Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Трети избори за 5 години. Нидерландците гласуват днес за парламент отново - след като "най-дясното правителство" в историята ѝ оцеля точно 336 дни.
През 2023 г. крайнодясната "Партия на свободата (PPV) на Герт Вилдерс спечели последния вот. Преди това 13 години управляваха либералите начело с Марк Рюте - сега генерален секретар на НАТО. Формирането на коалиция след победата на крайната десница отне над 200 дни. Вилдерс, макар и победител, не успя да стане премиер, защото дори коалиционните му партньори го смятаха за "прекалено краен". Кабинетът все пак се разпадна - благодарение на Вилдерс, а анализатори описват като хаос 11-месечното участие на партията му във властта.
Ден преди вота проучванията показаха, че Виндерс и партията му губят позиции, макар да се борят пак за първото място. Очакванията са PPV да получи около 20% от вота, а това е по-малко отпреди 2 години и не стига за участние във власт - особено когато центристки партии набират скорост. А заяявките са никоя от тях да не допусне крайната десница да управлява отново.
Консервативните християндемократи (CDA) и център-лявата коалиция „Зелени–Лейбъристи“ са изравнени на втора позиция с по 15%. Домерието и в двете партии расте в последните седмици, а те вече поеха ангажимент да блокират "Партията на свободата" от участие в бъдещо правителство.
Следващите формации - D66, прогресивна либерална партия, ръководена от бившия министър на климата Роб Йетен (14-19% подкрепа), и Народна партия за свобода и демокрация (VVD), чийто бивш лидер Марк Рюте управляваше страната от 2010 до 2023 г. също се очаква да откажат подкрепа на Вилдерс. Въпреки че VVD взе участие в "най-десния кабинет", просъществувал едва 11 месеца.
Последното обаче изглежда няма да остане "ненаказано" от избирателите. Въпреки че махалото на политическото доверие изглежда плавно се връща от крайно дясно в центъра, либералите на Рюте - до неотдавна несменяема първа сила, се очаква да спечелят още по-малко места в сравнение с преди 2 години. Обяснението на местни анализатори е именно сътрудничеството с крайната десница.
Социолозите предричат, че след поредните избори съставянето на коалиция - с каквито Нидерландия се управлява от десетилетия заради винаги много шарения си парламент, отново ще е сложна задача.
Трудни коалиции
Стабилните коалиции са трудни в Нидерландия. Поне 15 партии редовно преминават прага за представителство в долната камара на парламента, в която има 150 места. Представителство получават от проимигрантската Denk до русофилската крайнодясна „Форум за демокрация“. Има партия за хората над 50 години, такава за защита на правата на животните и други.
Освен това в Нидерландия и чисто нови партии, които участват на избори за първи път, често се представят добре. Така на последните избори център-дясната „Нов социален договор“ - издънка от CDA - става четвърта с 19 мандата. Популисткото движение „Фермери-граждани“ печели осем места, като и двете след това влизат в правителството заедно с „Партията на свободата“. Четвъртата формация в него беше дяснолибералната VVD на Генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
В крайна сметка именно те блокираха Вилдерс да стане премиер, но подкрепиха неговата номинация — Дик Схоф, бивш ръководител на разузнаването без политически опит.
По всичко личи, че и сега ще има вътрешни борби.
Кой ще е премиер?
Нидерландците трябва да изберат кой да е премиер на страната между две доста различни фигури - според предварителните прогнози на социолозите.
Едната е лидерът на лейбъристите Франс Тимерманс. 64-годишният бивш европейски комисар и външен министър обедини своята „Лейбъристка партия“ със „Зелените“, за да подсили шансовете си на изборите. Ако заеме поста, бившият ръководител на климатичните въпроси на ЕС ще бъде един от едва петима социалдемократически лидери в 27-членния съюз.
Неговият основен съперник е далеч по-неизвестен. 42-годишният християндемократ Хенри Бонтенбал влиза в политиката едва преди четири години, но към днешна дата е фаворит за поста. Неговите основни приоритети са свързани с мерки срещу жилищната криза, подсилване на отбраната и ограничаване на миграцията.
Големият въпрос на тези избори е дали след "експеримента" с правителство, доминирано от крайна десница, Нидерландия ще се дистанцира от крайностите.
Какво се очаква днес
Изборният ден трябва да приключи в 21,30 ч местно време (23,30 българско), а първите екзитполове ще се появят веднага след това.
В рамките на около 2.3 часа след това националната информационна агенция ANP публикува предварителните резултати според първоначални данни от преброяването на вота. Данните за отделните общини след това постъпват през цялата вечер, а окончателните резултати се очакват на следващия ден.
Социологическите прогнози преди деня на вота често пъти се оказват неточни - на предишните избори се оказа, че повечето избиратели за взели решение кого да подкрепят в последния момент. Така дойде и победата на Герт Вилдерс. Въпреки че не стана премиер, предупрежденията и тогава бяха, че допускането му във властта вещае хаос. Така и стана - след 11 месеца на власт той и "Партията на свободата" напуснаха собствената си управляваща коалиция, твърдейки, че тя не е достатъчно строга по отношение на миграцията, въпреки факта, че министърът на убежището и миграцията носеше значка на PVV.
Въпросът сега е дали холандските избиратели ще предпочетат повече стабилност със завръщане към центъра, или ще простят на Вилдерс.
