Изучаването на езици не трябва да е нещо, което подхранва егото или поредна точка, която да добавите в CV-то си. Владеенето на определен език е просто друг начин за взаимодействие със света.
Затова подхващането на жаргон може да е идеалният път да прегърнете тази перспектива. Една от причините за това е, че творческата му същност привлича силно вниманието на мозъците ни.
„Рапърът Bad Bunny ме запозна с повече термини за мъжки гениталии, отколкото молитвите на баба ми някога ще простят”, гласи коментар по темата.
Така че, ако ви е писнало от Duolingo или искате да надградите обучението си, започнете да осмисляте езика чрез т.нар сленг.
Намерете си любим италиански/испански/шведски музикант. Ако сте по-напреднали, пуснете си сериал на дадения език с оригинални субтитри на речта. “Изиграйте” мозъка си със съдържание, което ви е максимално интересно, и му позволете да попие, каквото е нужно.
В книгата Slang: The People's Poetry Майкъл Адамс, професор по английски език в университета в Индиана, обсъжда проучване, в което изследователи измерват мозъчната активност на хора, които четат пиесата на Шекспир „Кориолан". Те откриват, че когато Шекспир използва изобретателно езика, като например при превръщането на съществително в глагол („he godded me” - той ме боготвори, вместо той ме сложи на пиедестал), мозъците на субектите стават особено активни.
Това превключване между съществително и глагол е пример за това, което лингвистите наричат „функционална промяна“, и е една от тактиките на жаргона.
Неслучайно и българският сленг сред младите хора е тема, която се радва на висок интерес - а това, че по-голямата част от изразите са побългарени английски термини (гоустване, станване), е просто следствие от езиковата еволюция.
Остроумието на жаргона събужда мозъците ни. Такъв тип лингвистична изобретателност може да послужи като напомняне, че езиците имат по-малко твърди правила, отколкото си мислим. И точно това може да промени самата ни ориентация към изучаването на езици.
Жаргонът е мост към неповторимото настояще. Дали можем чрез него да достигнем и до неизследвани части на себе си?
Чуждият език има силата да освобождава от желанието да разберем кои искаме да бъдем на родния си език, извън влиянието на семейството и близките.
Целта на колоритния роден език е предимно свързаността. Дори и да не говорим даден език с абсолютна лекота, можем да използваме жаргона, за да се разберем по-добре и да се свържем с другите.
Ученето на жаргон обаче най-вече е забавно - какъвто трябва да бъде езикът.
Разбира се, със сленга трябва да се борави внимателно: намирането на подходящо социално място за конкретния език е умение само по себе си. Вероятно никой български тийнейджър няма да каже на баба си, че „има чай".
„Покоряването на някакъв езиков хълм от лексика и граматика вече не е цел. Вместо това искам да се насладя на изобилието от начини за превеждане на определено преживяване. Ако бъркам, това е добре. Скоро жаргонът отново ще се промени и ще съм в играта още", гласи цитат на Майкъл Адамс в Slang: The People's Poetry.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
