Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Не можем да очакваме състрадание от деца, родени в свят, в който сцените на насилие са норма и всекидневие, но можем и трябва да им спрем социалните мрежи.
Етичните стандарти, по които работеха традиционните медии от едно време, обикновено ограничаваха разпространението на кадри с насилие и това не беше случайна практика. Информационната стойност на една новина по чувствителна тема не намалява, ако текстът в нея не е придружен от документални кадри. За сметка на това обаче потенциалната щета, която излагането на такива кадри може да нанесе върху аудиторията, не е за пренебрегване.
Неслучайно например, когато в понеделнишката вечер на 3 април 2000 г., в централната новинарска емисия на БНТ, ни в клин, ни в ръкав показаха обезглавяването на руски войник в Чечения, Милена Милотинова – днес генерален директор на БНТ, а тогава водеща на емисията и шеф на дежурния екип – беше свалена от екран за 8 месеца. И макар да не се стигна до очакваните оставки в телевизията, всички, които тогава бяхме деца и гледахме тази новинарска емисия, защото цяла България гледаше "По света и у нас" в 8 часа вечерта, знаехме, че току-що сме видели нещо, което не трябва да виждаме. И имахме буца в гърлото.
Така беше в годините, в които професионалната журналистика доминираше в информационното пространство. Това отдавна не е така. Отдавна етичните принципи са отстъпили пред алгоритъма. И оттам естествено възниква въпросът: Чувствителни ли са децата днес към насилието в свят, в който стойността на почти всичко се определя от броя гледания?
Аудиовизуалното съдържание е взело превес над текста и ни прави свидетели на сцени и събития, които, ако не бяха смарт технологиите, никога нямаше да достигнат до нас в такъв суров вид. За човешката психика обаче е силно предизвикателно да възприема цялата тази информация, без това да доведе до изкривявания в самия човек. Точно както порнографията може да притъпи чувствителността към голото тяло, да разклати основите на интимността като преживяване на свързаност с другия и да руши еротическото изобщо, така и излагането на кадри с насилие и човешко страдание във всякакъв смисъл – от сторита от фронта, през умиращи от глад деца в Африка до видеоигри с убиващи се AI-генерирани човеци – притъпява чувствителността ни към човешкото страдание. Банализира го.
Традиционните медии все повече са огледало на случващото се в социалните мрежи. Вече е нормално в сайтовете на национални телевизии да се появяват сензационни заглавия на публикации със снимки от катастрофи и побоища, качени с цел по-голямо разпространение в социалните мрежи, каквото всяко зрелище гарантира.
В този контекст забраната на социалните мрежи до определена възраст не е просто добра хрумка, това е задължителна крачка към онова, което твърде смело бихме могли да наречем нормално бъдеще.
Човешкият мозък се нуждае от време да се ориентира във физическата реалност, преди да бъде погълнат от виртуалната. Иначе рискът да не съумее да различи едната от другата е реален. А те трябва да бъдат различавани, защото не всичко възможно и допустимо на екрана е възможно и допустимо в света наоколо. Има поколения, за които тази проста истина е даденост. Има и такива, за които не е.
Друг е въпросът как ще се наложи тази забрана. Може да е с гръмък популизъм, размахване на пръсти, патетични рецитали от парламентарната трибуна, общи приказки и крайно неразбиране на проблема, които да излагат децата на висок риск от неадекватно тежки наказателни последици и да влошат и без това лошото положение, в което се намираме като общество и по тази линия. Може и да е през усилие за прокарване на умни политики, осланяне на споделен добър опит и най-вече автентична грижа от страна на законотворците.
Така или иначе излагането на сцени на насилие и неподходящото за възрастта съдържание изобщо всъщност е само една от сериозните причини, поради които си струва общественият дебат за забрана на социалните мрежи за хора под 16-годишна възраст.
Рискът от формиране на зависимост, общото влияние върху психичното здраве на подрастващите, кибертормозът, защитата на личните данни и последиците за развитието на личността и мозъка също са червени флагове на картата на Европа, която чисто демографски не може да си позволи хазартни решения и компромиси що се отнася до младите.
Антония Антонова колумнист на "Булевард България" и автор с дългогодишен опит в писането на художествени и журналистически текстове за българското интернет пространство. Магистър по българска филология, комуникационен експерт, създател на проекта за социална сатира и поезия “Вайръл стихове за секс и драма“.
Държавата на евтиния лукс и скъпия таратор
Традиционното българско семейство е опасно за вас и вашите деца
