Лимит върху приходите на компаниите, които произвеждат евтин ток и го продават на високи цени - това е най-новата идея на ЕК за реакция на растящите разходи за електроенергия в Европа, които започнаха да се увеличават още през лятото на 2021 г. и се влошиха допълнително заради войната в Украйна.
Предложението беше направено от Урсула фон дер Лайен по време на речта ѝ за състоянието на съюза, с мотива, че в момента част от електроцентралите с ниски разходи за производство правят невиждани приходи за сметка на манипулирания от Русия пазар.
"В нашата социална пазарна икономика печалбите са нещо хубаво. Но в тези времена е нередно да се получават извънредни рекордни печалби, възползвайки се от войната и на гърба на потребителите. В тези времена печалбите трябва да се споделят и да се насочват към онези, които имат най-голяма нужда от тях".
Намерението на ЕК е да се въведе "таван" от 180 евро за реализираните приходи при продажба на 1 на мегаватчас електроенергия.
Засегнати ще бъдат производителите с по-ниски разходи за производство като фотоволтаици, вятърни централи, ВЕЦ-ове, атомни централи и ТЕЦ-ове на лигнитни въглища.
Целта е приходите над този лимит да бъдат събирани от националните власти и да се пренасочват обратно към потребителите (домакинства, офиси и индустриални производители), за да може да се облекчи ефектът от високите крайни цени на тока, повишавани заради дефицита на газ в Европа.
България и сега прилага частична схема за компенсиране на потребителите извън регулирания пазар, като фонд "Сигурност на електроенергийната система" покрива разходите за ток над 250 лв. на мегаватчас, но компенсациите идват само от свръхпечалбите на държавни енергийни фирми - не от частните централи.
Предложението на ЕК все още е в етап "идея" и за да влезе в сила, трябва да получи подкрепа с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС. ЕК предлагат мерките да бъдат с временно действие, да започнат да действат от 1 декември 2022 г. и да бъдат отменени не по-късно от 31 март 2023 г. - или в края на отоплителния сезон.
Правителствата могат да използват събираните средства, като стимулират онези потребители, които ограничават потреблението си, организират схеми за директни плащания към тях, компенсират доставчиците на електроенергия на по-ниски цени, намаляват тарифите за хората с по-малък обем на потребление и т.н.
От ЕК обясняват, че са се спрели на лимит от 180 евро, който е "значително над средните очаквания за пазарните цени в пикови часове преди инвазията на Русия в Украйна".
"Еднаквият таван на приходите в целия ЕС е нужен, за да запази функционирането на вътрешния енергиен пазар, защото позволява поддържане на ценово-определяна конкуренция между производителите на ток", твърдят от ЕК.
В регулацията се предвижда и вариант за "споделяне на наднормените приходи между държавите членки, търгуващи с електроенергия, като страната-производител може да споделят част от събраните приходи в полза на крайните потребители от държавата-вносител".
До този момент служебното правителство не е коментирало предложенията на Фон дер Лайен.
Не е ясно дали България - като държава-износител на електроенергия - би се съгласила на тази опция, която би я поставила в позиция да изпраща част от собствените си бюджетни постъпления към останалите страни от ЕС.
Идеята на ЕК обаче вече се сблъсква с недоволство от страна на някои икономисти и политици.
Никола Янков - съосновател на „Експат Капитал“ в партньорство с Николай Василев - отхвърля изцяло тази идея. Той посочва, че средната цена на електроенергията в ЕС през последните седмици е около 400 евро на мегаватчас, или повече от двойно над предложения лимит.
"Това е безумна политика, която вместо да доведе до по-ниски цени дългосрочно, ще доведе до трайно по-високи цени на тока в ЕС, намалено производство и в края на краищата дори потенциална криза с недостиг на ток. Това е така, защото вместо да се стимулират частните инвестиции в местно производство на ток и увеличаване на предлагането (от там и намаляне на цената), се прави точно обратното - частните инвеститори се наказват и гонят от сектора, като се отнемат голяма част от приходите им", пише той в публикация във Facebook.
Янков оправдава събирането на по-високи приходи от електроенергийните производители с това, че инвестициите им са дългосрочни и компенсират "лоши" години, в които цените на тока са по-ниски от планираното.
"Ако политиците им ограничават възможността за печалби през добрите години, без да покриват обаче загубите им през лошите, това променя изцяло финансовата математика и можем да сме свидетели на огромен отлив на капитали от сектора", твърди той.
Никола Янков предупреждава за повишаване на "политическия риск" в ЕС при евентуално решение за таван на приходите, което ще постави под въпрос и плановете за растеж на зелената икономика - поради потенциалния дефицит на достатъчно електроенергия. Той призовава българските евродепутати да се противопоставят на тези предложения и да поискат стимули за "този тип централи, които ЕК иска да накаже".
Владислав Панев от ДБ също предупреждава, че България може да бъде ощетена от бъдещо въвеждане на лимит на приходите за определени производства на ток.
"Ако се зачетем внимателно, може да се окаже, че накрая българските производители на ток ще финансират по-ниски цени за чужди потребители. Можем да бъдем ударени точно там, където сме най-конкурентни. В скъпия износ на електроенергия с ниска себестойност, което финансира тавана на цените за нашите консуматори", казва той и призовава българското правителство да защити интереса на страната.
Критика дойде и от страна на газовия експерт Васко Начев.
"От Брюксел предлагат някакви палеативни мерки без какъвто и да е анализ за оценка на влияние. Очертава се ефекта от тях да бъде повече от негативен. Мерки, които не само, че няма да доведат до понижение цените на електроенергията, от там на стоки и услуги, а точно обратното- ще сме свидетели на убийствено високи цени", смята той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
