Тя е най-слушаната френска певица в света и най-голямата поп суперзвезда на Франция. Завладяващите ѝ хитове за любов и предателство са пускани 7 милиарда пъти, а миналата година влезе в историята, когато разпродаде три концерта в Париж за 15 минути.
Може вече да сте се досетили, че говорим за Ая Накамура, която е прочута с уникалния си френски стил, повлиян от афро и карибски ритми.
Тази седмица Накамура се озова под сянката, която тегне над Олимпийските игри в Париж.
Преди дни крайнодесни политици изразиха възмущение от възможността именно тя да пее на церемонията по откриването на Игрите. Действията им не само бяха заклеймени от изпълнителката като проява на расизъм, но създадоха и публичен дебат във френското общество, разказва The Guardian.
В петък прокурорът в Париж започна разследване за предполагаема расистка нападка срещу Накамура по време на спор за Олимпийските игри. Разследването е започнало след подадена жалба от базираната във Франция Международна лига срещу расизма и антисемитизма.
Президентът Еманюел Макрон все още не е потвърдил, че е поискал Накамура да оглави церемонията по откриването на Олимпиадата с хитове на Едит Пиаф - кабаре легенда от 50-те години на миналия век.
Това, което заплашва да помрачи Игрите, са именно оплакванията на крайнодесни политици и телевизионни експерти - че Накамура по някакъв начин не е достатъчно француцойка. Според мнозина думите им разкриват дълбоки расистки нагласи и класови предразсъдъци.
„Внимавайте с претекстите за нападение срещу някого от чист расизъм", предупреди министърът на културата Рашида Дати, без да конкретизира към кого са насочени думите ѝ.
Бившият френски футболист Лилиан Тюрам пък каза: „Когато хората казват, че Ая Накамура не може да представлява Франция, на какви критерии го основават? Знам много добре какви са тези критерии, защото когато бях футболист, някои също казваха, че това не е френският отбор, защото има твърде много „черни хора".
„Този спор говори много за това какво е расизъм във Франция. Това не е първата полемика от този вид. Когато рапърът Юсуфа бе избран от френския футболен отбор да запише химна им за Евро 2021, (отново) имаше полемика от крайната десница. Случаят беше същият, когато рапърът Black M трябваше да изпълнява на стогодишнината от битката при Вердюн. Списъкът започва да е дълъг. Общото между тези изпълнители е, че са черни. В страната има проблем и с цветнокожите артисти. Дълго време Франция знаеше как да крие своя расизъм. Тук тя вече не може да го крие”, написа рап журналистката Меколо Билигуи.
Билигуи добави, че в телевизионните дебати тази седмица Ая Накамура, която е поп певица, е погрешно е била наричана рапърка - само защото е цветнокожа.
28-годишната Накамура е израснала в жилищен комплекс в предградията Сена-Сен-Дени в северната част на Париж - точно онези общности, които Олимпиадата в Париж обещава да покаже и отпразнува.
Певицата, родена като Ая Даниоко в Мали, пристига във Франция като бебе. Тя живее с братята, сестрите и майка си, която е griotte - традиционна малийска поетеса и певица.
Сценичното име Накамура е вдъхновено от драматичния сериал „Герои“. Талантът на момичето е забелязан, когато тя е на 19 г., след като публикува песни онлайн. Силните ѝ текстове за любов и връзки, които Ая пише на телефона си, бързо събират огромен брой последователи.
Френските музикални критици твърдят, че никоя друга певица във френската история – дори Пиаф в нейната следвоенна слава – не е имала глобалния обхват на Накамура, с фенове на всеки континент, от всички класи, среди и възрасти.
Най-известната ѝ песен, Djajda, има близо милиард стриймвания само в YouTube. Музиката ѝ е описвана като „решително френска", повлияна от френско-карибския зук поп от Гваделупа и Мартиника, със смесица от афро-поп ритми.
Докато някои големи френски групи, като Daft Punk, предпочит да пеят на английски, Накамура изгради огромна глобална база от фенове с пеене на френски.
Тази седмица, когато политици (включително десният лидер на Сената Жерар Ларше) нападнаха Накамура за „лош френски", защото използва жаргон, редица музиканти я защитиха. Застъпилите се за нея казват, че тя е част от дълга традиция на артисти, експериментиращи на френски език - от поета Бодлер до музиканта Серж Генсбур.
Певицата, известна като Принцеса Ерика, коментира: „Тези хора, които казват, че Ая Накамура не говори френски, къде живеят? Защото Ая говори не само поетичен френски, а френският на младите хора“.
„Има толкова много хора, които говорят като мен, и има млади хора, които ме разбират“, каза Накамура миналата година в участие в телевизионно шоу.
„Моята мярка за това колко популярен е един музикален артист във Франция е дали свирят песните му на сватби“, пише журналистката Билигуи.
„Може да чуете песните на Накамура абсолютно навсякъде, особено на сватби - защото е толкова популярна, тя е саундтракът към всички части от живота на хората... Има класически елемент в критикуването на френския ѝ само защото включва жаргон. Живостта на френския език е, че той винаги е съдържал много жаргон, от различни градове и региони, север и юг, и особено в предградията на Париж... Този спор се опитва да сведе Накамура до факта, че тя идва от работнически квартал и е с африкански корени. Тя обаче е абсолютна част от френската култура: тя е повлияна от зук, афро-карибска поп музика от Мартиника и Гваделупа - места, които са Франция. Нейната музика е 100% френска", завършва Билигуи.
Авторът Кристел Бакима Паундза (на книгата "Corps Noirs" за цветнокожите жени във френската мода) изследва как бестселър броя за Ая Накамура на Vogue Франция от 2021 г. е първата корица на френски цветнокож артист.
Бакима Паундза, която е и критик, предупреди, че въпросната корица на Vogue се появява сравнително късно в кариерата на Накамура - тя е имала много по-малко корици на списания във Франция в сравнение с други бели певци, въпреки продажбите на милиони записи.
Бакима Поундза приветства потенциално представяне на Олимпиадата от суперзвездата и смята, че политическата класа е била твърде бавна в осъждането на изказванията на крайната десница:
„Тя е първият музикален артист, който наистина представлява всички, и е слушана от всички поколения – единственият артист, който може да позволи на Франция да представи открит, разнообразен, щедър и мултикултурен образ. И все пак, Франция дори не може да защити този имидж у дома си"
За Бакима Паундза спорът за Накамура е най-новата атака срещу известни цветнокожи жени във Франция.
Друг подобен пример за злоупотреба е с бившия министър на правосъдието Кристиан Тобира, която през 2013 г. прие Закона за еднополовите бракове
По-скорошен пример е с политика Рейчъл Кеке. През 2022 г., след стрелба по 17-годишно момче от алжирски произход и твърдолинейния законопроект за имиграцията, Кеке заяви, че случаите са допринесли за усещането за „враждебен климат“ спрямо цветнокожите французи.
„Не съществувайте и не представлявайте Франция, или ето какво ще ви се случи: тормоз“, гласят думите на Кеке.
Все още не е сигурно дали Ая Накамура ще пее на Олимпиадата, но организационният комитет в Париж се опитва да заглуши щетите от спора.
„Много сме шокирани от расистките атаки срещу Ая Накамура. Пълна подкрепа за най-слушания френски изпълнител в света“, се казва в съобщението на Комитета.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
