Използването на Outlook, Teams и WhatsApp едновременно е като гледане на няколко телевизионни програми наведнъж. Не можем да се справим. Ако постоянно сме в „режим на тревога“ , тогава не можем да работим съсредоточено - ще сме добри в отговарянето на имейли, но не и в планирането на проекти.
Тези наблюдения идват от Хенинг Бек, доктор по Невронаука и победител в немския научен шампионат Science Slam - популярен формат, в който учени обясняват своите изследвания в 10-минутни презентации пред широка публика, а след това присъстващите избират победител.
Бек е автор на няколко бестселъра, сред които „12 Закона на глупостта“ и „Новият начин на учене е разбирането“. Изнасял е лекции пред немския национален отбор по футбол и пред технологични директори в Силициевата долина, за да им помогне да се възползват от механизмите на мозъка за работата си.
Границиците на възприемането
Поради прекалено многото информация, която ни залива ежедневно, ние сме достигнали когнитивните си граници, казва Бек в интервю за Süddeutsche Zeitung.
Независимо от нашите желания и стремежи, при пренатоварване мозъкът ни сортира информацията - запазва една и изхвърля друга, без значение от каква важност е тя - също като хората, които изтриват стари непрочетени имейли, просто защото са станали твърде много. За да се справим с това е най-добре да се научим да приоритизираме, забравяме и най-вече - да прилагаме знанията си в точния момент.
“Не знам наизуст телефонния номер на сестра ми, но знам кога да ѝ се обадя”, дава пример със себе си психологът.
Бек споделя, че предназначението на нашата памет не е да възпроизвежда миналото прецизно, а да използва знанията ни, за да действа от гледна точка на момента тук и сега и да планира бъдещето.
“Много по-важно е да имате добър план за бъдещето, отколкото перфектния спомен за миналото”, посочва Бек.
Както и когато четем новините - важното не е да запомним историята изречение по изречение, а да разберем посланието. Умът ни активно забравя определени неща, които не са важни, за да остави пространство за най-ключовите ни познания.
Ученият съветва да се сетите за баба си. По-вероятно е в съзнанието ви да изникне неин събирателен образ, отколкото точно определен спомен. Би ли имало полза да помните всяко едно ваше взаимодействие с нея?
Ролята на почивката
По-важно от всякога да намираме време за качествена почивка. Знаем ли обаче как?
Тезата на учения е, че разтоварването от работата е също толкова важно, колкото и самата работа. В тези моменти, в които не сме “продуктивни”, всъщност пасивно усвояваме и интерпретираме получената информация.
“Човек, който зубри за изпит, не учи в момента, в който чете нещо, а по-скоро когато си вземе почивка. В нашето ориентирано към постижения общество, мислим, че можем да оценяваме хората въз основа на това колко малко почиват, но от гледна точка на изследванията на мозъка това е безсмислица.”
Особено в един натоварен работен ден, от ключово значение е как ще използваме свободното си време измежду срещите, задачите и мейлите.
“Най-лошото, което може да направите е да останете на бюрото си и да разцъквате телефона си.” Особено, ако ще прескачате от приложение на приложение или от задача на задача. Всяко прескачане изисква енергия, за да може мозъкът да се ориентира в новата дейност.
На всеки 50 минути работа — 10 минути почивка
Съветът на специалиста е да преработваме и набавяме информацията в модули до 4-5 пъти дневно. Тук става дума за четене на мейли, проверяване на чатове, онлайн срещи и т.н.
Около 3 часа дневно за кореспонденция е разумен компромис. Но извън тези часове е най-добре да включим самолетния режим на телефона си и да го махнем от полезрението си:
“Веднага щом хората усетят, че могат да бъдат достигнати по телефона, мисленето им се влошава. Проучвания показват, че ако смартфонът е видим на масата, концентрацията и паметта ни са по-слаби.”
Според Хенинг Бек съотношението пет части работа и една част почивка се е доказало като много ефективно - на всеки 50 минути работа, да има 10 минути почивка.
За Бек почивката може да е занимание с други дейности като каране на колело или разговори с колеги. Още едно предимството на отделянето от работата за определени периоди от време е, че най-добрите идеи ни хрумват, когато се отдръпнем от конкретния казус и оставим ума си да блуждае.
Кой е модерният “манастир” за работа?
Работното пространство също е от ключова роля за ефективността. Бек дава интересен пример - манастирът като оптималното работно пространство.
“В средата има градина, където можете да се отпуснете, около нея са коридори, където да се разхождате и да се срещате с останалите, а отстрани са кабинетите, в които да превеждате Библията, без да ви безпокоят. Добрата работна среда също трябва да има тази триада”.
Как това би изглеждало в модерния си вариант?
Не твърде различно, тъй като водещият принцип е същият - “Имам нужда от пространства, където мога да обменям идеи с други хора, пространства, където мога да работя сам, без да ме безпокоят, и пространства, където мога да се откъсна от бюрото си и да си взема почивка. Това биха били работни места, благоприятни за мозъка“.
Т.е. общи стаи за разговори, отделни помещения за самостоятелна работа и трети за разтоварване.
А за работещите от дома?
По тази тема Бек е категоричен: “Работата от дома е само за шампиони. За хора, които имат силна дисциплина. Ако работите успешно от вкъщи, работите успешно навсякъде.”
За останалите, е важно да общуват с други хора, от които да се вдъхновяват, защото разковничето е баланс между самостоятелна работа и общуване. Разсейването е голям фактор за качеството на работата ни и за щастие има начин да се преборим и с него.
Според Бек, отново е въпрос на баланс със сложността на заданието, което сме подхванали.
“Ако ни е твърде лесно, се разсейваме, защото нямаме нужда от целия си фокус, но и ако ни е твърде трудно се разсейваме, защото сложността ни отказва от задачата като цяло”.
Ако искаме да работим добре в споделена среда е важно да намерим средно ангажираща дейност, която да ни помогне да филтрираме всичко, което отвлича вниманието ни. Хората, които се блъскат в пътни знаци докато си гледат телефона, може да изглеждат глупаво, но са намерили достатъчно увлекателна дейност, че да не се разсейват от света около тях.
Отлагането до последния момент
Едно от най-големите предизвикателства, с което се сблъскват много хора е отлагането до последния момент или т.нар. прокрастинация. Бек има обяснение и за нея:
“Нашето бъдещо „аз” се обработва в мозъка сякаш е чужд човек; нямаме емоционална връзка с бъдещето. Ако изпитвам неприязън към дадена задача, имам склонност да я отлагам и да натоварвам бъдещото си „аз” с нея. Следващата седмица, следващия месец, следващата година. Това е далечно и няма нищо общо с мен.”
Хората не изостават с всичките си задачи. Когато задачата е далечна, например да напишем доклад, липсва това незабавно чувство на удовлетворение, което ни стимулира да действаме. Ако разбием големия проект на малки подзадачи, значително ще увеличим шанса да се мотивираме да започнем и да видим съответния успех.
“Перспективата за успех на дадена дейност определя дали ще я започнете или не. Ако задачата е обширна, много хора ще си помислят: не мога да го направя, дори няма да започвам. Не трябва да се концентрирате върху последната стъпка, а винаги върху следващата“, съветва Бек и дава за пример бегачите на дълги разстояния.
Друг съвет относно мотивацията е да намерим източник на малко напрежение:
“Леката свръхстимулация е от голяма полза за мисленето. Стресът подобрява способността да се концентрираме върху дадена задача. Недостатъчната стимулация отегчава хората”. Но все пак с мяра, защото и при този принцип важи правилото, че дозата прави отровата.
Как да управляваме времето си?
Последният съвет от невропсихолога е за управлението на време. “За най-точна приблизителна оценка на времето за проект, попитайте човек извън сферата”.
Това звучи нелогично, но всъщност има причина - експертите, които са преминавали през един и същи процес многократно започват да подценяват колко време е нужно за изпълнението на отделните му елементи. Докато начинаещите са по-реалистично настроени.
Затова и всяка година толкова много хора купуват коледни подаръци в последния момент - забравят колко точно време са прекарали миналата година в избиране и го подценяват.
Бек подчертава, че сегашната ни ситуация не е толкова невиждана, колкото предполагаме:
“Всяка нова технология изтласква хората до границите на техните възможности. Ето защо от векове хората се оплакват от всяка нова технология. Такъв е бил случаят с печатната преса, с индустриализацията, с изобретяването на автомобила. Преди 150 години това се наричаше неврастения.”
Но все пак, обръща внимание на специфичното на нашите времена:
“Големият проблем е, че много неща в интернет днес са създадени така, че да нямат край. Няма последно видео, няма последна публикация. Живеем в свят, който никога не свършва“.
Ако сами не намерим начин да избягаме от този порочен кръг, винаги ще има още едно нещо за гледане, прочитане, изслушване.
“Да пречупваме перспективата, да променяме навиците, да нарушаваме шаблоните е най-добрата употреба на мозъка.”
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
