Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Служебният външен министър Надежда Нейнски предупреди, че евентуалната ратификация на т.нар. „Съвет за мир“ на Доналд Тръмп би могла да доведе до финансови ангажименти за държавата, при положение че правният статут на самата структура не е ясен.
Повод за коментара ѝ стана решението на парламента, след като вчера парламентарната Комисия по отбрана прие проект на решение, внесен от депутати от „ДПС – Ново начало“, с което Народното събрание задължава служебния кабинет да внесе закон за ратифициране на хартата за т.нар. „Съвет за мир“.
„Исканата ратификация на тази харта означава, че държавата се ангажира вече с финансовата страна на въпроса и се ангажира с възможни действия, които не сме сигурни в каква посока ще бъдат“, заяви тя в интервю пред Божидар Русев в предаването „Седмицата на Дарик“.
По думите ѝ именно тази неяснота кара служебното правителство да бъде „изключително внимателно“ по отношение на евентуалните следващи стъпки.
Може ли парламентът да задължи служебния кабинет
Нейнски коментира темата, след като Народното събрание прие решение, с което задължава служебния кабинет да внесе закон за ратифициране на членството на България в „Съвета за мир“.
„Това, което се случи вчера, е най-вече процедурен въпрос – може ли Народното събрание да задължи служебния кабинет да внесе закон за ратификация“, каза тя.
По тази причина правителството възнамерява да отправи питане до Конституционния съд.
„Ще сезираме Конституционния съд. Предметът на питането е именно този – може ли Народното събрание да задължи служебно правителство в този период да внесе закон за ратификация.“
Според нея до произнасяне на съда кабинетът няма да предприема подобна стъпка.
„Не сме задължени да внесем такъв закон преди произнасянето на Конституционния съд, защото имаме съмнение, че може да противоречи на Конституцията.“
Какъв е статутът на „Съвета за мир“
Нейнски постави под въпрос и правната природа на самата структура.
„Самият борд за мир няма характер на международен договор, включително по американското законодателство“, каза тя.
По думите ѝ подписаната от предишното правителство харта е по-скоро политически жест, а не юридически обвързващ документ.
„Тази харта показва политически жест. На практика обаче този борд за мир не е нито международен договор, нито е утвърден със закон – нито Конгресът, нито Сенатът на САЩ са се произнесли по правната основа на тази харта.“
Резерви в ЕС и риск от „паралелна дипломация“
Нейнски отбеляза, че в Европейския съюз също има резерви към разширената версия на инициативата.
Според нея проблемът е, че подобна структура може да създаде „паралелна дипломация“, която да влезе в противоречие със съществуващите международни ангажименти на страните членки.
„България не може да бъде поставена извън контекста на европейската политика по този въпрос“, каза тя.
По думите ѝ страната трябва да съобразява всяко подобно участие както с членството си в ЕС, така и с ангажиментите си към НАТО.
За „Магнитски“, Делян Пеевски и политическите интерпретации
На въпрос дали темата може да бъде свързана с опити за политически сделки около санкциите по „Магнитски“, Нейнски заяви, че подобни решения не зависят от българската държава.
Лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски е сред българските политически фигури, включени в санкционния списък „Магнитски“ на САЩ.
„Вкарването или изкарването на определена личност от такъв списък не е въпрос на национална политика“, каза Нейнски.
„Проблем със списъка „Магнитски“ имат хората, които са попаднали в него. Те трябва да водят спор с институциите, които са ги включили, а не да бъде ангажирана българската държава.“
БСП (почти) пречи на Пеевски да присъедини България към Съвета за мир на Тръмп през парламента
