Нора, за която няма невъзможни неща

Тя е от Шумен. По професия е юрист. Никой в семейството ѝ не се е занимавал със спорт през живота си. Никога не се е увличала по физическата активност, а в часовете по физкултура в училище е демонстрирала всичко друго, но не и състезателен дух. За нея хората биха казали, че повече ѝ се отдават точните науки.

Тя работи в София. Бягала е на маратони в Берлин, Рим, Барселона, Валенсия и други. Когато финишира, го прави с усмивка и плам в очите.

Намира се в топ форма и смята, че всяко състезание, на което не подобрява времето си, е провал. Да бяга всеки ден е начин на живот. Лятото обича да прави и дълги преходи в планината. Разбрала е, че спортът носи както физически, така и психически ползи. Олицетворение е на максимата “здрав дух в здраво тяло”.

Сигурно си мислите, че тези две личности няма как да имат допирни точки.

А ако се окаже, че това всъщност е един и същи човек?

Да, правилно. Това е Елеонора Добрева, чийто живот може да се раздели на две - преди и след бягането.

Елеонора е поредният член на ASICS FrontRunner, с когото ви срещаме. И такъв, който показва, че може над 30 години да живееш в една матрица и въпреки това да промениш всичко, макар и да не се получава от първия път.

“Бягането за мен беше и отдушник. През годините съм ходила на йога, на разни аеробики и други, но нищо не доведе до резултата, който аз целях, а той беше да отслабна. Не че съм била много пълна, но исках да спортувам”, разказва Нора.

“Ходех на фитнес и преди около четири години открих бягането. А преди това бях твърдо убедена, че не могат да ме накарат да бягам - без значение на пътека или на друго място”.

Завой на 180 градуса в живота не се прави толкова лесно. Не очаквайте някой да ви каже, че когато за първи път бягате, ще почувствате уникална магия, която ще ви завладее и разтръси живота ви из основи. А после ще си кажете: “Как досега съм живял без това върховно удоволствие”?

Реалността е, че е много по-вероятно да не сте подготвени, да се задъхате жестоко, да ви заболи и нервната ви система да дава заето. Тялото не знае какво се случва.

“Аз имах много силна мотивация и от страна на една моя приятелка. Когато тя разбра, че бягам, реагира по следния начин: “О, давам ти една програма от 12 седмици като подготовка за полумаратон”. И аз се съгласих и започнах. В интерес на истината в началото толкова не можех да бягам, че на всяко по-дълго бягане повръщах. Но не се отказах”.

“В момента отслабването е последното нещо, с което свързвам бягането. Просто се пристрастяваш. Колкото повече го правиш, толкова повече удоволствие носи. Е, по време на бягането не си винаги щастлив, но след него си много щастлив, признава Нора.

Сега тя освен експерт по гражданско право, е експерт и по намиране на време за трениране:

“Понякога мога да работя и хоум офис, което дава възможността да бягам сутрин преди работа или вечер, за да имам време и за останалите неща, които обичам да прява”.

“Приключвам работа и започвам да бягам. Може да си помисля: “Денят ми беше лош, толкова много проблеми на работа”. Излизам обаче да бягам и когато се прибера, денят ми няма нищо общо с това, което е бил преди това”.

Едно от нещата, на които спортът по принцип учи е да можеш да жертваш настоящия момент в името на по-добро бъдеще.

Да тренираш сега, когато не се чувстваш в 100% форма, е избор, благодарение на който след тренировката ще се чувстваш като нов човек. А да го правиш редовно, без извинения, е пътят към баланса между здравия дух и здравото тяло.

“Когато някой ми каже, че нещо му е било лошо, тежко или е уморен, само отговарям: “Хора, ако знаете на мен колко тежко ми е било” (смее се). Докато има оправдания, не може да се стигне до никъде. Не че аз съм направила кой знае какво, но за мен това си е напредък”, споделя Нора.

За да си мотивиран да се развиваш - не само с хобито си, но и като личност, помага средата.

ASICS FrontRunner е общество от хора, обединени от любовта към бягането и от вярата в положителното въздействие на движението върху тялото и духа. Глобалното семейство на ASICS включва 33 държави, които създават свое FrontRunner общество, добавяйки нови членове в началото на всяка година.

“Клубът ме запозна с много хора, всеки от които е различен. Много често виждайки ги по екип, не си даваш сметка какви са. Някой може и да си помисли, че бягащите хора не работят. Аз много исках да стана фронтрънър. През 2022 година кандидатствах и не ме избраха. С нетърпение чаках да отворят за 2023 година регистрацията и когато това стана, още сутринта си пуснах кандидатурата. Сигурно съм била първата”.

Нора вече има зад гърба си няколко емблематични състезания:

“В Барселона направих цял маратон за 3 часа и 32 мин. и финиширах с усмивка. Нямах никакъв проблем през цялото време”.

“Винаги започвам с някакво заложено време, спрямо тренировките и предходния ми резултат. Засега не съм имала провал - тоест да не мога да подобря целта си. Даже всеки път изненадвам себе си и че малко съм се подценила”.

Голямата ѝ мечта обаче е отвъд Океана:

“Мечтая си да ме изтеглят на лотария за Ню Йорк за цял маратон. За тази година не стана. Мечтая да отида на това място. Ако го направя, хем ще бягам в най-стария маратон в света, хем ще разгледам”.

Различен живот, с различни цели, много по-пъстър и пълноценен. Това е светът на Нора сега. Този, който е избрала, без да се нуждае от пример за следване, а просто като е решила, че самата тя може да се превърне в такъв:

“В моето семейство спортът не е бил на почит. Моите родители даже и сега не могат да разберат защо бягам. Не съм тренирала нищо и в детството си. Никой не ми е давал такава насока”.

“Движението изчиства всички мисли, особено бягането. Често бягам и с компания, но го правя и сама. Това е време за мен. Обичам да бягам и на стадион. Пускам си музика и просто бягам”.

“Това е спортът, който най-много ме е завладял и ми дава най-голямо щастие”.

Важен елемент в този спорт са обувките. Нора е на мнение, че трябва да ги сменя, за да не може тялото ѝ да се адаптира към конкретен модел и да спре изцяло да извлича ползите от него. Затова винаги има няколко различни чифта.

Нещо като “стрес равно на прогрес”. По време на разговора ни, и преди днешната тренировка, обаче носи ASICS Magic Speed 3:

“Тези обувки са по-бързи. Имат карбонова пластина и са много леки. Тях ги обувам, ако ще правя по-бързо или интервално бягане. Няма смисъл да “хабя” такава маратонка за бавно бягане. Тогава тя няма да ми даде нищо.”

“Кракът свиква с карбоновата пластина и затова не ги използвам ежедневно. Когато вече бягаш състезателно, ти толкова си свикнал с този карбон, че той не може да ти даде това, за което по принцип е предназначен”.

Именно затова Нора предпочита да ги пази за момент, в който ще почувства “летенето” - като първия път:

“Когато ми ги дадоха, се подготвях за маратона в Барселона. Бях като на трамплин. На следващия ден направих 35 км. с тях като за първо обуване. Толкова са леки, че не ги усещаш, все едно летиш”.

“Иначе имам Gel-Kayano, Gel-Nimbus, Novablast - гледам да ги сменям, за да не свиква кракът ми с една обувка”.

Всичко това звучи логично и тактически правилно. Това знание обаче идва и на базата на опита. И понеже всеки професионалист все някога е бил аматьор, съвсем първите опити на Нора да бяга са били доста “забавни”:

“Отидох на стадиона и си казах, че ще бягам. Обаче нито имах часовник, нито телефон, и най-вече нямах идея въобще колко метра е този стадион. Направих някакви 2-3 обиколки, съчетавайки ходене и бягане. Бях със зимни кожени кецове и много ме заболяха коленете. Тогава си казах, че това не е за мен. След като отново започнах, разбрах, че има екипировка за този спорт”.

Това момиче сега е жена, която е успяла в кариерата си, а бягането е нейна втора природа. То е и начин, да предаде посланието си:

“Няма невъзможни неща. Аз никога не бях спортувала и не можех да избягам и един километър, без да спра. Въпреки всичко не съм се отказвала и достигнах до маратонска дистанция”.

Нора - по един или друг начин, ще стигне до Ню Йорк, за да бъде част от най-популярния маратон в света. Защо е толкова сигурна ли?

Научила се е от бягането, че когато си последователен и имаш цел, няма какво да те спре.

Снимки: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg