Снимка: © Getty Images

Преди по-малко от 10 години той беше напълно неизвестен, подвизавайки се в третото ниво на френския футбол. Днес вече е печелил Световното първенство, две титли във Висшата лига с два различни отбора, Купата на ФА в Англия, Лига Европа, а в събота добави към колекцията си и трофея от Шампионската лига. Това е Н’голо Канте – малкият човек, който се оказа най-големият коз на „Челси“.

На 29 май „сините“ от Лондон надиграха „Манчестър Сити“ с 1:0 в изцяло английския финал в Порто, а играч на мача не беше нито Кай Хаверц, отбелязал единственото попадение, нито Мейсън Маунт, дал асистенцията, нито дори Антонио Рюдигер, който се намесваше решително в отбрана. Най-полезен се оказа 168-сантиметровият опорен халф с номер 7.

Канте е типичният дефанзивен полузащитник – една от най-важните роли на терена, която често те прави „невидим“. На голямата сцена излизат нападателите, крилата и вратарите, но „черната работа“ се върши именно от тези състезатели.

Французинът е мозъкът на отбора на Томас Тухел, който поддържа цялата машина жива, и бе избран за най-добър играч не само срещу „Сити“, а и в двата полуфинални мача срещу 13-кратния носител на Шампионската лига „Реал“ (Мадрид).

След финала феновете в социалните мрежи пуснаха снимки с най-доброто трио халфове в модерния футбол – Иниеста, Шави и Бускетс от „Барселона“; Каземиро, Модрич и Кроос от „Реал“ (Мадрид); и само Н’голо Канте от „Челси“. 30-годишният национал на Франция неутрализира цялата схема на Пеп Гуардиола с фалшивата деветка, покри огромен периметър от терена, изнасяше топката в типичния си стил и правеше важни намеси в защита.

Висок е едва 168 см, а спечели най-много въздушни единоборства сред всички играчи на терена. Направи два шпагата и три изчиствания, позиционира се брилянтно, а таймингът му отново беше перфектен. Играе като по учебник, но вече сякаш е превърнал футбола си в изкуство. „Сити“ контролираше топката в по-голяма част от мача, но именно заради Канте „гражданите“ не установиха контрол над финала.

Тимът на Томас Тухел надигра „Порто“, „Атлетико“ и „Реал“, за да стигне до трофея. Във всеки един от мачовете Канте се представи на повече от високо ниво. Срещу „дюшекчиите“ на четвъртфинала отне топката в добавеното време и направи изключителен спринт, с който залъга цялата защита на противника, за да може съотборникът му Емерсон да отбележи за 2:0. Срещу „Реал“ неутрализира една от най-добрите полузащитни линии в света, а в неделя се усмихна широко, вдигайки най-ценния европейски клубен трофей.

Канте игра за „Булон“ и „Каен“ от 2012 до 2015, след което беше забелязан от английския „Лестър“. През 2016 г. „лисиците“ сътвориха една от най-големите изненади в историята и спечелиха Висшата лига, побеждавайки топ тимовете на Острова. Освен головете на Джейми Варди и Рияд Марез, те можеха да разчитат на все още нешлифования си диамант в центъра.

Французинът изигра едва 40 мача за „Лестър“, тъй като веднага грабна окото на големите отбори. „Челси“ го привлече през лятото на 2016 и още следващата година той стана шампион със „сините“ от Лондон. През 2018 спечели ФА Къп, а две години по-късно помогна за победата над „Арсенал“ в Лига Европа.

Канте вече е печелил почти всичко като футболист, след като през 2018 беше част от френския национален отбор, триумфирал на Световното първенство в Русия. След титлата съотборниците му го определиха за един от големите герои.

Пътят му към големия футбол е повече от труден, тъй като баща му умира, когато Канте е само на 11 г. Малкото момче трябва да работи като боклукчия, за да помага на семейството си. В рамките на три години обаче се превръща от играч от третото ниво на Франция до шампион в най-доброто първенство. След финала срещу „Сити“ цялото му семейство излезе на терена и го прегърна, а халфът се усмихна широко – в своята запазена марка.

На 30 години той е напълно завършен футболист. Впечатляващото обаче е, че каквото и да прави, продължава да печели. Освен това прави другите около себе си още по-успешни играчи.

Едно от най-добрите му качества е, че винаги е скромен и позитивен. Често камерите са го снимали да си тръгва от стадионите с велосипед, а вместо да напълни гаража си със скъпи автомобили, избира да шофира „Мини Купър“. Рядко говори пред медиите, още по-рядко се хвали за постиженията си и затова е обичан дори от феновете на противниковите отбори.

„Не съм суперзвезда. Ние, футболистите, сме големи късметлии, че изкарваме пари от това“, обича да казва маестрото на „Челси“ и френския национален отбор.


Прочетете още:

Европейското първенство по футбол: Кога и къде да гледаме мачовете (програма)

Луис Суарес и сезонът на отмъщението

9 месеца по-късно: Tенис реформата на Новак Джокович цикли


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Прочети