Номинационната комисия изслушва кандидатите за членове на антикорупционната комисия

Номинационната комисия за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията изслушва днес четиримата номинирани за тричленния антикорупционен орган - юриста Мария Даскалова, настоящите служители на комисията Петър Коев и Стоян Петков и адвокат Аделина Натина-Зиколова.

В рамките на 30-минути те трябва да представят концепциите и мотивите си да участват в конкурса и да отговорят на въпроси, постъпили от неправителствени и научни организации. Оценките им, изготвени въз основа и на притежаваните от тях морални и професионални качества, ще бъдат публикувани на 29 август. От класирането ще се разбере дали изборът е бил предрешен. Независимо от него обаче депутатите в парламента могат да не се съобразят с препоръките на комисията и да изберат кандидатите, които поискат.

Изслушването протича по азбучен ред като първа представи своята концпеция Мария Даскалова. Тя бе предложена за член на комисията от управляващите, като първи вносител е Станислав Балабанов от "Има такъв народ". Професионалната ѝ биография включва 13-годишен стаж в прокуратурата и 25-годишен опит като адвокат.

В рамките на 30-минутното си изложение Даскалова отправи поредица от критики по адрес на закона за противодействие на корупцията, който по думите ѝ е „неотносим“ към обществените отношения, които се регулират. Тя намери недостатъци в:

• изискванията за 5-годишен стаж за разследващите и оперативните инспектори не е достатъчен;
• законовите текстове и ограничения, които според нея създават пречки за бързото и своевременно приключване на делата;
• състава и правомощията на комисията, които предпоставят делата да се бавят;

На въпрос свързан с американските санкции за корупция "Магнитски", тя заяви, че те са повече политически, отколкото правни и според нея няма основание да се правят проверки у нас на лицата, санкционирани за корупция от САЩ и Великобритания за корупция.

По думите ѝ българските власти не бива да търсят данни за уличаване на дадено лице в престъпление, тъй като санкциониращата държава не е дала никакви материали, от които да е видно къде, кой и какво е направил, за да бъде санкциониран по този закон.

Според нея, след като "тази велика държава", която ги е санкционирала, не е предоставила данните, проверка би имала смисъл само ако постъпят нови данни.

Изказването на Даскалова започна с признанието, че самата тя не знае какво работи комисията.

„Четири пъти съм се явявала. Хората са много притеснени, където работят. Направи ми впечатление, че се намират на тясно и не им е уютно. Имам чувството, че са й тъжни", коментира Даскалова.

Тя реши да сподели и как се чувства, като заяви, че ѝ е „малко нелвоко в тази зала, защото моята зала където се чувствах комфортно беше съдебната, но там ме избягваха журналистите, защото водех дела срещу издания и не бях топло приета. Сега ме очаква същото и с тази комисия“. С тези думи тя намекна за това, че е била авдокат на „Лев инс“ по делото шамар за 1 млн. лева срещу Mediapool.

Даскалова предложи комисията да стане много по-отворена, като се въведе прием на граждани и се даде широка гласност на това какво работи тя. "Нуждаем се от работа - трябва работа, много работа, а не да затваряме кабинета с празна глава", заяви Даскалова. В отговор на въпрос от члена на номинационната комисия Айсун Акджиев (главен секретар на омбудсмана) тя добави, че в борбата с корупцията трябва да се работи и със сигналоподавателите.

Кандидатът за член на КПК Петър Коев заяви, че основният му мотив да кандидатства е личната му непримиримост към корупцията. Той е номиниран от управляващите, а първи вносител е Драгомир Стойнев от БСП. Професионалният му стаж е свързан с Националната служба "Сигурност" - МВР, където постъпва през 2003 г., Държавна агенция "Национална сигурност", където работи 10 години и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, където последно е бил зам.-директор на дирекция "Противодействие на корупцията" в КПК.

Вместо да представи собствената си концепция за комисията Коев предпочете да цитира дефиниции на понятието "корупция" и текстове от закона за противодействие на корупцията.

Попитан какво е мнението му за закриването на комисията, Коев заяви, че КПК работи достатъчно добре и ефективно, а след измененията в законодателството "функциите започнаха да се изпълняват в максимално пълен обем". Той се обяви против закриване на комисията и добави, че тя трябва да се развива и надгражда, но без да посочва в каква посока.

На въпрос за прилагането на санкциите за корупция "Магнитски" в България, той се позова на становище на Върховния администартивен съд, според което тези санкции нямат приложение в страната. По думите му обаче ако постъпят сигнали в комисията по отношение на санкионираните лица, няма пречка да бъде извършена такава проверка.

Третият кандидат Аделина Натина призова за преглед на всички корупционни дела, които се водят в Комисията и "евентуално се разследват в неразумен срок".

Натина предлага и механизм, по който членовете на КПК да имат "досег с гражданите", за да възстанови общественото доверие.

Стоян Петков беше изслушан последен - той също е номинация на мнозинството и е работил в досегашната структура.

"Възнамерявам КПК да се възстанови като професионален орган и ефективно да противодейства на корупцията. КПК следва да се превърне в движеща сила на антикорупционната политика в България", казва той по време на изслушването.
Избор със скандал и съмнения за конфликт на интереси

Кандидатите за КПК бяха изслушани от номинационната комисия в състав от петима души, които бяха избрани от различни институции:

• Нина Седефова – от Висшия адвокатски съвет

• Венера Милова – от Министерството на правосъдието

• Калин Калпакчиев – от Върховния касационен съд

• Айсун Авджиев – главен секретар на омбудсмана

• Силвия Къдрева – от Сметната палата

Заместник-председателят на Сметната палата Силвия Къдрева беше избрана за председател на Номинационната комисия, като присъствието ѝ предизвика критики и съмнения за възможен конфликт на интереси, тъй като двама от кандидатите – Стоян Петков и Петко Коев – са нейни доскорошни колеги и йерархично подчинени в периода, в който самата тя е била част от ръководството на КПК.

Освен съмненията за конфликт на интереси около Къдрева, се появиха съмнения и по отношение на Венера Милова, за която твърди, че е свързана с кадри на ГЕРБ от предишни свои длъжности в местната и централната администрация.

Неяснота има и около самото бъдеще на комисията, след като преди да излязат в депутатска ваканция от "Демократична България" поискаха комисията да бъде закрита и заменена с нов орган без полицейски функции, а коалиционните им партньори от "Продължаваме промяната" настояха тя да се реформира, но да запази разследващите си правомощия.

Към призивите за закриване на антикорупционния орган внезапно се присъедини и лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. Той поиска това заради обвиненията на опозицията, че комисията действа като негова бухалка. Той внесе законопроект за закриването на КПК, но правната комисия в парламента отложи разглеждането му.

Самата процедура по избор на нови членове бе задействана след години отлагане и скоростни законодателни промени, които бяха аргументирани с желанието на кабинета да поиска втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 653 млн. евро. Докато траеше процедурата по избор на номинационната комисия антикорупционната комисия проведе показни акции срещу кметове на "Продължаваме промяната" в София и Варна, както и в министерството на енергетиката заради договора с турската компания "Боташ". От 2021 г. тя се ръководи от Антон Славчев, който наследи поста от подалия оставка Сотир Цацаров. Славчев обаче не е титуляр, а само изпълняващ длъжността ръководител на звеното вече пета година поред.