Как е възможно осъждан престъпник да смени своя единен граждански номер и името си и да продължи напред с "чисто" досие?
Убитият Мартин Божанов-Нотариуса се оказа пример за това, че в България няма невъзможни неща.
Но това не е единственият публично известен случай на човек, който може да е прикривал криминално минало от 90-те с "лек тунинг" като смяна на цифри от ЕГН или букви от фамилното име.
Доста сходен беше и странният казус около съмненията за манипулации на личните данни на Петьо Петров - Еврото от 2010 г., който стана обществено достояние в хода на делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Колев.
Също като Нотариуса - и Петьо Петров бе осветен от Антикорупционния фонд като ръководител на престъпна мрежа за търговия с влияние в съда и прокуратурата (т.нар. "Осемте джуджета").
Божанов или Ангелов? 21 или 22 март?
Справкa на BIRD в информационната система на МВР за установени извършители на престъпления е показала, че Мартин Божанов е използвал два различни единни граждански номера - преди и след 1999 г.
Нещо повече - според "24 часа", Нотариуса е сменил и името си. Източници на медията твърдят, че той е роден с името "Мартин Ангелов Ангелов", но впоследствие е придобил фамилията "Божанов".
С първия си ЕГН Божанов е регистриран в полицията за кражба и измама, съответно през 1990 и 1996 г.
Този номер отразява датата му на раждане 22 март 1973 г. и завършва с 4-цифрен идентификатор за пол и месторождение, както изискват законът.
Но през 1999 г. - т.е. на 26-годишна възраст - Божанов внезапно се е "сетил", че рождената му дата не отговаря на записаното в неговия ЕГН, и се сдобива с напълно нов уникален номер по съдебен път. Датата вече е променена от 22 на 21 март, променени са и последните 4 цифри. С новия си единен граждански номер той отново попада в криминалния регистър на СДВР през 2006 г. за "измама в немаловажен случай".
Това се е случило месеци след като в края на 2005 г. комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на проф. Стоян Кушлев вече е задействала процедура срещу Божанов заради влязла в сила присъда за измама.
"За мен това е необяснимо, това е огромен пропуск и корупция в системата", каза Кушлев пред БНТ по повод смяната на ЕГН. Той се възмути и от факта, че Божанов се е сдобил със свидетелство за чисто съдебно минало, въпреки че е осъждан за тежко престъпление от Върховния касационен съд.
"Аномалията" около Мартин Божанов обаче не е прецедент. Същият скандален казус възникна още преди около 14 години около личността на Петьо Петров-Еврото.
Петров, Петков или Тодоров?
През 2010 г. Петров все още беше следовател към Софийската градска прокуратура, а едновременно с това беше свидетел и главно действащо лице в разследването по показното дело срещу бившия министър Николай Цонев (арестуван унизително и обявен за "абсолютен престъпник" от прокурора Роман Василев). Обвинения бяха повдигнати и на съдията Петър Сантиров и служителя на Министерството на финансите Тенчо Попов.
Тримата бяха съдени в продължение на шест години заради твърденията на Еврото, че опитвали да го подкупят като длъжностно лице, за да "смачка" текущо разследване.
По време на процеса се оказа, че върху плика с предполагаемия рушвет са открити пръстови отпечатъци от двама души. Първият е на основния следовател по делото, на когото Петьо Петров предал вещественото доказателство.
Но вторият отпечатък съвпаднал с този на криминално проявен гражданин с име "Петьо Велков Петков", чието ЕГН се различава от това на магистрата само по последните си 3 цифри.
Абсурдният резултат е излязъл след проверка в регистрите на Института по криминалистика по време на разследването.
Адвокатът Константин Симеонов, който представлява един от обвиняемите, настоява Петьо Еврото да обясни пред съда дали и защо е сменял самоличността си, каква е причината да присъства в системата на МВР - и как човек с криминална регистрация може да стане магистрат.
Симеонов твърди пред в. "Сега", че разполагал и с още едно постановление за прекратяване на дело за кражба след 1990 г., по което "лице с името Петьо Велков Тодоров (Петров) е бил обвиняем". Личното, бащиното и фамилното име в скобите съвпадат с тези на следователя Петьо Петров, което хвърля допълнително съмнение за евентуална умишлена подмяна на самоличността му .
Тогава Петров официално отрича да е променял името и своя ЕГН. В статия на сайта БЛИЦ той е цитиран да дава странно обяснение за наличието на отпечатъците му в системата за криминална регистрация.
"Преди 20 г. след дискотека ми взеха отпечатъци, защото наблизо беше разбита будка и на всички присъстващи взеха отпечатъци. В крайна сметка се установи, че аз нямам нищо общо със случая и всичко приключи. В края на 90-те години ми разбиха жилището и пак ми взеха отпечатъци. Те се пазят с години. А този на плика най-вероятно е мой", казва той през 2010 г.
И случаят приключва без повече шум, без надлежно разследване на съвпаденията.
Цонев, Сантиров и Тенчо Попов бяха оправдани от всички съдебни инстанции - при това се доказа, че са станали обект на активно мероприятие, задействано от следователя.
През февруари 2015 г. ВКС директно уличи тогавашния магистрат Петров в престъпление - явна провокация към подкуп.
Вместо да бъде дисциплинарно отстранен, разследван и съден, през март 2015 г. Петьо Еврото сам поиска да бъде освободен от съдебната система по обичайния ред. ВСС го пусна, отказвайки да провери данните срещу него за тежки нарушения.
По това време Еврото вече беше началник на Столичното следствие, повишен от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Напускането му даде право да получи до 20 заплати допълнително възнаграждение, по една за всяка година на служба в съдебната система.
ВАС отмени скандалното решение и нареди на Висшия съдебен съвет да проведе дисциплинарна проверка на Петров. През септември 2017 г. тя е прекратена от Прокурорската колегия на ВСС с аргумента, че той вече "няма качеството на следовател", поради което няма и правно основание да бъе разследван за нарушение на служебни задължения.
През 2018 г. Николай Цонев осъди прокуратурата да му плати 100 000 лв. заради претърпени вреди по делото, в което Петьо Петров го вкара.
Обезщетението за съдията Петър Сантиров беше още по-високо - над 280 000 лв.
С признатите вреди и на Тенчо Попов - цената, която държавата трябваше да плати заради действията на Еврото и колегите му по едно-единствено дело, надвишава 400 000 лв.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
