Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Не говорим за нещо страшно“ – по този начин директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев обясни ситуацията с шестия пореден ден, в който отчитаме ръст на новите случаи на Covid-19.
В деня, в който Националният оперативен щаб отбелязва 100-ия ден от създаването си, един от най-важните му членове каза в интервю за bTV, че трябва да продължим да спазваме социална дистанция, за да преодолеем напълно кризата.
„Държавата започна с правилни, навременни мерки. Сега резултатите ни са много добри“, сподели проф. Кантарджиев.
Днес бяха отчетени 43 нови случая, но той не смята, че се наблюдава трайна тенденция на ново увеличаване на заболяемостта.
„Не е много добре, въпреки че за два дни не може нищо да се каже. Неприятното в случая е сравнително намаленият брой на изследванията – 900, което е по-малко от броя през седмицата. Броят на случаите е голям. Не говорим за тенденция, не говорим за нещо страшно. Но огнищата в Пазарджик, Сърница, проблемите в Сливен и Ямбол остават“, каза Кантарджиев.
Според него най-важно остава да се внимава за симптоми в затворени трудови колективи – предприятия със 100 и повече души в едно помещение. „Важни са трите „Д-та“: дисциплина, дезинфекция, дистанция. Трябва да продължи и тестването“.
Кантарджиев сподели, че ако има тенденция случаите да се увеличават, „ако имаме затруднения в ликвидирането на огнищата, които казах“, ако регионалните болници не могат да поемат нови пациенти, то тогава мерките ще се върнат. „Това е лично мое мнение, което ще предложа“, каза той.
На въпрос защо щабът вече не дава брифинги, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести отговори: „Натрупа се напрежение в обществото. Много наши колеги, които отскоро са в областта на инфекциите и епидемиологията, говориха какво ли не. Именно затова гледаме да се дистанцираме – да премахнем напрежението“.
„Сега говорите за информационната система. Тя откри грешки на здравната система. Развенчахме един мит. Хората се уплашиха за жертвите, а ние 12 от тях ги изпуснахме. Оказа се, че нито плашим, нито лъжем, цифрите сега се актуализираха“, обясни Кантарджиев проблемите в онлайн портала, дошли още в първия ден без брифинги на щаба.
Той каза, че в България са направени общо около 180 хиляди теста, а 89 000 от тях са PCR. „Много е важно колко хора са в интензивни отделения. По тези параметри гледаме и казваме – да разхлабим ли мерките, или да се върнем към тях“.
Наскоро СЗО препоръча да се носят маски от плат, а самият Кантарджиев каза, че за него е важно това предпазно средство да се използва. „Маските от плат по-лесно се приготвят. Тези маски много лесно се дезинфекцират – чрез гладене с ютия. Една част от медицинските маски не могат термично да се обработват“.
„Първо твърдението на СЗО е било, че маските не помагат на медицинския персонал, защото имаше недостиг. Когато започваш да бъркаш медицински и политически послания, не е честно. Моето лично мнение е, че маската предпазва от вируса. Той винаги е в частица слюнка, в частица от дихателната система. Не помага на 100% в сравнение с маските тип респиратор, но тя намалява вероятността да се заразиш, като Университетът в Бон твърди, че количеството вирус, което заразява, е по-малко“, каза проф. Кантарджиев.
Относно твърденията, че коронавирусът не се предава чрез повърхности и по въздушен път, той сподели: „Категорични послания за една материя, която е така широка като световната пандемия, не бива да се правят. Алфата и омегата не е дезинфекцията на повърхности. Винаги обаче трябва в помещение, където има болни, да се прави дезинфекция. Доказано е, че ако пипнеш повърхността и си пипнеш окото, носа, устата – ще се заразиш“.
В началото за Националния оперативен щаб е било „тежко“, призна Кантарджиев и каза, че общо брифингите до момента са били 129.
„Почти всеки ден сме се виждали и сме обсъждали ситуацията с премиера. Благодарен съм, че беше човек, който знае как се реагира в криза“, каза той за Бойко Борисов.
И призна как е станал лекар: „Баща ми беше лекар, много ми повлия медицината. Човек като е млад и чете книги, се увлича от тези неща“.
А на въпрос защо не е избрал друга област отговори: „Сега да давам акъл за коронавируса, затова. Извън кръга на шегата, едни от най-големите успехи в медицината са свързани с борбата с инфекциите“, сподели той и завърши с важно послание:
„Време е за дистанциран купон навън и без тесен контакт. Важното е да не са много хора на близко разстояние и в затворено помещение“.
