МВнР “следи” случая с осъдената българка в Русия, но не мисли да се намесва

Българското външно министерство потвърди пред „Булевард България“, че е запознато със случая на Росица Георгиева – българка с двойно гражданство, осъдена в Русия на три години затвор за онлайн коментари в подкрепа на Украйна и „Руския доброволчески корпус“, който се бие на страната на нападнатата от Русия страна. Властите тълкуват действията на Георгиева като „оправдаване на тероризма“.

От МВнР уточняват, че според руското законодателство хората с двойно гражданство на територията на федерацията се разглеждат единствено като руски граждани.

Посочват още, че Георгиева не е потърсила консулска защита и не е влизала в контакт с българското посолство в Москва. От отговора на министерството не става ясно дали българските власти имат намерение да се намесят активно в казуса и да защитят 32-годишната жена, която има и български паспорт, или ще продължат само да следят казуса.

Не е ясно и защо МВнР не се е самосезирало по случая, нито от кога знае за него.

„Консулската служба на посолството е в постоянна връзка с близките на г-жа Георгиева. Постановената срещу нея присъда не е влязла в сила и подлежи на обжалване. Българското посолство в Москва продължава да следи развитието на случая“, заявяват единствено от министерството.

Случващото се с Георгиева поставя много въпроси за защитата на българските граждани в чужбина, но досега не е предизвикал нито политическа, нито обществена реакция у нас. Това рязко контрастира със случая на българо-украинския гражданин Любомир Киров, мобилизиран от украинската армия, каквито са задълженията му по закон. Той беше освободен от служба след намесата на българските власти - при това на най-високо държавно ниво.

Близките на Киров твърдяха, че той е негоден за военна служба заради увреждане на ръката, а баща му дори описа мобилизацията му като „отвличане“ и изпращане в „подразделение за смъртници“. Темата бързо прерасна в политически скандал: президентът Румен Радев поиска обяснения от външното министерство, ГЕРБ и „Възраждане“ направиха публични изявления, а Бойко Борисов дори обяви, че може да се свърже лично с Володимир Зеленски. В социалните мрежи тръгна петиция за освобождаването на Киров, подкрепена от обществени фигури.

Тогава МВнР увери, че прави всичко възможно в рамките на правомощията си, включително чрез постоянен контакт с украинските институции. Българският консул в Одеса дори посети центъра, където се намираше Киров.

Що се отнася до Росица Георгиева обаче нещата стоят по съвсем различен начин, въпреки че и двата случая са доста сходни. И при Георгиева в Русия и при Киров в Украйна става дума за български граждани с двойно гражданство, чиито права попадат под юрисдикцията на съответните държави.

И двете страни не признават официално двойното гражданство в практиката си – Русия разглежда Георгиева само като руски гражданин, а Украйна третира Киров единствено като украински поданик.

Докато историята на Любомир Киров обаче предизвика активна намеса на институции, политически партии и обществени фигури, случаят на Росица Георгиева остава почти без публичен отзвук, въпреки че жената е осъдена на лишаване от свобода по политически обвинения и то единствено заради коментари в социалните мрежи.

Липсва каквато и да е реакция от институциите и политическите фигури на високо ниво, въпреки че както става ясно от случая на Любомир Киров, държавата има лостове, с които може да помогне или поне да се опита да го направи. За Росица Георгиева обаче няма дори официална позиция на МВнР. В България за случая се разбра от руски медии и правозащитен сайт след като беше осъдена. Всъщност българката е била задържана за първи път още вградена 2024 г.

Практиката да се арестуват хора заради коментари в социалните мрежи не е нова за Русия и се прилага засилено след началото на войната срещу Украйна. Москва ограничи достъпа до редица социални мрежи и едновременно с това засили контрола върху съдържанието в тях. Подчинени на „Роскомнадзор“ структури изпращат публикации директно към прокуратурата и други служби.

В резултат десетки хора получиха присъди заради постове или коментари, в които изразяват подкрепа за Украйна или несъгласие с войната.