Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
След 18-месечно чакане 25-ият филм за Джеймс Бонд най-накрая е тук. „Смъртта може да почака“ („No Time to Die“) е лебедовата песен на Даниел Крейг, който е в ролята на Агент 007 от „Казино Роял“ през 2006 насам.
Поредният филм от сагата за Бонд не е перфектен, но магнетичното представяне на 53-годишния англичанин е достатъчно, за да компенсира за сложния сюжет, разплитащ се в дълъг период от време – 2 ч. и 43 минути, смятат кино критиците.
„Смъртта може да почака“ направи премиерата си първо в Обединеното кралство на 30 септември, а вече е и по кината у нас. Филмът е с 82% позитивен рейтинг в платформата Rotten Tomatoes от общо 157 ревюта.
Години след задържането на Ърнст Ставро Блофелд (Кристоф Уолц) – главният антагонист във филма „Спектър“ от 2015, Джеймс Бонд се е оттеглил и живее спокоен живот в Ямайка. От ЦРУ обаче се свързват с него за една последна мисия и Агент 007 се сблъсква със зловещия Сафин (в ролята: Рами Малек), както и с жената, която някога е обичал – Медълин Суон (Лея Сейду).
Бонд трябва да открие изчезналия учен Валдо Обручев и търсенето го изправя пред опасност, която светът още не е виждал.
Това е филм за Агент 007, който отговаря на всички изисквания, но някак не се усеща като Джеймс Бонд, пише Джон Нюджънт от Empire. „Той все пак представлява подходящ край на ерата на Даниел Крейг“.
Повечето критици се обединяват около добрата оценка за режисьора Кари Фукунага, който умело успява да балансира противоречията в характера на Бонд. Въпреки че е удължил филма до над 160 минути, той остава верен на стила си – да вдъхне човещина на всички свои герои. Свирепите престрелки и интензивните преследвания увеличават адреналина и напомнят до голяма степен на „Джон Уик“.
Антъни Скот от New York Times отбелязва, че Фукунага вкарва „стил в екшъна“. „Бонд се нарича стара развалина, а Крейг влиза в образа, така че да покаже, че е оцелял в битките, но не е останал напълно непокътнат".
„No Time to Die“ изглежда дълъг, но в него има комбинация от толкова много елементи, от които зрителят няма как да се оплаче, пише Никълас Барбър в ревюто си за BBC. Той трупа мъката и повишава емоционалните залози с помощта на оперната музика на Ханс Цимер и отличната кинематография на Линус Сандгрен. Също така, от години Бонд не е правил толкова добри шеги.
Филмът постига точната си цел – да изпрати подобаващо Даниел Крейг, за когото това е пето участие в главната роля на Агент 007, пише още Барбър. В същото време успява да вземе по нещо от всеки друг Джеймс Бонд и да оформи добра комбинация.
Според Брайън Талерико от Roger Ebert обаче Фукунага „играе твърде на сигурно и предлага нещо познато“. Чувството е като за филм с прекалено малко залог. Като за продукция, създадена от машина, захранена с предишните 24 филма и програмирана така, че да „изплюе“ най-големите хитове от всички тях, смята той.
Според него героите на Наоми Харис, Ралф Файнс и Бен Уишоу нямат кой знае колко значими роли, а просто „тласкат сюжета към предвидимия му край“. Той смята, че Ана де Армас заслужава повече екранно време от 10-те минути, дадени ѝ за поредица от екшън сцени в Куба, защото „носи нова енергия“.
„Смъртта може да почака“ ще бъде запомнен с емоционалното въздействие, което оказва на зрителите, пише Джейсън Соломънс от The Wrap. Това е може би най-сложното и многопластово изпълнение на Крейг в главната роля, смята кино критикът.
От „Казино Роял“ насам Агент 007 се превръща в много по-дълбок и емоционален персонаж в сравнение с преди. „Усеща се цялото напрежение върху Бонд, който трябва да спаси света за последен път (отново), но също така и свободата, която няма търпение да срещне след края на дългото пътешествие“, пише още Соломънс.
Може ли Даниел Крейг да попадне в списъка за най-добрите актьори на „Оскарите“? Всички знаци сочат към „не“, пише Variety. Франчайзът за Бонд е печелил пет награди на Академията, но никога в близо 60-годишната му история не е привличал вниманието на критиците в най-важните категории.
Истината е, че Бонд няма много какво да предложи отвъд визуалните ефекти, звука и музиката, смята критикът Клейтън Дейвис.
С година закъснение премиерата на No Time To Die дойде с кралски блясък
Какво ще гледаме в Netflix през октомври
