Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Във футбола има някои изпълнения, които са толкова изумителни, че получават собствени имена и биват имитирани дори десетилетия след изобретяването си. Знаменитото обръщане на Йохан Кройф, "Рулетката" на Зинедин Зидан и "Падащият лист" на Гаринча са само част от този дълъг списък.
И докато за повечето от тях има спорове дали най-популярните им изпълнители са техни създатели, един човек постави по незаличим начин името си върху изпълнение, което все още буди възхищение 44 години след като за пръв път шокира света. В специалната си рубрика "Euro Icons" Евроспорт ни припомня удивителната история на този човек. Името му е Антонин Паненка.
За разлика от повечето герои в подобни истории Паненка не е тийнейджърска сензация. Дебютира за националния отбор на Чехословакия малко преди да навърши 25 години, като преди това неговият клуб "Бохемианс" (Прага) ту изпада, ту се изкачва в елита в продължение на няколко сезона. Независимо от това през 1975 г. Антонин вече е твърд титуляр в националната селекция.
Той е сред играчите, които феновете наричат "артисти" - техничен атакуващ халф, чиято цел в играта, според собствените му думи, е да носи наслада както на себе си, така и на зрителите. "Исках да нося радост на хората. Исках да говорят за головете ми вкъщи, в кръчмата, навсякъде" разказва Паненка.
В квалификациите за Евро '76 Чехословакия попада в група с Англия, Португалия и Кипър, като по това време регламентът гласи, че само победителят в групата продължава към 1/4-финалите. Макар да са разбити от Англия с 0:3 в първия кръг, Антонин и съотборниците му продължават към следващата фаза след победа с 2:1 в ответния мач, а междувременно възпитаниците на Дон Реви са направили още няколко грешни стъпки.
На 1/4-финалите, състояли се през пролетта на 1976 г., Чехословакия елиминира СССР с общ резултат 4:2, като Паненка вкарва от пряк свободен удар. Антонин вече е щатен изпълнител на дузпи и свободни удари както в клубния, така и в националния тим. Дори той едва ли е подозирал колко слава ще му донесе това. Но малко преди това легендарният дузпаджия има проблем. Сериозен проблем.
Големият въпрос
След като пропуска две дузпи в един мач за Бохемианс Паненка и вратарят Зденек Хрушка остават допълнително след тренировките, за да упражняват дузпи. Залогът е бира и шоколад, като в началото Хрушка печели почти всеки път. "Лежах буден нощем и се чудех какво трябва да направя" разказва Паненка. "След това се сетих, че вратарите изчакват до последния момент преди изстрела и се хвърлят точно тогава, за да имат време да стигнат до топката. Реших, че ще е най-лесно да залъжа вратаря и да го изчакам да се хвърли, след което да стрелям леко в центъра на вратата". Така се разжда прочутата "Паненка". Точно навреме, както се оказва.
Жребият за финалната четворка на Европейското първенство поставя Холандия на пътя на Чехословакия, а в другата двойка шампионите от ФРГ се изправят срещу домакините от Югославия. Макар да са изправени срещу бащите на "тоталния" футбол, Паненка, Виктор и останалите се хвърлят смело напред. Мачът е истинска корида, тъй като теренът е подгизнал заради проливния дъжд.
Напук на прогнозите фиаското на "лалетата" е пълно. В единствения си мач на европейско първенство Йохан Кройф получава жълт картон заради реплики към съдията. "Оракулът от Бетондорп" е получил официално предупреждение и в квалификациите, което означава, че пропуска слеващия мач на отбора си в турнира. Антон Ондруш се превръща първо в герой, а след това в грешник. През първото полувреме Ондруш се разписва с глава след центриране на Паненка, но през втората част си вкарва автогол, с който Холандия изравнява.
Двата отбора завършват редовното време с по 10 души, след като Ярослав Полак и Йохан Неескенс са изгонени. В продълженията съдията подминава очевидно нарушение на Паненка срещу Кройф, а секунди по-късно Чехословакия отново повежда. Холандците са толкова ядосани, че Вилем ван Ханеген отказва да изпълни център и също е изгонен. Няколко минути по-късно Йозеф Модер оформя крайното 3:1 и Чехословакия се класира за финала в Белград.
Апотеозът на гения
Там чака големият фаворит ФРГ. Страховитият Бундестим на Франц Бекенбауер, Сеп Майер и Ули Хьонес, който в този момент е настоящият европейски и световен шампион. Чехословакия отново прави всички прогнози на пух и прах и още в 25-ата минутиа вече води с 2:0. Секунди след втория гол Масни слаломира през германската защита и шутира покрай Майер, но топката минава на сантиметри от гредата.
Този пропуск се оказва фатален, тъй като германците демонстрират пословичната си непримиримост. Първо Дитер Мюлер намалява, а в последната минута Хьолценбайн изпреварва Виктор след центриране от корнер и резултатът е изравнен - 2:2. В продълженията не пада нов гол и мачът трябва да бъде решен чрез революционното нововъведение - изпълнение на дузпи.
Това, което никой извън лагера на Чехословакия не знае, е че след един приятелски мач треньорът Вацлав Йежек организира състезание по изпълнение на дузпи, като кара местните фенове непрестанно да освирвкат и провокират неговите играчи. Докато Паненка и съотборниците му знаят какво ги очаква, германците, съвсем нетипично за тях, не са подготвени.
Първите седем изпълнители са безпогрешни и резултатът е 4:3 за Чехословакия. Наред е щатният изпълнител на германците - младата звезда Ули Хьонес. За ужас на Германия и изумление на целия свят Хьонес стреля високо над вратата. Докато Хьонес проклина късмета си, един 28-годишен чех се насочва към бялата точка. Антонин Паненка има среща с историята.
"Преди мача казах на вратаря ни Иво Виктор, че ако имам възможност да изпълня дузпа, ще го направя по моя начин" споделя Паненка. "Той ме умоляваше да не го правя, но аз бях твърдо решен. Нищо не можеше да ме разколебае".
Паненка прави движение с тяло, с което залъгва Сеп Майер, че ще стреля в левия му ъгъл. Германският вратар се хвърля натам и капанът щраква. Антонин хладнокръвно копва топката в центъра на вратата и европейската купа заминава за Прага.
Цената на безсмъртието
"Тази дузпа засенчи цялата ми кариера" споделя Паненка с горчива усмивка. "От една страна съм много горд с нея, но от друга искам хората да си спомнят и нещо друго, свързано с мен".
След финала в Белград той прилага своя "коронен номер" само още веднъж - в европейска квалификация срещу Франция през 1979 г. Понастоящем Паненка е президент на любимия си Бохемианс, който през този сезон завърши на 8-мо място в чешкото първенство. Дали е преподавал дузпи на тренировка? "Не, никога" споделя с усмивка чехът. "Много пъти са ме молили, но какъв е смисълът? Вратарят ще е подготвен, а ключовото при тази дузпа е изненадата".
Изненада, която целият свят изпитва в топлата вечер на 20 юни 1976 г.
