички снимат от долу, аз исках по-различна гледна точка. Видях мястото и се качих, не беше планирано”.
Дори не е предполагала, че някой ще гледа нагоре и ще я забележи. Разбира какво е направила, чак когато се спуска по стената. Докато слиза, дори не знае, че хората от протеста ѝ правят заслон, така че да не могат да я стигнат полицаите.
Веднъж докоснала земята чува как един мъж ѝ казва “Бягай, бягай” и тя хуква да бяга, усещайки адреналина в себе си, качва се на колелото си и чак тогава си дава сметка какво е направила. Когато се прибира вкъщи, родителите ѝ я посрещат с думите “Какво става, звезда!”.
Ина е на протеста, за да снима, но и защото е чула историята за Росенец и лодката на Христо Иванов. Майка ѝ е разказала за положението в съдебната власт, за политиката и Ина решава, че ще отиде. Там са и нейните 20 годишни приятели. “Аз съм съпричастна с протеста, със сигурност”, казва на няколко пъти тя.
За снимката, която прави от Партийния дом, обаче не е позитивно настроена: не е много впечатлена от резултата, очаквала е повече от гледката отгоре и в момента мисли нови кадри. Не смеем да питаме дали са свързани с катерене.
ПРОТЕСТЪТ НА ИНА: СНИМКИТЕ ОТ КОРНИЗА НА ПАРТИЙНИЯ ДОМ
Публикува това, което снима в Инстаграм профила си, който носи името “Враг на системата”. В момента звучи революционно, но истината е, че го е направила преди 4-5 години по думите от текста на една песен.
Самата Ина се шегува, че е враг на системата от малка. “Не го правя нарочно, но май си ми е в кръвта”.
Завършила е Софийски математическа гимназия (СМГ), после учи компютърни науки, но решава, че това “не е нейното”, а е било по-скоро под влияние на родителите ѝ, затова сега се готви за НАТФИЗ
Питаме я с какво снима, тя посяга към раницата - същата, която носеше на гръб и по време на приключението си на сградата на парламента - и вади Sony Alpha 7.
За 20-ина минути разказва няколко толкова диви истории, че напълно оправдава профилното си име.
Как по време на детски лагер по катерене прескача между терасите на сградата на четвъртия етаж и по средата на пътя разбира, че страшно много я е страх, но не може да се върне. Или как докато е 8-ми клас в СМГ се покатерва по стената, за да откачи звънеца над врата, защото звукът му никак не се харесва на класната ѝ. Вместо да се зарадва обаче, класната я смъмря и вика майка ѝ. “Стана малък проблем”. Доколкото разбираме, това не е единственият път: “Хич не се кефеше, като я викат в училище, в един момент свикна, но не ѝ беше приятно”.
Всъщност, за любовта към катеренето, виновник е именно майка ѝ, която за рождения ѝ ден в първи клас ѝ подарява урок по катерене в Двореца на децата.
Трагедия с треньора на Ина, който загива заедно с други двама алпинисти при опит да изкачат северната стена на връх Метерхорн в Швейцария, я откъсва от заниманията. “Бях много привързана към него”, казва Ина. Филип Жазмати е инструкторът, който води детската група по скално катерене.
Няколко години по-късно, майка ѝ отново я води на същото място и този път катеренето става част от живота ѝ. Треньорите забелязват таланта ѝ и я водят в Националната спортна академия (НСА), където всъщност вече сериозно се запалва по този спорт.
Няколко години е работила почасово и като инструктор на деца. Сега по време на карантината пътува из България, за да се катери с приятелите си.
Преди няколко години започва да се увлича от снимането и решава, че иска да се занимава с това. В началото родителите ѝ не са много очаровани от този факт, казват ѝ, че не е за нея, но преди две-три години й подаряват първия фотоапарат.
Питам я какво иска да работи: Казва, че вижда себе си като оператор, би искала да се занимава с кино или да е фоторепортер. “И двете много ме влекат, не съм си избрала още”.
Ако не я приемат в НАТФИЗ, може би ще се пробва някъде в чужбина догодина, но със сигурност не иска да емигрира.
Казва, че пътуването е нейното хоби. Снима докато пътува, но харесва и да прави портрети на приятелите си. Сеща се, че е обещала да обработи снимките им от протестите и още не го е направила. Зарича се да ги завърши още днес.
Прочетете още:
