Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Нобеловата награда за икономика през 2026 г. е присъдена на американските изследователи Робърт Хол (р. 1943) и Майкъл Уудфорд (р. 1955).
Двамата са отличени за своята работа върху "микроикономическите основи на макроикономическата стабилизация" - или как решенията на хората или фирмите влияят върху макроикономиката по време на големи кризи.
Робърт Хол е и един от авторите на идеята за плоския данък, който беше въведен в България през 2008 г.
"Изследванията на Робърт Хол и Майкъл Уудфорд ни помогнаха да развием по-добри умения в управлението на икономически спадове. Те поставиха основите на Новата Кейнсианска парадигма, в която моделите се изграждат отдолу нагоре", казват от Кралската шведска академия на науките, която присъжда наградата.
"Икономическите последици са резултат на милиони решения, направени на микрониво от домакинства и бизнеси", казват още от академията.
Моделите на Хол и Уудфорд са помогнали на икономистите да променят теорията на политиката за икономическа стабилизация.
Робърт Хол е известен с изследването си на потреблението в края на 70-те години, когато развитите икономики влизат в период на стагфлация - едновременно повишаване на инфлацията, висока безработица и нисък растеж на БВП.
Дотогава традиционните икономически модели предполагат, че потреблението зависи от основно от текущите доходи - колкото повече пари са на разположение, толкова по-голяма е склонността да се харчи.
Хол показва, че държавните стимули за потреблението могат да имат различен ефект върху икономиката според това дали хората са очаквали този ход или не.
Привидно незначителни събития може да променят решенията на милиони хора, ако те са изненадващи и променят очакванията на човек за достъпа му до ресурси в бъдещето. Това може да важи както за положителни новини (неочаквано увеличение на заплатата), така и за отрицателни (внезапно съкращаване на персонала).
Очаквано добрите новини - каквото би било предварително анонсирано данъчно облекчение например - обаче по-рядко оказват толкова голямо влияние, защото хората вече са ги включили в плановете си за бъдещето.
Реакцията на домакинствата зависи и от това дали те по принцип разполагат със спестявания или "живеят от заплата до заплата".
Майкъл Уудфорд показва как централните банки могат да повлияят върху икономиката, още преди да са взели каквото и да е решение - само като подскажат какво може да предприемат в бъдеще.
Той показва, че решенията на микрониво се влияят не само от настоящите условия на пазара, но и от очакванията за бъдещето - например очаквания за средносрочно намаление на лихвите.
Идеите на Уудфорд за влиянието на обещанията за ниски лихви върху икономиката по време на криза става актуално по време на Световната финансова криза от 2008.
В други свои изследвания той проследява колебанията при инфлацията на
