Една мелодия може да върне спомен, да успокои сърцето или да отключи мълчанието на дете с аутизъм. На 15 ноември – Световния ден на музикотерапията, говорим с невролога и преподавател по музикотерапия д-р Тодор Стоев за силата на звуците да лекуват, за науката, която стои зад тях, и за това защо България все още не използва този потенциал докрай.
Освен че е практикуващ невролог, д-р Стоев е и гл. асистент в Медицинския университет в Пловдив, участва в ръководството на Асоциацията по приложна психология и е хоноруван преподавател по Музикотерапия в АМТИИ – Пловдив с 25-годишен опит. Той е автор на първия учебник в България по Музикотерапия за специализанти и магистри.
Какво отличава музикотерапията от слушането на музика за удоволствие?
Разликата между двете е съществена, тъй като слушането на музика за удоволствие е спонтанен акт - човек избира музика според настроението си, без конкретна терапевтична цел. Музикотерапията има структурирана терапевтична цел - да лекува, да измени едно състояние, което обикновено е нежелано - като меланхолия, депресия, неврози, например, в друго.
Освен това музикотерапията се провежда от квалифициран музикотерапевт, който насочва процеса, наблюдава реакциите, адаптира подхода и работи с интерпретацията на преживяното.
На какви научни принципи се основава музикотерапията – как музиката влияе на мозъка и психиката според научните изследвания?
Според последните изследвания музиката влияе на точно определени структури в мозъка. В дясното полукълбо има зона, която е предназначена точно за възприемане на звуците, на музикалните картини. Тя е основата, на която се базира музикотерапевтичното въздействие. В лявата половина на мозъка има друга структура, която възприема говора, т.е. мозъкът има две слухови системи. В тази особеност на човешкия мозък се крие една от възможностите музиката да въздейства на някои патологични състояния като аутизъм, например.
Основната патология при аутизма е невъзможността на детето да говори. При децата, които са в аутистичния спектър, е засегната лявата половина на мозъка, но дясната е запазена. Като се стимулира дясната половина чрез музиката, се дава възможност на детето да контактува, да изразява себе си чрез звуците и да ги възприема по-добре. Така се създава една комуникация, която е невъзможно да се осъществи по друг начин.
Какви точно са аспектите на музикотерапията, какви елементи включва?
Обикновено под музикотерапия се разбира слушане на релаксираща музика. Понятието обаче включва малко по-широк диапазон от дейности, като изпълнение и дори композиране на музика. Разбира се, това не е истинска творческа композиция, каквато авторите на музикални произведения осъществяват, но принципът е същият.
В този смисъл музикотерапията може да бъде пасивна - когато е свързана със слушане на музика, и активна, когато се изпълнява някакво музикално произведение. Каква точно ще се прилага, зависи от патологията, която се лекува.
Има ли определени стилове музика, които са по-подходящи при лечение чрез музикотерапия, и такива, които са противопоказни?
Да, има такова разделение. Музиката от Бароковата епоха, т.нар. Предкласика, е много подходяща за определени състояния, които са свързани с повишена тревожност, с депресия, с невротични състояния, защото тя е писана, за да радва, да въодушевява. Нейните характеристики може да се използват в музикотерапията, за да бъде изведен човек от едно състояние в друго.
Ето и пример: ако човек е тъжен или в лошо настроение, можем да променим това като първо използваме музика, която е в унисон с неговото настроение, т.е. тъжна, минорна музика, след това за няколко минути му пускаме музика, която е успокояваща, и чак след 10-15 минути се използва някаква по-радостна музика. Тези преходи са важни, защото един човек с депресия няма да се зарадва на по-весела мелодия, няма да иска дори да я слуша. Този подход е утвърден в музикотерапията.
Дотук споменахте няколко състояния, за които е подходяща музикотерапията - аутизъм, тревожно-депресивни разстройства. При какви други състояния се прилага този подход? Може ли да повлияе на оплаквания, които са провокирани от физически проблеми?
Музикотерапията е подходяща както за различни психични състояния, като освен изброените дотук добавям и посттравматичен стрес, биполярно разстройство, шизофрения, безсъние, така и при неврологични и когнитивни състояния като инсулт, деменция, Алцхаймер, множествена склероза и Паркинсон. При последните обаче трябва да се познава много добре спецификата им.
Например, при Паркинсоновата болест е увредена една част в мозъка, която води до сковаване и треперене на ръцете. Това може да бъде преодоляно чрез определена музика, по точно определен начин. Разбира се, за това състояние се използва и медикаментозна терапия, но някои от симптомите не могат да бъдат повлияни напълно и музиката може да бъде много добро допълнително лечение. Тя помага и при хронична болка, като намалява усещането за болка и понижава нивата на кортизол.
Да разбирам ли, че музикотерапията е подходяща както за деца, така и за възрастни, тоест няма ограничения във възрастта на пациентите?
Точно така. При децата има една патология, при възрастни - друга, но и в двата случая лечението чрез музикотерапия може да бъде доста ефективно. Има ограничения най-вече по отношение на заболяванията, при които се прилага. Музикотерапията все пак не може да лекува всичко. Както всеки лечебен метод, тя може да помогне при определени състояния, но не и да бъде панацея за всяка болест.
Кога ползите от музикотерапията са най-ефективни?
Ползите от музикотерапията са най-ефективни, когато се използва комбинирано с други методики, като например психодрама или водено от музика въображение. Тези и много други методи използват комбинативни подходи, които са по-ефективни. Разбира се, понякога музиката може и трябва да се използва самостоятелно. Например, ако искаме да подобрим комуникативните способности на едно дете с аутизъм, което не може да общува чрез думи, само чрез музика можем да му повлияем. Другите методи са много по-неефективни.
Как музикотерапията може да се използва превантивно, например за справяне със стрес, тревожност, бърнаут?
Музикотерапията би била чудесно средство точно за предотвратяване на такива състояния, но за съжаление в България няма достатъчно култура и знания по този въпрос. Музикотерапията има огромен потенциал за елиминирането на емоционалния всекидневен стрес, който предизвиква много неприятни състояния като депресии, неврози, тревожност и много други. Ако човек използва музиката всекидневно за превенция, може да си помогне много в това отношение.
От кога музикотерапията се изучава като дисциплина в България и се прилага и в психотерапевтичната практика?
В България музикотерапията в най-широк смисъл започва да се развива още преди 100 години под формата на паневритмия при метода на Петър Дънов. В този вариант обаче има доста ограничен характер, защото се прилага при точно определени болести. Следва период, в който е игнорирана и интересът към нея се събужда отново едва след 10 ноември 1989-а. В Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив е въведена като дисциплина през 1994 г. Малко след това се създава и Българската асоциация по музикотерапия, а по-късно започва да се преподава и в Музикалната академия и Нов български университет.
Изглежда, че музикотерапията като дисциплина е по-скоро насочена към хора с музикално образование, отколкото към специалисти, които работят в сферата на здравеопазването и на психичното здраве. Не е ли проблем това за практикуването на тази професия при положение, че някои състояния изискват знания от чисто медицинско естество?
Това безспорно е така. За да се приложи музикотерапията, наистина се искат и медицински познания, освен музикални. Един музикант ако няма познания по психология и медицина, той няма да може да я приложи както трябва, няма да може да прецени дали е подходяща при определено болестно състояние. Затова в обучението по музикотерапия участват както музиканти, така и психолози и лекари.
В кои институции в България се прилага музикотерапия - психиатрични болници, центрове за рехабилитация, частни практики? До колко разпространена е като терапевтичен метод?
У нас въпреки усилията ни не е много разпространена. Има опити да се прилага главно в психиатрични заведения и дневни стационари. Знам, че има частни практики, които прилагат музикотерапия, но не редовно и не системно. В това отношение музикотерапията е един много пренебрегнат метод, според мен. Може би причината е, че липсват специалисти, които да имат медицински, музикални и психологични познания. Освен това понеже е метод, който не е бързо ефективен, т.е. изисква се терапия в продължение на 1-2 години, това го оскъпява и не всеки може да си го позволи.
Има ли единни стандарти в България за обучението по музикотерапия и прилагането ѝ след това?
Няма общи стандарти за добро или за лошо, защото ако някой установи стандарти, те биха ограничили някои от методиките. От друга страна, липсата на такива стандарти дава един доста разностранен и неясен подход за ефективното прилагане на музикотерапията. Впрочем и в Европа няма единен метод. Това идва от разнообразието на състоянията, които лекува музикотерапията, и от спецификата на методите. Няма как да приложиш един метод при толкова голямо разнообразие от заболявания.
Като говорим за липса на стандарти, има ли рискове при неправилно прилагане на музикотерапията, особено при някои пациенти от по-уязвими групи?
Това е важен въпрос, защото всяко лечение се базира на принципа преди всичко да не вреди. В този смисъл и при прилагане на музикотерапията има правила, които трябва да се спазват, за да не се навреди на пациентите.
Например епилепсията може да бъде лекувана и чрез музикотерапия, но състоянието е деликатно и терапевтът трябва да има голям опит. В този случай, ако болестта се лекува само с музика, без медикаменти, е рисковано, защото музиката, дори и релаксираща, може да предизвика гърч.
Друг пример, който ще ви дам, е, че музиката има асоциативен характер и може да събуди спомени, които може и да са весели, но могат и да бъдат тъжни и болезнени.
Това значи, че има опасност болният да изпадне в състоянието, в което е бил преди, и дори да го почувства по-силно, да се самонарани. Тогава един умел музикотерапевт трябва да може да овладее състоянието вербално - да обясни на пациента какво се случва и че това е само един спомен. Има известни опасности, но обикновено се надценява опасността от музикотерапия.
Колко достъпна е музикотерапията в България? Ако човек иска да се лекува чрез този подход, какво трябва да направи, къде трябва да отиде?
Практическият аспект също не е добре уточнен и няма някакъв общ подход, който мога да посоча. НЗОК също не покрива лечението чрез музикотерапия, въпреки че е терапия, затова човек трябва да разчита на собствените си възможности, което предвид състоянието, в което сега се намира българската здравна система, прави музикотерапевтичното лечение скъпо за българина. Освен това е проблем и че в България няма достатъчно музикотерапевти.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
