Скандалът с Nexo и даренията за "Да, България" провокира изслушване на директорите на Сметната палата и НАП Цветан Цветков и Борис Михайлов в Комисията по финанси (оглавявана от ДПС) - извън вече гласуваната специална анкетна комисия по разследването срещу критпофирмата на бившия депутат от ДБГ Антони Тренчев.
От думите на Цветков и Михайлов стана ясно следното:
- Сметната палата няма задължение да проверява къде работят дарителите на партиите - одиторите засичат единствено дали размерът на дарението отговаря на размерите на доходите им;
- Палатата не проверява и дали дарителите на най-големите партии в България са служители на компании, които печелят обществени поръчки - т.е. техните собстеници биха могли да си "избият инвестицията" пост фактум, ако съответната партия поеме управлението;
- НАП ще проверява дали медийните публикации за дарителите на ДБ от Nexo - особено данните за техните трудови договори - не са изтекли от самата агенция, което би било нарушение на данъчно-осигурителната тайна;
- Независимо от множеството сигнали за това, че партиите харчат приходите си за неприсъщи цели - вкл. дарения на църкви или купуване на бронирани автомобили - Сметната палата няма как да ги санкционира, защото законът е написан доволно мъгляво в услуга на партийните каси.
- Сметната палата не проверява и как така партия като ГЕРБ може да декларира символични разходи за транспорт и наем на зали по време на предизборната си кампания, докато десетки кандидати и техния антураж пътуват из цялата страна в продължение на месец.
Очаквано, ГЕРБ използваха изслушването на двамата ръководители на НАП и Сметната палата, за да хвърлят обвинения към "Да, България", че умишлено е заобикаляла забраната за финансиране от юридически лица чрез предполагаема схема за "абонамент" (по думите на Александър Иванов) през служители на Nexo.
Цветан Цветков обясни, че одитната институция няма задължение да засича откъде даден дарител притежава средствата, които предоставя на партията - проверката се ограничава до това дали самите му приходи отговарят на дадените суми.
Той обаче намекна, че Сметната палата вече е установила "съмнения за извършени престъпления" на последните два парламентарни избора и са изпратили данните на прокуратурата - така и не стана ясно какво е последвало от това.
Директорът на НАП Борис Михайлов даде заявка, че е "готов да говори", но не публично, защото това би било нарушение на данъчната тайна - така че темата беше отложена за някое от заседанията на анкетната комисия Nexo.
Нерегламентираното изтичане на информация беше и основната критика на Асен Василев от ПП. Бившият финансов министър първо поиска от Михайлов да декларира дали е в конфликт на интереси по Nexo, след като има публични данни, че разполага с над 1 млн. лв. инвестиции във фондове, които търгуват с криптовалута (Михайлов посочи, че няма конфликт и че от "10 години играе на американските борси").
Василев направи сравнение между хакерската атака срещу НАП от 2018 г. и изтичането на данни за приходите на дарителите на ДБ - не само за това кой е работодателят им, но и какви бонуси са получавали те. На този въпрос шефът на НАП посочи, че "се следи" дали някой от Агенцията за приходите не е предавал нерегламентирано данни, които да изтекат по медиите.
"Ако ние не можем да гарантираме осигурителната тайна на българските граждани, няма как да имаме нормален бизнес в България", каза Василев.
Тук изненадващо се намеси председателят на Бюджетната комисия Петър Чобанов, който даде индулгенция за изтичането на лични данни: "Има и други източници да се разбере къде работят въпросните хора, особено когато се гордеят къде работят и на кого даряват. Те споделят с радост и гордост, че работят в такива компании и подкрепят такива кръгове".
От думите на Чобанов не стана ясно кой от тези хора е публикувал нещо повече от данни за работната си позиция и евентуална политическа принадлежност - както и как хилядите данни за направени дарения са засечени със списък на редови служители на Nexo (близо 600 по данни от Търговския регистър).
Твърденията, че те са вземали "огромни бонуси" се появиха в сайтове като ПИК, без да се цитира източник. Потенциално тази информация може да дойде от НАП, НОИ или прокуратурата, ако тя се е занимавала с разследване на дарителите на "Да, България" - което досега не е обявявано публично.
Румен Гечев от БСП директно заговори за това, че държавата трябвало да проверява всички работодатели на хората, правещи дарения за предизборни кампании, защото потенциално можело да се стигне до "застрашаване на демокрацията и дръжавния ред".
Негова беше инциативата да се следи дали тези фирми са печелили пари от обществени поръчки и да се проверява дали партиите, получавала дарения от служители на определен бранш, правят законодателни инициативи в негова полза.
Мартин Димитров (ДБ) призова да се преосмисли не приходната, а разходната част на партийното финансиране и да се въведат по-ясни правила за какво могат да се харчат средства от субсидия. Председателят на Сметната палата го подкрепи, като каза, че многократно са поставяли този въпроси пред Народното събрание, защото "зад общи формулировки се позволява на всяка партия да харчи за каквото пожелае".
Промяна в закона обаче така и не е направена. Спор между Асен Василев и Кирил Ананиев даде още един пример в тази посока - бившият финансов министър на ГЕРБ се похвали, че партията е дарявала свои средства за църкви, манастири, болни хора или бедстващи региони с парите, които би трябвало да дава за партийни офиси и сътрудници, но не видя нищо нередно в това, щом балансът на приходите и разходите в отчета им излиза точен пред Сметната палата.
Василев разкритикува ГЕРБ именно за това, че в последните 3 години харчи повече пари, отколкото получава на годишна база, а в същото време декларира невъзможно ниски разходи за предизборните си кампании в частта за наеми и транспорт - например 12 000 лв. през октомври 2022 г.
Той попита Сметната палата дали тези данни не им подсказват за заобикаляне на закона и не са ли им нужни допълнителни правомощия за контрол.
"Искаме да знаем кой им е организирал пътуванията, за да го ползваме и ние същия консултант", иронично коментира Асен Василев.
На това Цветан Цветков отговори, че одитът на кампанията засича насрещно единствено фактурите за медийни и рекламни услуги - за всичко останало се разчита само на документите, които съответната партия предоставя. Без да се вземат предвид фактите от реалността - всекидневните сбирки в общински зали и действителните пътувания на кандидатите.
От "Възраждане" бяха най-заинтригувани не от финансирането на "Да, България", а от това "кога ще можем да видим кои са дарителите на "Спаси София" на Борис Бонев, учредена току-що.
Шефът на Сметната палата ги информира, че това може да се случи и по време на кампанията, когато се подават имена в единния регистър на институцията.
Одитът на предизборната кампания обаче отнема 6 месеца - този за похарчените пари на 2 октомври 2022 г. би трябвало да е готов до 18 април 2023.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
