Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ракът на панкреаса е сред най-смъртоносните онкологични заболявания. За него няма рутинен скрининг, какъвто съществува например с колоноскопията за откриване на рак на дебелото черво или мамографията - за рак на гърдата.
Симптомите обикновено се появяват едва в напреднал стадий. Когато заболяването бъде открито, възможностите за лечение са ограничени.
По-малко от 13% от пациентите живеят повече от пет години след поставяне на диагнозата. Именно тези хора привличат вниманието на д-р Винод Балчандран от Memorial Sloan Kettering Cancer Center (MSK), чийто екип стига до обещаващ нов пробив в създаването на ваксина срещу рака на панкреаса след 6 години работа.
Пациенти, които са преживели повече от 5 г. след диагнозата, имат нещо общо. При тях се открива значително по-голям брой Т-клетки, които са способни да разпознават и унищожават раковите клетки.
Тези клетки разпознават рака по много специфичен начин, който е индивидуален за всеки организъм. Учените смятат, че РНК-технологията би била най-подходяща за бърза персонализирана ваксинация.
Само около 20% от случаите на рак на панкреаса са оперативни – изискване, което към момента е задължително, за да може пациент да участва в клинично изпитване на новата персонализирана иРНК ваксина срещу този тип рак.
В ранна фаза на изследването с 16 пациенти учените откриват силен имунен отговор сред част от хората. При тях лечението е включвало операция за отстраняване на тумора, персонализирана ваксина и химиотерапия.
Изследването все още е сред много малък брой пациенти, но резултатите дотук показват важни данни:
- при 8 от 16 души имунната система започва да произвежда Т-клетки;
- шест години след началото на терапията 7 от тези 8 души все още са живи;
- от останалите осем пациенти, при които не се наблюдава такъв отговор, са живи двама;
- при двама от пациентите с ефект от ваксината е отчетен рецидив.
Важният извод от тези резултати е, че пациентите, при които се наблюдава имунен отговор от ваксината, живеят по-дълго от останалите хора в групата.
Според учените това дава надежда, че е възможно да се предизвика силна и продължителна имунна реакция срещу един от най-тежките видове рак - нещо, което ще трябва да се докаже в бъдеще.
По-мащабно изследване в няколко различни центрове за терапия е започнало още преди една година. Резултатите от него все още не са готови.
Експерименталната ваксина представлява форма на имунотерапия – тя стимулира имунната система да разпознава и атакува раковите клетки.
Целта ѝ не е да премахне вече съществуващия тумор, а да унищожи останалите, недоловими ракови клетки и да предотврати появата на нови, които могат да доведат до рецидив.
Лечението започва със стандартна операция за отстраняване на тумора.
След това иРНК ваксините се изработват индивидуално за всеки пациент, като се използва генетичен материал от неговите туморни клетки. В рамките на клиничното изпитване към терапията се добавя и химиотерапия – стандартна част от следоперативното лечение при оперативен рак на панкреаса.
Традиционните имунотерапии могат да бъдат много ефективни, но действат само при около 20% от всички видове рак, което оставя повечето пациенти без такъв тип лечение, казва пред NBC News д-р Винод Балчандран от Memorial Sloan Kettering Cancer Center в Ню Йорк, който ръководи изследването.
Ракът на панкреаса е един от най-трудните за лечение. Дълго време се смяташе, че при тези пациенти имунната система не може да разпознае и атакува тумора. Новите резултати обаче показват, че това не е напълно вярно.
Ваксината се разработва от Genentech и BioNTech – лабораторията, която създаде една от най-масовите иРНК ваксини срещу Covid-19.
Междувременно екипът на Балчандран продължава да търси обяснение как точно реагира имунната система.
Последните резултати показват, че два вида Т-клетки вероятно действат заедно, за да създадат по-дълготраен имунен отговор, който е ключов за по-дългия живот.
В началото учените установяват, че при пациентите с ефект от ваксината се образуват т.нар. „убийци“ Т-клетки – тези, които директно атакуват раковите клетки.
Допълнителните данни показват, че тяхната устойчивост във времето се подпомага от друг тип „помощни“ Т-клетки, които също се активират от ваксината.
„За най-добър ефект ваксината трябва да активира и двата вида Т-клетки“, казва д-р Винод Балчандран.
Промяна в подхода
По-ранни изследвания с иРНК ваксини са били насочени към пациенти с напреднал рак, но резултатите са били разочароващи. Новите данни обаче очертават различна картина – подобни терапии може да имат ефект при по-ранни стадии на заболяването.
Резултатите са обещаващи, но все още са в ранен етап. Възможно е да има и друг фактор, който обяснява защо някои пациенти развиват имунен отговор и именно той да е свързан с по-дългия им живот.
Въпреки това ранните резултати са важна стъпка напред, защото показват, че поне част от пациентите с рак на панкреаса могат да реагират на имунотерапия.
