Николаос Цитиридис: В "България търси талант" аз съм преградата между посредствеността и величието

Николаос Цитиридис не е от хората, които остават в историята като „бивши“. Тази есен той се завръща в ефира на bTV - не като водещ, а като човекът „Не“ в журито на „България търси талант“. В новия, девети сезон на предаването, което започва тази неделя, 14 септември, Цитиридис обещава да бъде и строг, и емоционален, и безпощадно честен.

В разговор за завръщането и провала, за тайните таланти и комедията като форма на оцеляване, Цитиридис откъсва поредното парче от себе си, за да открехне завесата към "България търси талант" и новото си шоу "Пълно безобразие“.

Ще те гледаме тази есен като член на журито в “България търси талант”. Това е първото ти завръщане конкретно в bTV след края на “Шоуто на Николаос Цитиридис”. Как се почувства, когато прекрачи прага на телевизията – събудиха ли се старите травми, свързани с “Шоуто”, появи ли се страх от провал?

Човек, за да се завърне наистина, първо трябва да изчезне. Аз си направих една едногодишна пауза от телевизията и освен като гост, не бях участвал никъде другаде. Сега в bTV се чувствам точно там, където трябва да бъда - на правилното място съм.

Хората, които ме познават, сигурно няма да ми повярват, като кажа сега, че съм голям почитател на “България търси талант”, но това е истината. Много харесвам предаването - позитивно е, семейно е.

Искам да се харесам на тази аудитория, тъй като тя за мен е много ценна най-вече заради това, че аз самият се изявявам на сцена на живо и бих се радвал тези хора да дойдат да ме видят.

Отделно в предаването стават неща, които ги няма никъде другаде. В “България търси талант” идват буквално всякакви хора - от най, най, най-добрите до най, най, най-клетите. Да гледаш на живо колко са умели в това, което правят, или колко са нелепи, е истински забавно. Шоуто е абсолютно без граници.

Ще продължим да си говорим за “България търси талант”, но преди това искам да те питам друго - в друго интервю казваш, че не се чувстваш провален заради края на “Шоуто на Николаос Цитиридис”, защото си дал всичко от себе си. От позицията на времето виждаш ли и свои грешки, смяташ ли, че си могъл да направиш нещо повече, за да продължиш съществуването на шоуто?

За съжаление не зависеше от мен дали шоуто ще продължи. Ако беше такъв случаят и трябваше да направя някакви промени, щях да ги направя. Уви, не беше такава ситуацията. Грешки също не мога да кажа, че съм допуснал - говоря за нарочни грешки, при които знаеш, че в момента, в който взимаш решение, то е грешно, но все пак го правиш. На много от хората в екипа ни беше за първи път, включително и на мен.

Аз бях “срамно млад” - на 25 години ми се даде възможността да съм лице и име на това предаване, което е много млада възраст за подобен тип шоу. Младостта ми отиде в bTV. Може би ако имах акъла, който имам в момента и знанията, с които разполагам, нямаше да се съглася да правя шоуто – не и по начина, по който започна.

Много идеи не бяха мои, но бяха вплетени в шоуто и в крайна сметка не проработиха. Те определено бяха грешни. Но аз нямах думата колкото ми се искаше тогава, просто защото бях един нов и млад човек в телевизия, в която има хора с достатъчно опит, които взимаха решенията вместо мен и трябваше да им се доверя. И го направих.

Все пак да не забравяме, че през годините е имало супер много опити за вечерни предавания. Никой не успя да издържи в ефир толкова, колкото моето предаване. Гордея се, че успяхме да направим второто най-дълго просъществувало вечерно шоу в България. Първото никой не може да го бие.

Неведнъж си говорил за нещата, които ти е отнела телевизията. А какво ти дава тя, за да поискаш отново да се върнеш на телевизионното си поприще?

Не знам защо хората подценяват телевизията и смятат, че тя е умряла. Най-големите бюджети на рекламодателите все още са насочени към телевизията, така че да имаш поле за изява в медия като bTV и то в най-якото предаване този сезон, е страхотна възможност за самореклама и за изява.

На мен ми е изключително забавно да съм в тази продукция - по този начин се развивам, защото крада много неща от занаята. Обичам не просто да стоя и да се снимам, но и да гледам и как се работи извън кадър. Това е една от най-големите ми ползи, защото накрая мога да си направя преценка и за това аз колко струвам. Мога да кажа, че съм доста скъп.

През 2022-ра година също беше част от журито на “България търси талант”. Чувстваш ли се като професионален търсач на таланти? Защо смяташ, че тъкмо ти притежаваш качествата да откриваш таланта?

По никакъв начин не бих казал, че притежавам такива качества. Още повече, че не съм се самосложил там. Не съм от тези хора, които биха казали, че съм достоен да бъда там. Просто един определен брой от хора, които взимат решения в телевизията са стигнали до извода, че аз съм най-подходящ за това нещо, за което много им благодаря.

Обичам да влизам в ролята на зрител, когато съм на този стол и оценявам хората, и не мога да си представя как само заради това, че си в народна носия, ще ти се даде възможност да се бориш за 90 000 лева.

Моят принцип е, че това, което правиш на сцената на талантите, трябва наистина да бъде зашеметяващо, феноменално, невиждано до този момент. Може да се каже, че аз съм като една преграда между посредствеността и величието.

Има ли промяна в подхода ти при оценяването на талантите в сравнение с предишното издание, когато беше член на журито?

Не знам как се получи така, но този сезон хем съм по-груб с “Не” - тата, хем имаше немалко случаи, в които се просълзявах. Наистина доста си поплаках, а и разликата между предния и този сезон е, че сега се чувствах много по на място, много по-освободен. Подходих към цялото предаване и към всеки човек, който излизаше на сцената с по-голямо самочувствие. Знаех какво да кажа, по какъв начин да го кажа.

Смятам, че с колегите произведохме много добро съдържание, със сигурност по-добро от предния път. Не обичам да се хваля по такъв начин, но мога да дам оценка за себе си и да кажа, че аз със сигурност бях по-добър от предишния сезон.

“България търси талант” е предаване с дълъг живот в ефира на bTV в сравнение с други реалити формати. На какво се дължи това според теб? Не се ли изчерпаха талантите, които сме виждали? Има ли какво да ни изненада?

Ако сравним сегашния девети сезон на предаването и първия му сезон, тогава още не са били развити социалните мрежи и видео каналите.

В момента има толкова много възможности, от които да черпим видео съдържание, че това прави задачата на продуцентите - да представят на хората неща, които не са виждали - изключително сложна. Смятам, че са успели да го направят. Наистина виждаме таланти, хора, истории, които няма как да намерим в интернет и според мен това е изключително ценно за зрителите. Тотално вдигаме нивото спрямо предишните сезони.

Тази година в журито с теб са Юлиан Вергов, Катето Евро, Галена, както и водещите Александър Кадиев и Петър Антонов. Как се сработихте помежду си, как взимахте решения, нечие мнение надделяваше ли, имаше ли пререкания помежду ви?

Че се карахме, карахме се много. Най-вече те се караха с мен, тъй като аз бях човекът “не”, а те пускаха напред доста хора, с което аз не бях съгласен. Заради естеството на “Шоуто на Цитиридис” аз ги познавам отпреди. С Юли Вергов мога да кажа, че сме приятели. Чувствам го много близък. Отделно, че всяка сутрин или аз го взимах или той ме взимаше с колата и отивахме към студиото.

Към Галена изпитвам респект, тя е голям професионалист, когато става въпрос за музика и за шоу. Катето Евро е гърмян заек, супер си разбира от работата. Като седне на този стол, може да бъде и забавна, и много строга, и много мила. Тя плака повече и от мен.

Смятам, че се събрахме много, много добър екип. В това предаване целта е не само да представим най-великите таланти, но да има все пак и някаква драма. Тоест да има някой, който не е съгласен с другия, да има едно “да”, от което зависи съдбата на тоя човек в момента. Там са тия неща.

Смяташ ли, че успяхте да сложите добър критерий за това кое е посредствено и кое е истински талантливо и качествено?

Аз ще кажа за себе си, че сложих много добър критерий за това какво е посредствено и какво не. Сега ще трябва да преживея риска да ме намразят някакви градове и села, но този мач съм го играл вече, примерно 2 години не съм ходил в Ябланица.

Това, че си добър в едно нещо не означава, че си подходящ за това предаване. Давам пример - имаше един цигулар, който свиреше наистина супер. Обикалял е по света, из Европа, но го нямаше този “сос”, за който говоря по време на целия сезон. Човекът трябва да има пълен пакет - трябва визия, трябва поведение, трябва и някаква история. Да си само добър, не е достатъчно.

А имаш ли талант, който не е за пред голяма публика, но го владееш?

Най-безполезния талант, който имам и не е за пред публика е, това, че мога да пръцкам с подмишници. Това е едно от нещата, с които много се гордея, защото сам се научих да го правя.

Друг велик мой талант е, че мога да си губя времето пред компютъра.

Не знам колко съм талантлив по принцип, даже имаше точно един такъв момент е предаването, когато се карахме с журито: казах им, че не съм тук, защото съм много талантлив или защото съм много известен, или защото съм много добър в това, което правя. Всъщност нямам никаква представа защо съм тук.

Вероятно ще има коментари по мой адрес като например “тоя за какъв се мисли, че дава оценки”, но мога да кажа, че през мен са минали огромен брой хора, както в предишния сезон на предаването, така и в “Шоуто на Цитиридис”. Затова определено мога да кажа, че имам някаква представа кой къде се намира.

Това звучи малко като оправдание в момента заради коментара ти по повод концерта на Guns 'N Roses. Тогава много те нападнаха заради това, че разкритикува представянето на групата?

Чакай малко, значи на мен някакви хора ми казват, че не мога да коментирам известни и успешни личности. А тези хора, които коментират мен, защо коментират успешен и известен човек? Какъв е този двоен стандарт?

Шегата настрана, но за мен това беше едно от най-забавните лични събития през лятото. Не ми стана криво от коментарите, защото не се обиждам толкова лесно. Аз сам съм си казал най-лошите неща много преди другите да го направят. Мисля си обаче, че моментът да пусна този статус беше много правилен. В този период просто нямаше други новини и затова той стана толкова вайръл.

После използвах случката, за да я включа в новото ми шоу “Пълно безобразие”. С нея закривам шоуто като коментирам какво може да се казва и какво не може да се казва в България. Според мен тук всичко може да се каже - всеки ден ставаме свидетели на това особено от хората в парламента, които говорят каквото си искат.

Моето мнение за концерта не се е променило. Продължавам да смятам, че беше лош и ако има нещо, за което бих могъл да съжалявам е, че си изразих мнението, а не че имам мнение.

Комедията - твоят жанр, често е начин да се каже истината, която другите избягват. Коя е най-неудобната истина, която си казвал от сцената – и как публиката реагира?

Мога да спомена някои неща, които хората не възприемат - например, говорил съм , че съм израснал без баща, но за мен това не е толкова страшно, защото можех да имам баща и той да ме насилва, например. Хем е истина, хем е смешно, но има хора, които се шокират.

Разказвал съм и съвсем истински истории за популярни хора. Ето, например имам една много скандална, но истинска история с Георги Христов, която вече ми е писнало да разказвам. На нея публиката много се стъписва. Хубавото е, че хората, които идват да ме гледат, вече знаят какво ще видят, подготвени са, че моята комедия не е смешки за тъщи и мъже с перуки. Аз си казвам нещата, които на мен са ми интересни, използвам много самоирония, говоря си с публиката като на приятели. Просто това е опаковано с изкуството на стендъп комедията.

Къде е границата между провокацията и евтиния шок в хумора – и случвало ли ти се е да я прекрачиш съзнателно?

Смятам, че добрият комедиант прави нещата, които на него са му забавни. Тоест не трябва да се търси какво ще удовлетвори публиката в конкретен момент. Ще дам пример с тъщите - ти ако не си женен, ако нямаш тъща, каква ти е работата да правиш шеги за тъщи? Аз правя нещата, които най-напред на мен са ми станали смешни, след което възприемам ролята на един “преводач” на моите мисли, който ги предава на публиката. Не обичам да се чудя сега на хората какво им е смешно.

Всичките ти шеги ли са вдъхновени и базирани на реални случки от живота ти?

100% от материала ми е вдъхновен от моя живот. Не разказвам измислени истории, даже и реплики не си добавям. Много от нещата от реалния живот могат да бъдат забавни, важен е начинът, по който го разказваш, как го завърташ, какви неща добавяш после в самата история като обяснения.

Реално, когато хората дойдат на турнето ми “Пълно безобразие”, ще гледат точно това - фрагменти от моя живот и колкото и абсурден да е, макар че аз съм сигурен, че хората имат същите болки и мисли като моите. Смятам, че ще си намерим общ език.

Виж, приятелката ми не е много доволна, че късам и от нея парчета смях, защото разказвам някакви работи за нея, които тя не би искала да се разказват на всеослушание, но го правя, защото е забавно и защото мога да разсмея хората. Обожавам аз да съм причината хората да се смеят.

Няколко пъти спомена новото си стендъп шоу, разкажи по-подробно за него - какво предстои и къде може да те гледат хората.

Турнето “Пълно безобразие” е чисто ново шоу с чисто нови шеги, които нямат нищо общо с предните две, които направих. Работих по него през последните 9 месеца. В него има житейски, любовни, политически истории, каквото се сетиш, но са неща, които на мен са ми интересни и които се надявам и на хората да им бъдат интересни.

Кръстих го “Пълно безобразие” по две причини - от една страна, когато участвах в “Като две капки вода” влизах в различни образи и от там ми се зароди идеята за “обезобразяване”. Другата причина е, че това е една фраза, която всеки човек си е казвал хиляди пъти за ситуация в България, независимо каква е тя - от паркирал олигофрен до изпреварващ олигофрен до политик олигофрен. Оттам дойде вдъхновението.

Ще посетя 20 града. Започвам сега на 14 ти септември в Бургас, след това минавам през Ямбол, Сливен, Разград, Пловдив, Кюстендил.

За мен най-важната и голяма дата ще бъде на 20 октомври в зала 1 на НДК. Там се надявам да събера максимално много хора.